Всеки от нас свързва най-незабравимите си спомени от детството с лятната ваканция. Как семействата в Китай планират ваканцията на децата? Водят ги на екскурзия или пращат на летен лагер? Ако детето е малко, кой полага грижи за него? Изобщо как се справят китайските родители в този период? Драги слушатели, в следващите минути ние от гледна точка на семейството, обществото, образованието, потреблението, ще обсъдим тази тема.

Има семейства, в които родителите работят през ваканцията и децата няма къде да отидат. Няма и хора, които да се грижат за тях.

Г-жа Фън Хун от гр. Таншан в провинция Хъбей каза: "Лятната ваканция дойде и детето се радва. Аз обаче съм притеснена. Двамата работим и късно се прибираме вкъщи. Дядото и бабата са вече на възраст и няма как да помогнат с грижите за детето.", казва тя.

„Ако го оставим само вкъщи, няма кой да му сготви и аз се притеснявам за безопасността му." каза още тя. „Принудих се да помоля роднина през деня да се грижи за него, а аз го прибирам вечер вкъщи.", разказва Фън.

Много китайски семейства, в които и двамата родителите работят, срещат този проблем. Праз ваканцията не могат да отидат никъде нито пък имат на кой да оставят детето. Професор Ян Дзюхуа от Центъра за демографски изследвания при Народния университет казва, че зад притеснението на родителите се крие дълбока социална причина. Първо, структурата на семейството в градовете се е променила. В днешните тричленни и четиричленни семейства и двамата родители работят. Дядовците и бабите обикновено живеят по други места. Няма кой да се занимава с децата. Средата на живот се е променила. В миналото хората живееха компактно. Съседите се познаваха добре и можеха да си помагат взаимно. В момента повечето са заобиколени от непознати хора. Съседите не се познават достатъчно добре. Между дома, работното място, училището на децата има по-големи разстояния. Как да се справи с времето след урока и с двумесечна ваканция? Това е въпросът, от който родителите се притесняват най-много.

Много родители се притесняват и от това, че децата им не могат да се забавляват и да учат добре през ваканцията. Всяка ваканция има разнообразни летни лагери, курсове и др.. В интервю някои родители заявяват, че чрез тези занимания децата имат къде да ходят. Обаче ефектът не е толкова добър. Те се надяват чрез тези занимания децата им освен ученето, да имат нови преживявания, да увеличат своите способности да се грижат сами за себе си в ежедневието и да общуват с повече хора.

Г-жа Сю от пекинския квартал Чаоян казва, че е искала да изпрати детето си на занималня след училище. Тя обаче установява, че повечето от тях не са стандартизирани. Нивото на приеманите деца е различно. Много от тях са скъпи, а децата реално не научават нищо.

Има различни летни лагери през ваканцията, като например образователни, за дейности на открито и др. Много от тях не са добре рекламирани. Г-н У Фън от гр. Линфън провинция Шанси записва детето си на летен лагер с обиколка на известни университети. В рекламата се казва, че децата могат да се запознаят с живота в университета, да разговарят с преподаватели и студенти. Обаче след края на лагера детето на У Фън споделя, че са чакали няколко часа пред входа на университета в горещината и после само са обиколили кампуса. Толкава много пари са похарчени напразно.

През лятната ваканция много родители водят децата си на екскурзия. Г-жа Уан Мън работи на свободна практика. Времето ѝ е гъвкаво. През ваканцията тя обича да ходи на екскурзия. „Пътуването оставя хубави спомени на семейството, обогатява преживяванията ни и знанията на децата".

Обаче пътуването с деца понякога не е толкова удобно. Уан Мън казва, че много хотели няма специални легла за малки деца. Понякога тя слага възглавници на пода, за да не се удари детето ако падне. В ресторанта няма храни за деца. Каквото ядат възрастните, такова и децата. Те се притесняват, че тези храни не са подходящи за малко дете. Липсват детски съоръжения за развлечение.

