В речта си пред Втория търговско-икономическия форум между Китай и страните от Централна и Източна Европа през април тази година във Варшава, китайският премиер Уън Дзябао цитира известните думи на полския учен Мария Кюри, че човек трябва да изживее мечтите си, следвайки свободния дух, с кураж, упоритост и чисто сърце. И именно така, по мнението на участниците, започва нова епоха в сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа.

През изминалите 10 години, Китай и страните от Централна и Източна Европа не престават да работят за укрепване на традиционната дружба и стимулиране на сътрудничеството помежду им в различни области в духа на взаимно доверие, уважение, разбирателство и подкрепа.

След срещата във Варшава, набелязаните проекти постепенно започнаха да се превръщат в реалност. Един от тях е създаването на Секретариата за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа. Изграждането на работна мрежа предоставя нова платформа за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни, едновременно с това издига отношенията им на по-високо равнище. Контактите между тях в областта на икономиката, търговията, инвестициите, науката и технологиите, културата, туризма, образованието навлизат в нова епоха.

„Приветстваме страните по споразумението за отпускане на 350 милиона евро кредити за предоставяне на 300 хиляди киловата енергия между Компанията за топлинна енергия „Станари EFТ" и Китайската държавна банка за развитие".

На 6 септември в Пекин официално бе създаден Секретариата за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа. Същия ден бяха отпуснати и първите кредити за тези страни, като общата сума ще достигне 10 милиарда долара. Споразумението между Китайската банка за развитие и компанията от Босна и Херцеговина „Станари" е първият проект, получил кредитиране. Посланикът на Босна и Херцеговина в Китай Амел Ковачевич и началникът на Отдела „Международно сътрудничество" в Китайската банка за развитие Джао Хунту бяха единодушни, че проектът има важно значение.

„Реализирането на проекта е предпоставка за продължителното сътрудничество между китайските енергийни предприятия, финансови сектори, инвеститорите в района на Централна и Източна Европа и компанията EFT. Освен това той ще повиши увереността на инвеститорите и познанията им за реалната финансова обстановка в региона".

„Изграждането на ТЕЦ в Босна и Херцеговина постави добро начало за реализирането на останалите проекти в Централна и Източна Европа."

През последното десетилетие търговското сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа постигна видими резултати. В 2001 г. стокообменът им бе 4.3 милиарда долара, а през 2011-та – 52.9 милиарда или годишен ръст от 27.6%. Икономическото сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа има важно значение. Пазарните изисквания на страните в областта на инфраструктурата, високите технологии и зелената икономика са големи, а Китай има какво да предложи в тези области.

„Поддържаме контакти главно по електронен път. Досега сътрудничеството върви нормално."

Заместник началникът на Института за херметизиращи технологии към Пекинския технологичен институт Шъ Син е ръководител на проект за сътрудничество между Китай и Сърбия в областта на охлаждането и разширяването на турбини. През 2010 г. Министерството на науката и технологиите обяви конкурс за съвместни проекти между правителствата на Китай и Сърбия, и Шъ Син веднага решава да участва и изпраща имейл до Института по механика в Белград.

„Бях чел няколко статии на учени от института, в които предоставяха информация за изследвания в тази област. Още тогава ми хрумна идеята за сътрудничество с тях. Университетът по механика в Белград остана приятно изненадан от писмото ми. Организираха преподаватели, приготвиха заявление за проекта и изразиха желание да проведат сътрудничество с нас. През април тази година проектът бе одобрен от стратегическия отдел на Министерството на науката и технологиите".

Вече десет години Китайския институт за наука и технологии поддържа контакти с колегите си в развити страни като Великобритания, САЩ и Германия. Същевременно обаче започва да си сътрудничи и с учени и институции от Централна и Източна Европа. Броят на проектите и научния обмен се увеличава. Сред сферите в които китайските и източноевропейските им колеги работят заедно са инфрачервените детектори, ваксините, превенцията на изтощаването при почвите, оборудване за митнически контрол и други.

През последните години китайският бизнес става все по-отворен към чужбина. Едновременно с това, броят на китайските туристи, които пътуват зад граница, също се увеличава.

