Чувайки една традиционна песен изпълнена на гуцин, Йен Шаоуей решава да се научи да свири на този музикален инструмент. Йен, който работи в медийна компания в столицата казва, че възнамерява да се запише на курс по гуцин в музикално училище, защото смята че това е един интересен начин за прекарване на свободното време. Негов приятел му споделя, че свиренето на гуцин след изтощителната работа през деня, е начин да се разсее и отдъхне.
Йен и неговите приятели са част от новото възраждане на този древен китайски инструмент. Треската по гуцин предизвиква интереса на мнозина към инструмента и културния нюанс криещ се зад него. Гуцин е един от най-старите китайски инструменти, като може да се похвали с над 4 хил. годишна история. През 2003г., този седем струнен член от семейство цитрови, е единственият китайски инструмент включен в списъка на ЮНЕСКО с шедьоврите на нематериалното наследство на човечеството. Появата му на церемонията по откриването на Пекинските олимпийски игри 2008 е причината за възвръщането на неговата популярност. Уникалната, хармонична музика плени не само местната, но и чуждестранна публика с рядкото си древно звучене. На церемонията по откриването, древният инструмент идеално подчерта дълбочината и дълголетието на китайската история. От тогава насам, музикалните качества и културната история на гуцин започнаха да се оценяват от все повече хора.
„Младите хора днес знаят малко за собствената си история", казва Йен, обяснявайки интереса към изучаването на гуцин. „Старите музикални инструменти като този могат да бъдат връзката за докосването до древната философия и по-доброто разбиране на нашата култура", добавя още той. Настоящата треска по гуцин говори, че Йен не е сам в преследването на древните традиции. Много млади хора на чиновническа служба, се записват на уроци, в търсене на духовно спокойствие чрез древната музика. Хан Шуан, който работи в център за обучение по музика в Пекин казва, че през последните две години, броят на записалите се на уроци по гуцин рязко се е покачил, и повечето от новите ученици са млади образовани китайци. „С идването на младите професионалисти, броят на учениците нарасна внезапно, и се получи конкуренция с онези изучаващи китайската цитра", казва Хан. Цитрата е друг струнен инструмент, чиято популярност също отбелязва подем. Според Хан, не след дълго гуцин ще измести цитрата по популярност.
Освен младите професионални служители, студентите са другата група заразена от същата треска по гуцин. Директорът на Музикалния изследователски институт към Националната академия за изкуства информира, че в момента има дузина гуцин клубове в пекинските университети. Само в Пекинския университет има стотици студенти изучаващи гуцин.
От „изчезване" до „гореща точка", съдбата на гуцин е тясно свързана с усилията на Китай да опази културните си съкровища. „Признат от международното общество за част от световното културно наследство, гуцин е от първостепенно значение що се отнася до опазването, допълва директорът. Министерството на културата и китайската академия по изкуствата стартираха проект миналото лято, който да въведе изучаването на гуцин в училищата. Този план е покрил вече над 20 университета и 80 начални и средни училища в Пекин. Отделно от усилията на правителството за опазване на тези съкровища, друг фактор допринасящ за треската по гуцин е естетическата наслада. Звукът на гуцин е мек и тих, идеален за успокояване на нервите.
Според други експерти, гуцин тепърва започва възхода си. Гуцин има уникалното свойство да култивира ума, качество което липсва на останалите инструменти, ето защо все повече хора ще бъдат привлечени към него. Още от древни времена, гуцин е бил считан за имперски и привилегирован музикален инструмент, достъпен единствено за високата класа. Въпреки нарастващата популярност, гуцин все още страда от недостатъчно признание. Йен забелязва, че дори сред приятелите му, малко са онези знаещи за древния за древния инструмент.
Днес във всички музикални колежи из страната се предлага изучаването на гуцин като специалност. Според директорът на академията, въпреки всички тези мерки, е необходимо да се промоцира инструмента сред по-широка маса публика. Включването на гуцин в националната стратегия за развитието на културата е още един вариант за популяризирането му, добавя той. Само така, ще могат да се опазят и техниката и духа на това културно съкровище.