Професор Ян Дзюхуа казва, че ваканцията е ценно време, през което се развива потенциала, индивидуалността на децата и се допълват знанията, които липсват при обучението в училище. Времето не бива да се прахосва. Това не е само въпрос в семейството, но и цялото общество, ето защо привлича голямо внимание.

Когато се говори за летни ваканции, много хора от по-възрастното поколение си спомнят за места като младежкия дом, център за социални дейности и други. Чън Мей от гр. Нанкин казва: "Когато бях малка баща ми и майка ми ме водеха на занималня. През ваканцията посещавах курсове в младежкия дом близо дома." „Ако днешните занимални бяха като преди, родителите нямаше да се притесняват и спокойно да си ходят на работа", добавя тя.

Защо тези съоръжения вече не съществуват? Ян Дзюхуа обясни, че не малко предприятия и учреждения са предлагали в миналото услуги и грижи за децата на работниците. Те откриваха съоръжения като детски градини и занимални след училище. Наред с преустройството компаниите, съобразявайки се с печалбите, вече не се занимават с тази сфера.

В жилищните квартали няма достатъчно съоръжения за децата. Ян Дзюхуа каза, че в началото много жилищни квартали се съобразяваха с нуждата от грижи за възрастните. В кварталите има Център за възрастни, но по-рядко за деца. Липсват помещения и съоръжение за детски занимания. Някои центрове за спорт и развлечения в жилищни комплекси даже не са отворени за децата.

Председателят на Съюза за детско обучение след училище Джан Хунвей каза: „И училищата трябва да помагат на семействата в разрешаване на въпроса за извънкласните грижи за децата. В момента много училища през ваканцията са затворени от съображения за сигурност. Всъщност училищата разполагат с достатъчно съоръжения като спортни площадки, басейни и др. Трябва да ги използват през ваканцията."

„Семейството е отговорно за грижите за децата през ваканцията. А правителството, което отговаря за обществените услуги също има отговорността да подпомогне семейството в разрешаването на въпроса. Ян Дзюхуа казва, че профсъюзите, Асоциацията на жените и компаниите трябва да положат усилия за разрешаване на въпроса с помещенията и служителите, занимаващи се с децата.

Джан Хунвей сподели опита си от чужбина: "В някои страни през ваканцията се провеждат дейности за популяризиране на знанията сред децата, за готвене на ястия с участието на родители и деца и други интересни занимания. Много семейства участват в тези мероприятия. Джан Хунвей каза, че в много места в страната са стартирани подобни занимания. Комисията по здравеопазване в Пекин отпусна специални средства за услуги, свързани с грижата за децата на работещите през ваканцията. Компаниите или учрежденията чрез закупуване на услуги на трета компания организират курсове по различни предмети и разнообразни дейности, които са от полза за децата. Така работещите могат спокойно да се отдадат на работата. През 2017 г. в Шанхай бяха създадени 20 държавни центъра за извънкласни занимания за децата. Предвижда се в бъдеще те да се увеличат и бъдат включени в системата за обществени услуги.

През миналата година Министерството на образованието публикува „Ръководство за извънкласни занимания в основните и средни училища". В него се казва, че трябва въз основа на зачитане на желанията на учениците и родителите, средните и основни училища да използват предимствата си в управлението, персонала, помещенията и ресурсите като поемат задължения за организирането на извънкласни занимания. Джан Хунвей каза, че в някои провинции и градове съобразявайки се с конкретните условия в района, е изработена политика, която предоставя основа за формирането на извънкласни занимания.

Джан Хунвей призова правителството, жилищните квартали, училищата да създадат заедно безопасна, весела и интересна среда за децата през ваканцията.

През последните години разходите за образование заемат все по-голям процент от бюджета на китайските семейства. Младите родители са готови да платят повече за качествени и индивидуални образователни услуги. Има различни продукти в тази сфера като летни лагери, курсове, екскурзии и други. Обаче нивото на качество варира. Има дисбаланс между предлагането и търсенето."