Бившият премиер на Сърбия Мирко Цветкович обяснява, че знанията на китайци и сърби едни за други се ограничават главно с книгите. „Ако искаме да засилим разбирателството помежду си, трябва да опознаем на място страните", казва той и добавя, че туристическите агенции играят безспорно важна роля в тази област.

Няколко месеца преди Националния празник на 1 октомври, много китайци планира пътувания и един от тях е Сяо Ю от Пекин. Той е пътувал в Западна Европа и Югоизточна Азия, този път обаче иска да посети Централна и Източна Европа.

„Искам да потърся нови изживявания в Централна и Източна Европа. Искам да изпитам „Метаморфозата" на Кафка, да изпея старата песен „Ех, довиждане, приятелю".

През последните години туристическите маршрути в Югоизточна Азия, Западна Европа и Австралия се увеличиха. Едновременно с това се появиха и туристически продукти от Централна и Източна Европа. През 2003-та Унгария и Хърватско официално се превърнаха в туристически дестинации за групи от Китай и през последните 10 години, все повече страни от Централна и Източна Европа добиват популярност сред китайските туристи.

Служителят от Пекинската младежка туристическа агенция Сиен Мейлин казва, че маршрутите за Централна и Източна Европа са нови продукти, които привличат много любопитни туристи. Туристическите ресурси на тези страни обаче не са популярни в сравнение с утвърдените страни.

С цел увеличаване на взаимното разбирателство, през последните няколко години китайското правителство провежда различни изложения, които създават платформа за популяризиране на туризма в страните от Централна и Източна Европа. Освен това, за да се изпълнят набелязаните във Варшава мерки, в бъдеще Пекин ще продължи да усъвършенства механизма за туристическо сътрудничество и ще обмисли откриването на повече директни полети до Източна Европа. Заместник началникът на Отдела за стимулиране на туризма и международното сътрудничество към Държавното туристическо управление Джан Синхун обяснява:

„В момента между Пекин и Варшава има директни полети. Международният туристически панаир през ноември тази година също ще бъде шанс за стимулиране на туристическото сътрудничество с Европа. Искаме да поканим министрите на туризма на 16-те страни от Централна и източна Европа да участват в панаира, с цел засилване на обмена и създаване на контакти".

По данни на статистиката, през миналата година около 75 хиляди туристи са посетили страните от Централна и Източна Европа, а 230 хиляди европейци са пътували до Китай, което показва сериозния потенциал за туристическо сътрудничество.

На Националния празник тази година туристическа група ще тръгне от Пекин и ще направи обиколка в Унгария, Хърватско, Сърбия и Черна гора. Всъщност жителите от Централна и Източна Европа искат да опознаят по-добре Китай, особено в културната област. Институтът „Конфуций" е основната институция, призвана да направи чара на китайската култура, достъпен в различните страни по света.

„Не е герой, не чете „Трицарствие". Ако е герой, как не разбира какво означава самотата..."

„Казвам се Ивана. Знам една мисъл на Конфуций: „Ако не поправиш грешката си, това е истинска грешка". Обичам китайската музика и филми, най-обичам песните на Хъ Хундун „Черни крила" и „Парфюм"."

„Трицарствие", Конфуций, китайска музика, това са само част от познанията на сръбската студентка Ивана за китайската култура от половингодишното й обучение по китайски език в Институт „Конфуций". През последните 10 години ученето на китайски език става все по-популярно не само в Сърбия, но и в цяла Централна и Източна Европа. Младите хора, изучаващи китайски също се увеличават. Институти „Конфуций" се появяват във все повече страни на региона. Досега Китай е създал 23 института в 12 страни там, като утвърдените са вече в България, Полша, Чехия, Сърбия, Румъния, Словакия, Унгария. Китайският директор на Институт „Конфуций" в Белград Чън Юдун казва:

„Освен преподаването на китайски език, Институт „Конфуций" също провежда богати културни дейности, с цел местните жители по-добре да опознаят китайската традиционна култура, включваща храна, изкуство, история, обичай и др. Едновременно с това да се запознаят с китайските младежи, доброволци, преподаватели, което има важно значение за положителния имидж на Китай."

Сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа в различни области притежава голям потенциал за развитие. Както каза китайския премиер по време на срещата във Варшава, приятелските отношения между Китай и тези страни са изправени пред голям шанс за развитие.