Шанхай продължава с отварянето на сектора на услугите
  2019-05-03 09:06:04

Шанхай е икономическият център в Китай. През последните години градът прави непрестанни усилия за разширяване отварянето на сектора на услугите и висококачественото развитие.

През 2013 г., след официалното създаване на зоната за свободна търговия в Шанхай, бяха обявени редица мерки за разширяване на отварянето на сектора на услугите. В града бяха създадени с изцяло чужди капитали болница, инвестиционна компания с чуждестранни инвестиции, организация за професионално обучение. В края на март японската компания за търговия ценни книжа „Номура" бе първата подобна, която в откри своя дъщерна фирма в Шанхай, в който притежава 51% от акциите. Президентът ѝ Тошиясу Иияма заяви, че историята на развитието на „Номура" в Китай е история на разширяване в отварянето на финансовия сектор. В момента Шанхай се стреми да стане световен финансов център.

„Компанията „Номура" е уверена в развитието на Шанхай. Това е причината да изберем града като мястото за новата ни компания със смесен капитал. Този град винаги е бил сред първите във въвеждането на нови пазарни модели и тяхното ефективно реализиране. Очакваме в Шанхай да бъде изграден по-добър пазар, който да предостави повече възможности на компаниите и инвеститорите", казва Иияма.

Преди четири години в Шанхайската зона за свободна търговия бяха премахнати ограниченията за минималния размер на инвестициите и други изисквания за здравни заведения с чуждестранни инвестиции. Благодарение това там отвори врати японската гинекологична болница за „Товако" (Towako). Благодарение на опростяването на редица административни процедури, като например за формиране на компания, даване право на строеж и уреждане на собствеността, стана възможно създаването на болницата. Президентът ѝ Фан Ю е силно впечатлен от процеса.

„Преди много хора казваха, че ги притеснява тромавата администрация в Китай. За един документ бяха нужни десетки печати. Нашият проект в Шанхай получи подкрепата на властите на район „Пудун", комисията за управление в свободната зона, групата „Уайгаочао" и други. Целият процес по регистриране на болницата стана по международни стандарти. Правилата на свободната зона са прозрачни", казва той.

В края на 2014 г. японската централа на Товако" подаде молба за откриване на филиал в Китай и още през януари 2015 г. получи лиценз. По думите на Фан Ю, че в болницата се разширява и площта ѝ ще нарасне скоро с 40% от сегашната.

Швейцарската компанията за професионално обучение ifFP e първата подобна в Китай в областта на финансовото управление и е изцяло с чужд капитал.

Директорът за учебните дейности Феликс Хорлахер казва: „Ние виждаме, че пазарът за управление на финанси в Китай е голям. В момента той се нуждае от повече кадри и ние създадохме система за подготовка на професионалисти в тази област. Между Китай и Швейцария има големи разлики по отношение на финансовите системи. Много е важно да се съчетаят нашите авангардни идеи с китайските ресурси, така че да отговарят на тукашните реалности. Уверени сме, че можем да допринесем за висококачественото развитие на професионалното обучение във финансовата област в Китай".

Данните показват, че в момента в Шанхай има повече от 50 000 чуждестранни компании, сред които 677 транснационални корпорации, 444 чуждестранни органа за технологични разработки. Чуждестранните компании заемат 2% от всички в града и създават 20% от работните места, 27% от БВП, 33% от данъчните постъпления, 60% от промишлената продукция и 65% от стокообмена.

Сръбски учен: „Един пояс, един път" дава насока за избавяне на световната икономика от безизходицата

Неотдавна в Пекин се проведе втория международен форум за международно сътрудничество „Един пояс, един път". Сърбия е една от първите страни, заявили участието си в изграждане на инициативата. През последните шест години в рамките на „Един пояс, един път" Китай и Сърбия реализират мащабно сътрудничество между в различни области.

Директорът на Сръбският институт за международни политически и икономически изследвания Бранислав Джорджевич заяви, че сътрудничеството между Сърбия и Китай е спомогнало за социално-икономическото развитие в страната и за подобряване благосъстоянието на хората. Белград обаче е единствен, който получава ползи от инициативата „Един пояс, един път", а тя задава насока за излизане на глобалната икономика от безизходицата, смята той.

Джорджевич, който от дълго време следи изграждането на „Един пояс, един път", счита, че след избухването на международната финансова криза през 2018 г. пред световната икономика не се е виждала надежда за силен растеж.

„Инициативата „Един пояс, един път" е добра новина за световната икономика, която е в трудно положение. Тя е единствената инициатива за световно развитие през последните години. И в Сърбия и в съседните ѝ страни съществуват вътрешни проблеми. Инициативата „Един пояс, един път" обаче би им помогнала да реализират общо развитие", казва той.

От подписването на договора за сътрудничество в рамките на „Един пояс, един път", стокообменът между Китай и Сърбия се увеличава бързо. Сключените сделки с китайски компании за изграждане на инфраструктура са на стойност 5 милиарда долара. Тези резултати – по думите на Джорджевич – са задоволителни, но недостатъчни.

„Сърбия трябва да работи по-активно за привличане на китайски инвестиции. С радост виждам, че икономическото и търговското сътрудничество между нас се засилва и инвестициите нарастват, но можем да постигнем по-добри резултати в много области като културата, селското стопанство, науката и технологиите, туризма и спорта", обяснява той.

Според Джорджевич, независимо от съмненията в инициативата, факт е, че много страни участват в нея. „Китай не принуждава никой да се включи в инициативата. Всички държави са свободни, отчитайки своите интереси, да участват в изграждането ѝ. От гледна точка на Сърбия, това е единствената инициатива за сътрудничество, развитие и общ напредък на базата на принципите за взаимно зачитане и разбирателство за изминалите повече от 10 години. Нямам никакво основание да се съмнявам в нея", казва експертът.

„Не виждам никакъв проблем как изграждането на инфраструктура ще окаже отрицателното влияние върху околната среда, защото с удобен транспорт ще се пести гориво, ще се намали изпускането на вредни газове и ще можем да дишаме чист въздух", добавя той.