Една българска поговорка гласи: „Трудът краси човека, а мързелът го грози.".Трудът облагородява и естествено благодарение на него съществуваме.Но всяка монета има две страни и ако прекалим и не оставим време за необходимия отдих, можем да си навредим и в резултат да изтощим организма си и да се разболеем.
С почивката също не бива да прекаляваме, защото колкото и странно да звучи, ако се отпуснем прекалено и останем бездейни дълго време, това също може да ни разболее.
И отново се връщаме към максимата, че във всичко трябва да се търси „златната среда" или равновесието и баланса.Според традиционната китайска медицина(ТКМ) между работата и почивката трябва да се намери необходимия баланс и това важи както за физическия, така и за умствения труд.На практика се оказва, че не е толкова лесно, защото работата и почивката са относителни понятия и между тях не съществува отчетлива граница.И въпреки това има някои принципи, които биха ни били от полза.За хората на физическия труд се препоръчва да отделят от свободното си време за четене, което за тях се явява почивка от обичайната им работа, а за хората на умствения труд е желателно да се занимават с физическа дейност като почивка и разтоварване след дългия работен ден.Физическите упражнения и забавления като различни спортни игри или шах, пеенето или танцуването и различните актьорски прояви са полезни за здравето на всеки от нас.Този вид почивка бихме могли да наречем „активен отдих", защото всяка дейност, която ни носи удоволствие, всъщност ни зарежда със сили и положителна енергия.
Китайците също имат свои максими, свързани с работата.Една от тях казва следното:"Колкото повече работиш с главата си, толкова по-умен ставаш.Колкото повече работиш с мускулите си, толкова повече заякваш.Редовното използване на ума те прави да изглеждаш по-млад.".Всеки орган или тъкан от тялото ни, ако не работи и не се развива, много бързо отслабва, атрофира и дегенерира.Затова хората на средна възраст, ако искат да запазят за по-дълго време свежа паметта си, трябва да използват мозъка си активно.Ако мозъкът, който е висшият ментален център на организма, не атрофира, то физиологичната дейност на всички тъкани и органи може да продължи хармонично и нормално, като по този начин се забави процесът на стареене.В днешни дни и в древността много от китайците, които са се занимавали с умствен труд, са се радвали на живота дълги години.Сред тях са съвременния художник Ци Байшъ, който е доживял до 97 години, Ма Инчу,известен теоретик- до 100години, Сун Съмяо , лечител от времето на династия Тан-до 101 години и т.н.
Когато човек навлезе в средната възраст, физическите му сили започват да отслабват, затова интензивността на физическия труд също трябва да бъде намалена.Но това не означава, че трябва напълно да спрете да се трудите.Колкото по-малко работите и се движите, толкова по-бързо физическите сили ви напускат и дейността на тъканите и органите замира.Ето защо за хората на средна и напреднала възраст е толкова важно да вършат някакъв физически труд или да правят физически упражнения.Това съдейства за раздвижването на мускулите и костите, ускорява кръвообращението и циркулацията на жизнената енергия ци, засилва дейността на сърцето и обмяната на веществата, смекчава темперамента и разведрява ума.
Не бива да попадаме в заблудата, че с напредването на възрастта не бива да си позволяваме повече физическа и умствена активност.Подобна нагласа води до загуба на жизнеността и до по-бързо остаряване.Ако запазим активния начин на живот, кръвоносните съдове на мозъка ще могат да запазят естествените си функции и да снабдяват с кръв мозъчните клетки.По този начин ще забавим процеса на дегенериране на мозъка и всички органи и тъкани в организма.Така ще съхраним духа си млад и ще живеем по-дълго.
Трудът, ако е в умерени количества е полезен за здравето, но претоварването с работа може да съсипе здравето ни.В ТКМ наричат болестите, причинени от пренапрежение „трудови заболявания".В един от древните трактати по китайска медицина се казва:"Продължителното взиране уврежда кръвта, продължителното лежане вреди на ци, продължителното седене вреди на плътта, продължителното стоене вреди на костите, а продължителното ходене уврежда сухожилията.Това са уврежданията причинени от петте вида усилия.".Тук акцентът е поставен върху вътрешните поражения, които причинява прекомерното усилие. А в един друг трактат се посочва, че трудът без почивка води до болести, а непрекъснатия умствен труд- до вътрешни поражения.
Според ТКМ пренатоварването с умствен труд раздразва енергията Ян и поражда излишно количество от нея, което я превръща във „вътрешна горещина".Така се нарушава баланса между енергиите Ян и Ин и това води до болести.Прекаленото изтощаване е неблагоприятно не само за здравето, но може да застраши и живота ни.
Следователно с напредването на възрастта не бива да изоставяме труда, но не бива и да прекаляваме с него и да се пазим от прекалено изтощаване.Единствено след добра почивка работата може да бъде свършена пълноценно.Почивката е важна не само от гледна точка на здравето, но и от гледна точка на работата."Само който добре почива, може и добре да работи.".
Добрата почивка премахва умората, прави ни по-жизнени, възстановява физическите ни сили и повишава трудоспособността.Освен това почивката засилва имунитета и повишава съпротивителните сили на организма към болести.ТКМ подчертава необходимостта от ползотворна почивка.Какво означава всъщност „ползотворна почивка"?Това не е просто да седим във футьойла пред телевизора или да лежим по цели дни.Точно обратното, ползотворна почивка означава постигане на баланс между умствения и физическия труд и разнообразяване на заниманията,така че животът ни да е богат на изживявания и изпълнен със смисъл.Хората, които се занимават с физически труд, за почивка след тежкия работен ден, могат да почетат малко, за да разширят знанията си в интересна за тях област, да поиграят шах или карти.А тези, които са заети основно с умствена работа, е добре да излязат сред природата, да се занимават с градинарство, да отглеждат рибки, да потанцуват, да пояздят, да изкачат някоя планина според това какво би им доставило удоволствие.
Според ТКМ всяко прекаляване, като прекалена почивка, прекалено дълго залежаване или заседяване, прекалената радост или скръб, прекаленото изтощаване или прекалено интензивният секс- са вредни за човека.В ТКМ, болести, които са причинени от прекалена почивка, се наричат „болести на охолството".Такива болести са често срещани при хора, които заемат високи постове, аристократите и богаташите, които лесно стават жертва на подобни страдания.Охолният живот и трудът без напрежение са причината за „болестите на охолството".
От тях страдат често и хората, които са се оттеглили от активна трудова дейност, затова понякога ги наричат и „синдром на пенсионерите".Симптоми на този тип заболявания са безучастност, усещане за самота, раздразнителност, тревожност, потиснатост, изтощеност, сърцебиене, потене, еднообразен начин на живот и липса на интерес към каквото и да било.Човек, който страда от „болест на охолството" или „синдром на пенсионера" ,спи по цял ден, като се буди само,за да се нахрани, не върши нищо и не си поставя никакви цели.При някои това състояние може да продължи няколко години, а други не успяват да го преодолеят.
Ако човек не вземе мерки и не се справи по подходящ начин с подобна ситуация, много лесно попада в капана на „болестта на охолството" или „синдрома на пенсионирането".Затова се пазете от прекаленото отпускане и охолство.Правилното отношение към живот и поставянето на цели за постигане през следващите години са от огромна важност за здравето.За да разнообразите ежедневието си, търсете и се включвайте в повече обществени дейности, които са по вкуса ви и общувайте непрекъснато с хора, които са ви приятни.Не гледайте на пенсионирането като на край на живота, а като на един от етапите по житейския път.
