Лиу Шъдзян е фермер в село Джугуанлун в провинция Фудзиен. Той е бил дърводелец, стопанисвал е ферма, занимавал се е с превоз на стоки. Въпреки натовареното ежедневие, в продължение на 40 години той не спира да се занимава и с неговото безплатно читалище.

Читалището е най-шумното място в спокойното планинско село. До него се достига през лъкатушещ път през планината. Още с влизането в селото читалнята на Лиу се разкрива пред погледа ни.

През 1974 г. 18 годишният Лиу Шъдзян завършва околийското средно училище и се завръща в селото да се занимава със земеделие. Тогава в селото нямало електричество и дори нормален път, по който да се стигне до него. Било на практика откъснато от външния свят. В онези времена той бил младеж с богати знания и през свободното време около Лиу винаги се събирали фермери, които слушали неговите разкази. Въпреки че историите не били много, всяка вечер селяните идвали при него да им ги разказва. Заради оскъдния духовен живот на селяните, желанието им за знания, на Лиу му хрумнала идеята да създаде читалище в селото.

За да реализира идеята си той убедил баща си да продадат единствената свиня в дома им за 200 юана и взел назаем 400 юана от производствения отряд. С тези пари купил хиляда книги от околията, маси, столове, музикални инструменти, газови лампи и други, които поставил в малка мансарда. Там хората можели да се събират да свирят и четат книги. „Тогава въпреки че животът беше тежък, на душата ми беше леко,"-казва Лиу с гордост.

Малката стая с книги се превръща в селското читалище, което обогатява културния живот на фермерите. Наред с раждането на първата дъщеря Лиу Шидзян, финансовото бреме на семейството се увеличава. Той е принуден временно да затвори читалището и заминава да работи в града като дърводелец. След две години със спестените пари, Лиу построява първата в селото двуетажна къща. Скоро след завършването й няколко фермери идват при него с намерението да продължат да четат книги.

През двете години работа в града, Лиу не спира да мисли за своето малко читалище. Той си спомни деня, в който го затворил. „Не исках да го правя, но нямаше как". Тогава той си казва, че колкото и да е трудно той ще продължи, защото селяните се нуждаят от читалището. Лиу Шъдзян отново отива в околията и купува още книги и списания.

На определен период от време той ходил в града и запасявал читалището с нови книги и списания, които се трупали все повече и повече. Една стая вече не била достатъчна да ги побере. През 1998 г. Лиу отворил две стаи към улицата и вътре поставил няколко изработени от него шкафа. Нарекъл мястото „Селското читалище на Лиу Шъдзян".

„Времената непрекъснато се развиват и аз не бива да изоставам", казва Лиу. Той открива една след друга стая за калиграфия и билярдна зала, за да обогати културния живот на селяните. Наред с развитието на интернет технологиите Лиу купува два компютъра и съответните учебни помагала. Вкъщи той се учи сам да използва компютъра и в свободното време учи и селяните. В момента читалището му разполага с повече от 7000 книги, поместени в три стаи, в които има развлекателни съоръжения.

Лиу се посвещава изцяло на читалището, защото смята, че това, което прави е от голямо значение. „Въпреки че животът беше труден, от ден на създаването му никога не съм мислил да се отказвам от него", казва Лиу. Дори тежките финансови условия не го разколебават. За да увеличи доходите си, Лиу работил като дърводелец, фермер, шофьор и други. „Аз работех много, защото исках читалището винаги да остане отворено".

"Разказвайки за читалището на Лиу Шъдзян жена му обаче се оплаква: „С него не съм прекарала нито един хубав ден. Не си позволявах да си купя и една нова дреха. С всичките пари той купуваше книги". Все пак тя се грижи за всичко в читалището, когато съпругът й е зает. „Децата винаги ми казват, че изпитват гордост когато съучениците им идват у дома да четат книги. Смятат, че баща им е направил нещо добро."

В началото някои фермери са били недоверчиви спрямо създаването на безплатното читалище. Повечето ходили там да търсят материали свързани със земеделието си, за да увеличат продукцията си. Някои от тях чрез четенето на книги се научили как да култивират по научни методи чай и така да се избавят от бедността.

Подкрепата и разбирането от страна на семейството и признанието на съселяните са стимул за Лиу Шъдзян. „Стига да направя нещо полезно за съселяните, трудът ми няма да е напразен". Това е принципът, който Лиу следва и неговият стремеж.

В момента младите хора в селото са все по-малко. По-голямата част от населението е съставено от възрастни хора и деца. „Хората, които идват в читалището не са толкова много както преди, но тя трябва да остане отворена.", казва Лиу, който възнамерява да продължи да обогатява книжния фонд на своето читалище.