Китайско-американските търговски преговори навлязоха в най-трудната си фаза досега и докато приключат вероятно ще се окажат изправени пред обрати и още по-сериозни предизвикателства.

Единайсетият кръг от преговорите между двете страни приключи на 10 май, като вицепремиерът Лиу Хъ каза, че Китай и САЩ са ангажирани в конструктивен обмен и са се договорили да се срещнат отново в Пекин за по-нататъшни консултации.

По думите му, преговорите не са в задънена улица, но след тях САЩ отново предприеха едностранни мерки и разшириха обхвата на допълнителните мита за китайските стоки на стойност 200 млрд. долара. В отговор от Пекин обявиха, че ще предприемат ответни мерки и дни по-късно увеличиха митата за американския внос на стойност 60 млрд. долара, които влизат в сила от 1 юни.

Основните различия между двете страни е по три въпроса: премахване на митата, размерът на търговските покупки и балансиран текст на споразумението. Тъй като всички тези въпроси са свързани с основните тревоги и основни интереси на Китай, необходимо е повторно обмисляне и обсъждане, за да се постигне печеливш, работещ и балансиран механизъм.

Повишаването на митата за китайски стоки на стойност 200 млрд. долара, противоречащо на принципите за свободна търговия на Световната търговска организация, намали доверието в бъдещия икономически растеж и донесе голяма несигурност за икономиката на Китай, САЩ и целия свят. По време на търговските търкания САЩ повишиха митата три пъти, затова страната трябваше да предприеме необходимите мерки за противодействие.

Увеличението на митата предизвика колебания на световния финансов пазар и необратими икономически загуби за американските компании, потребители и собственици на ферми, които саботираха световната промишлена верига. В резултат на това различни търговски асоциации на САЩ заеха ясна позиция срещу повишаването на митата.

На публични изслушвания миналата година, преди САЩ да повишат митата с 10% за китайски внос за 200 млрд. долара, много американски компании се противопоставиха на този ход и представиха редица примери, за да покажат тесните икономически и търговски отношения между Китай и САЩ и интегрираната промишлена верига, която вече е оформена. За да компенсира загубите на фермерите, правителството на САЩ предложи обезщетение в размер на 12 млрд. долара.

Що се отнася до търговските покупки, Китай и САЩ трябва да възприемат практически и реалистичен подход. Основната причина за търговския дефицит на САЩ се крие в неговото прекалено ниското ниво на спестяване вътре в страната. Всъщност Вашингтон има дефицит с половината от основните си търговски партньори, което означава, че дисбалансите на Америка са многостранни. Дори ако САЩ престанат да внасят от Китай, те трябва да внасят от други страни, но и в този случай проблемът с дефицита няма да намери разрешение.

От гледна точка на дългосрочното общо развитие, Китай разширява вноса на доброволна основа. Това отговаря на тенденциите сред китайците, които търсят по-качествени стоки от чужбина, и за повишаване на потреблението.

Последната разлика се отнася до балансирания текст на търговската сделка. В целия процес на преговори Китай се ангажира с взаимодействия и комуникации с най-голяма искреност. Той поддържа принципите на разумност и сдържаност. Вратите са винаги отворени за разговори. В основата на преговорите е взаимното уважение и отношението един към друг като равни, а целта на разговорите е да се запазят интересите и разумните изисквания на двете страни. Никой не трябва да налага волята си, както и да се опитва да прекрачва червената линия на социалната и икономическа система на другия. Китай се надява на балансирано, достойно и работещо споразумение, но няма да прави компромис по принципни въпроси.

Китайско-американските отношения надхвърлят значението им за двете страни. До момента бяха проведени 11 кръга консултации, но страните все още не са постигнали удовлетворяваща и двете страни сделка. Нещо повече, очакванията са за предстоящи трудности. В този контекст, в САЩ се чуват призиви за „разделяне" и „сблъсък на цивилизациите", които създават сериозни трудности пред двустранните икономически и търговски връзки.

Както Китай, така и САЩ, трябва да поемат отговорността като основни държави на фона на натиска върху световната икономика. Те трябва, въз основа на взаимно уважение и реципрочност, да предприемат обективен и разумен подход към своите отношения и да не робуват на капризите си.