Не малко от извънкласните занимания се водят от пенсионери или пенсионирани учители. Джан Хунвей каза, че родителите се надяват тези курсове да изиграят роля в изграждането на навици и хобита според интересите на децата. Малко от тези курсове обаче могат да задоволят нуждите в отношение поради различни причини. „Количеството на подобни групи е голямо, но не са стандартизирани. Повече от 80% от тях са малки групи."

Родителите се оплакват от измамни реклами и високите цени на лагерите. Лиу Симин от Пекинския университет за чужди езици казва, че през последните години лагерите се съчетават с туризма. Те имат по-различни форми. Обаче в страната пазарът не е узрял. Липсват квалифицирани кадри. Очаква се да се повишат способностите на компаниите в тази сфера.

Лиу добавя, че пазарът за летни лагери и курсове има своя специфика. Родителите трудно преценят съдържанието им. На много от тях предоставяните услуги не са добри, а цените високи.

Джан Хунвей каза, че потенциалът на пазара в сферата е голям, но той трябва да се разработи. Хора, занимаващи се с тази сфера трябва съобразявайки с нуждите на родителите и децата да предоставят доброкачествени услуги и продукти. Джан Хунвей каза: "Ако се стремим само към обширно развитие, това ще намали увереността на потребителите към пазара и не е от полза за разрастването му. Правителството трябва да засили контрола на достъп до пазара и пазарните операции, да изработи критерии в този отрасъл, с цел здрато и устойчиво развитие на отрасла."

В селата въпросът за грижите за децата през ваканцията е още по-осезаем. Ян Дзюхуа каза, че много млади хора в селата отиват на работа в градове да изкарат пари. Техните деца остават по селата. Дядовците и бабите се грижат за тях. Те осигуряват само прехраната им, но не проявяват достатъчно внимание на психическото им здраве и доброто възпитание. През ваканцията децата играят навън. Те имат по-слабо самосъзнание спрямо безопасността. При тях има по-висок процент на случаи с инциденти, при които пострадват.

Сие Пейцян е директор на Съюза на доброволците в околия Анси, провинция Фудзиен. Той е загрижен за безопасността на децата, оставени в селата през ваканцията: "Този въпрос е много сериозен. Например в училище в село Лутиен има повече от 200 ученика, половината от които са деца, чиито родители работят в градовете. „ Доброволците инсталираха радио система за децата. По време на ваканцията те организират беседи за преподаване на знания свързани със сигурността.

Сие Пейцян каза, че през ваканцията децата в селата няма къде да играят. Центровете за развлечения в някои села са празни. Книгите в библиотеките обикновено са свързани със земеделие. Рядко има детски книги. В селата учителите са в недостиг. Децата имат по-малки шансове за извънкласни занимания.

Правителството трябва да повиши нивото на детското образование по селата. Началникът на Центъра за младежки дейности в област Чюдзян, Фудзиен каза: "Правителството на областта заедно с Центъра организира курс по безопасност и самозащита, тематични екскурзии в паркове за децата, прожектиране на филми през лятната ваканция. Тези дейности обхващат всяко училище, с което се обогатяват културните дейности и се съдейства за израстването на децата."

Сяолин, която е ученичка в трети клас казва, че през лятната ваканция миналата година е участвала в урок по приготвяне на бисквити. „Учителките са много търпеливи. Научих се как да правя бисквити. Аз се надявам и през тази година да има такъв урок. Искам родителите ми да опитат това, което съм приготвила".

Сие Пейцян каза, че в селските райони не липсват помещения за обществени дейности и те трябва да се използват пълноценно. „Селският комитет, културният дом, училищата, учителите ще играят роля за извънкласните занимания на децата. Местното правителство трябва да отдели бюджет за това."

Джан Хунвей предложи правителството да увеличи ведомствата за обществени услуги, чрез закупуване на услуги от трета страна, да се използват обществени средства за създаване на условия за това децата да прекарват весело ваканциите си.