Лидерите на страните от Г-20 приключиха срещата си в Осака с обща декларация, в която се ангажираха с действия за справяне с общите рискове и насърчаване на свободната търговия.

С председателството си на групата Япония даде заявка, че смята да постави в дневния ред на 20-те най-големи икономики най-неотложните глобални проблеми, в частност свободната търговия и многостранната система. Премиерът Шиндзо Абе призова колегите си да отправят „силно послание в подкрепа и засилване на свободната, справедлива и недискриминационна търговия", добавяйки, че Япония ще продължи да работи за подобряване на многостранната търговска система и постигането на консенсус по икономическото сътрудничество.

На неговите думи откликнаха много членове на Г-20, включително втората икономика в света Китай, която за пореден път потвърди ангажимента си да насърчава многостранната търговска система и да продължи с отварянето на пазара си, разширяване на вноса и съдействие за търговските преговори. Според декларацията на лидерите Г-20 „ще се стреми да реализира свободна, справедлива, недискриминираща, прозрачна, предвидима и стабилна търговска и инвестиционна среда, и да поддържа откритостта на пазарите".

Във време, когато глобалната икономика е изправена пред рискове от спад е критично важно членовете на Г-20 да потвърдят ангажимента си към свободната търговия, коментират анализатори.

Денис Рюдич, директор на лондонската група за проучвания на Г-20 казва, че реформирането на СТО и насърчаването на световната търговия са най-важните резултати от срещата. Според нея, ангажиментът отбелязва „как те (членовете на Г-20) ще ограничат протекционизма и ще продължат да съдействат за търговската либерализация, която е изключително важна".

За професор Джоузеф Матюс от BELTEI International University в Пном Пен, правилната посока за Г-20 е „да се дискутира в условията на равнопоставеност проблемът с търговските тарифи и се създаде справедлива търговия и глобална среда с равни възможности", където страните ще имат достъп до световния пазар без да са дискриминирани.

Може би най-важният конкретен резултат след форума на Г-20 бе новината, че Китай и САЩ са се съгласили да подновят консултациите помежду си на базата на равенството и взаимното уважение, американската страна да не налага нови мита за вноса на китайски стоки, а преговорните екипи да обсъдят специфичните въпроси.

„Това е изключително позитивен резултат. Той е т.нар. добавена стойност при подобни форуми. Те дават възможност на лидерите да седнат заедно, да обсъдят и преодолеят проблемите при преговори", коментира Джонатан Лъкхърст, доцент по международна политика в университета „Сока".

Най-големите икономики не са без различия, особено по въпроси като търговията и климатичните промени, които предизвикват опасения за възможно отслабване ролята на многостранни форуми като Г-20. На срещата в Осака много лидери и други участници показаха решимост да използват многостранния подход при справяне с глобалните предизвикателства.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отбеляза, че въпроси като промените в климата, устойчивото развитие, тероризма, търговията и глобалния растеж надхвърлят границите, обществата и икономиките, и изискват концентриран и задълбочен отговор в рамката на многостранна система. „Мултилатерализмът е в ДНК-то на Европа. Бидейки обединени и работейки заедно, ние ставаме силни и като личности, и като общност", посочи той в послание до срещата. Китай, Франция и ООН имаха тристранна среща по климатичните промени – една от ключовите теми на тазгодишния форум на Г-20 – и се съгласиха, че всички държави трябва да се придържат към мултилатерализма, да изпълнят Парижкото споразумение и да помогнат за реализиране на договореностите от Срещата за действия за климата 2019 и 25-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени.

„Мултилатерализмът е най-добрият начин за справяне с повечето глобални проблеми… тъй като по много въпроси имаме нужда страните да концентрират усилията си, особено по климатичните промени", казва Лъкхърст.

Многостранният подход работи по-добре, тъй като дава на някои от малките и развиващите се страни повече възможности да бъдат чути и да имат по-голямо влияние, добавя той.

Придържането към мултилатерализма е правилната насока за Г-20, казва и Ли Санг-ман, професор в Института за далекоизточни изследвания в корейския университет „Кюнгнам", добавяйки, че инициативата „Един пояс, един път" е начин за засилване на трансграничната комуникация и консултации, така бе да се постигне общо развитие и споделени ползи. „Международната общност трябва да върви към мултилатерализъм, който насърчава сътрудничеството, вместо едностранността", смята той.