У Хуей е чест гост в пещерния дом на момчета от града. Когато те не разбират диалекта на хората от Йенчуан той играе ролята на техен „преводач" и това го кара да се чувства значим. Освен разговорите с учените момчета, той е запленен от книгите, струпани по первазите на прозорците и до леглата им.
Първата книга, която У Хуей заема от Си Дзинпин „Сто хиляди защо" му отваря прозореца към външния свят. Момчето попива жадно страница след страница, след това бъдещият китайски лидер му дава класическия роман „Троецарствие", „Майка", „Тихият Дон". От градските си приятели Уан Йеншън и Лей Пиншън 14-годишното момче разбира колко важно е човек да бъде прям и искрен, а от Си Дзинпин – скромен и прагматичен. Благодарение на времето прекарано със Си Дзинпин, У Хуей придобива все повече и повече знания, и взима решение да продължи образованието си в университет.
През 1973 г. У Хуей и Си Дзинпин кандидатстват заедно. У е приет в Педагогическия университет на Йенан. При изпращането му, Си Дзинпин му дава купони за храна и палто, оставено от другия им приятел Уан Йеншън, който вече е напуснал селото. „Вземи тази дреха. Когато пристигнеш в университета я обличай и се завивай с нея", му заръчва Си Дзинпин.
След университета У Хуей постъпва на служба в образователния отдел на околия Йенчуан, а после – като учител – продължава да работи за повишаване на грамотността сред местните деца. Благодарение на неговите усилия прогимназията в град Юдзю се нарежда на едно от първите места по успех в околията, променя се изцяло обликът и на тази в Юнпин. У Хуей не обича да говори много, но е човек на действието. И с това ще го запомнят хилядите му възпитаници.
През 2014 г., малко преди да се пенсионира, У Хуей се разхожда из двора на училището си и му е трудно да се раздели с него. „Човек трябва да живее така, че когато се върне назад да няма угризения и да не изпитва срам, че е бил посредствен", казва У.
Не така протича живота на Си Дзинпин. Заради проблеми на семейството по време на Културната революция той трябва да се откаже от плановете си да следва в университета „Цинхуа". През 1979 г. от „Цинхуа" отпускат две места за околия Йенчуан и Си Дзинпин отново получава възможност да постъпи в университет. Този път той е приет и се подготвя да замине за Пекин.
С наближаването на новата учебна година Си Дзинпин, който продължава да е ангажиран активно в работата си, предлага за свой наследник начело на селския партийния комитет Шъ Чунян – млад, енергичен и ползващ се с доверието на съселяните си.
За това време, новият партиен секретар на Ляндзяхъ си спомня един случай, когато получават хранителни продукти и трябва да ги разпределят между селяните, но избухват спорове кой колко да получи. Си Дзинпин знае, че всички са бедни, но предлага да посетят семействата и разберат лично каква е ситуацията.
Така от 10 часа вечерта до 5 сутринта на другия ден Си Дзинпин и останалите членове на партийния комитет на Ляндзяхъ обикалят къщите, след което решават как да разпределят дажбите. Този случай се е запечатал в съзнанието на Шън Чунян. „Категоричният и решителен подход не даде възможност на никого да извлече изгода. Хората са егоисти и ако не се отнасяш справедливо с всички, те няма да ти вярват. Справедливостта също така начина и методите, по който я действаш, така че те да бъдат приети от всички", казва Шън Чунян.
Си Дзинпин напуска село Ляндзяхъ на 7 октомври 1975 г. Сутринта, когато излиза от пещерния си дом, дворът гъмжи от народ, дошли да го изпратят с хинап и просо. В този ден селяните не работят и всички вървят 10 километра по пътя със Си Дзинпин преди да му кажат довиждане за последно.
Този момент е оставил дълбоки следи у Си Дзинпин и той често си спомня за него. „Бях при селяните, живях с тях, работих с тях, и това ми дава сила и спокойствие. Тук е моят корен и се чувствам силен. Тръгнах си от Ляндзяхъ, но сърцето ми остана там", споделя китайският лидер.
След като се разделя със Си Дзинпин, новият партиен секретар на Ляндзяхъ Шъ Чунян често мисли за това как неговият предшественик е ръководел хората. Той осъзнава, че във време на недоимък най-важното е ресурсите да бъдат разпределяни справедливо, докато в епохата на бързо икономическо развитие, за да има справедливост трябва най-напред да има ресурси за разпределяне. Така Шън Чунян стига до идеята селяните да започнат да отглеждат ябълки, за да повишат доходите и благосъстоянието си.
На 13 февруари 2013 г. Си Дзинпин се връща отново в Ляндзяхъ и научавайки за новото препитание на хората там отива да разгледа ябълковите градини. „Разходите за труд са минимални, средствата за закупуване на препарати и торове също не са много. След пет години дърветата започват да дават плод и хората печелят повече от 20 000 юана, когато съберат реколтата", обяснява Шън Чунян. А Си Дзинпин се усмихва, радвайки се на предприемаческия дух и енергия на неговия стар познат. Сега вече в селото имат ресурси, които да разпределят.
След 2014 г. все повече хора започват да посещават Ляндзяхъ, което се превръща в туристическа атракция. През май 2015 г. властите му създават компания за културен туризъм, в чието управление привличат опитни специалисти, а повечето от селяните са нейни служители и в момента тя дава работа на повече от 600 души.
