„В края на 60-те години на миналия век бях изпратен от Пекин на работа в едно малко селце близо до град Йенан в провинция Шаанси, което се нарича Ляндзяхъ. Там прекарах седем години от младостта си".

Настоящата радиопоредица разказва за живота на генералния секретар на ЦК на ККП и председател на КНР Си Дзинпин, проследява неговия професионален път и оформянето му като лидер на фона на големите промени в едно обикновено китайско село.

Днес ви предлагаме четвъртата част от радиопоредицата „Ляндзяхъ".

През януари 1974 г. хората от Ляндзяхъ започват приготовленията за предстоящия Пролетен празник, а току-що избрания за партиен секретар на селото Си Дзинпин обмисля планове как да промени живота им към по-добро. Един ден той попада на две информации във вестник „Жънмин жъбао" за използването на метан в провинция Съчуан, които му правят особено впечатление. „Ако и в нашето село започнем да използваме такъв газ за готвене и осветление, това ще промени коренно живота на хората", мисли си Си Дзинпин.

Ляндзяхъ е сравнително изолирано и селяните там трябвало да носят въглища от 50 км. В миналото те използвали за готвене и огрев само дърва от околните гори, но изсичането им довело до ерозия на почвата, а оттам и до трудности за земеделието. Използването на метан тогава било отговор на тези проблеми, но задачата за въвеждането му в Ляндзяхъ се оказва, че не била толкова лесно, колкото изглеждало на пръв поглед. Разликите в климатичните условия на провинциите Съчуан и Шаанси са големи и не било ясно дали опитът на първата можел да бъде полезен.

Независимо от всичко, Си Дзинпин продължил да вярва в успеха на своя план и за да намери отговорите, решил да посети лично провинция Съчуан. Изминал пеша 20-те километра до центъра на околията, за да представи предложенията си на своите ръководители и те ги одобрили.

След края на Пролетния празник Си Дзинпин взел на заем пари за път и заедно с още няколко души от съседното село Байгънджу заминали за Съчуан да проучат въпроса с използването на метана.

Заместник-началник на ръководната група за популяризиране на метана в провинция Съчуан по това време бил Ян Чао, който преди това работил осем години в Йенан. Той посреща топло групата, оказва им пълно съдействие и им помага да се запознаят с проекта.

Визитата затвърждава у Си Дзинпин увереността, че в Ляндзяхъ може да се използва метан, но трудностите идват една след друга, някои от тях напълно неочаквани.

Първата задача била да се намери място за хранилище за метана. Меката почва не е подходяща, освен това къщите в Ляндзяхъ били разпръснати и отдалечени една от друга, което поставяло въпроса за пренасянето на газта. Самото хранилище трябвало да бъде облицовано със специален вид камък, който не се намирал в района.

Под ръководството на Си Дзинпин селяните започват изграждането на хранилището за метан, някои обаче се разколебали. Имало хора, които казвали, че трябва да работят по-бързо, за да не ги свари зимата, други твърдели, че усилията им са напразни.

Независимо от всичко, благодарение на упоритостта на Си Дзинпин, в средата на юли 1974 г. селяните от Ляндзяхъ се сдобили с първото си хранилище за съхранение на метан от 8 кубически метра. Новината за това се разнесла бързо из цялата околия и жители на съседни села идвали специално да видят придобивката на Ляндзяхъ, която дала на хората така жадувания от тях чист огън. Това разпалило ентусиазма у всички и властите на околия Йенчуан изготвили план в рамките на три години всички села да се сдобият със собствени хранилища за метан.

В Съчуан има поговорка, която гласи: „Измини 10 хиляди ли, прочети 10 хиляди книги". Воден от нея, Си Дзинпин използва всички възможности да се запознае отблизо с живота на хората, да разбере техните нужди и желания. Хъ Ингуей, работил по това време близо до китайския лидер, казва: „Си Дзинпин е човек, който обича да се учи и обмисля всичко, което върши".

След като се връща в Йенчуан той представя на местните власти видяното в Съчуан и е решено да започне изграждането на хранилища за метан в цялата околия. Организирано е обучение, чийто главен ръководител е Си Дзинпин.

До август 1975 г. в Ляндзяхъ се изграждат общо 34 хранилища за метан и въпросът с осигуряването на енергия за готвене и осветление е разрешен за всичките 43 домакинства в селото. Опитът от тази работа оказва важно и дълбоко влияние върху Си Дзинпин.

Петнайсет години по-късно, вече като партиен секретар на Ниндъ в провинция Фудзян, Си Дзинпин си спомня: „Когато бях в Ляндзяхъ организирах кампания за популяризиране употребата на метан, но ползата всъщност бе за прогреса. Хората вече не ползваха дърва за огрев и готвене, не осветяваха домовете си с газени лапми. Усмивките по лицата им са нещо, което и досега пазя в сърцето си. Практиката показа, че науката е тази, която решава насъщните проблеми на хората и ако човек върви по този път, те ще го подкрепят".

Трийсет години след като напуска Ляндзяхъ, Си Дзинпин, вече е партиен секретар на провинция Джъдзян, посещава околия Чунан и отива специално да види тамошното хранилище за метан, шегувайки се, че самият той е „експерт" в направата на подобни съоръжения.

Село Ляндзяхъ отдавна вече е електрифицирано и там не използват метан, но първото хранилище продължава да стои като символ на прогреса и част от историята, която тамошните хора и Си Дзинпин са сътворили заедно.