„Дойдох от Пекин в малкото село Ляндзяхъ, когато бях младеж. Работих там наравно със селяните седем години.", разказва сегашният председател на КНР.
Следва първа част на радиопоредицата „Ляндзяхъ".
На 13 февруари 2015 г. пет дена преди Китайската Нова година по обед три микробуса спират на входа на село Ляндзяхъ. От тях слизат няколко души и тръгват към селото.
„Дзинпин се върна!", викат всички селяни и се втурват към него.
Си Дзинпин се връща в Ляндзяхъ - малко село в сърцето на Льосовото плато, което председателят на Китай не забравя, въпреки че са минали цели 40 години, откакто го е напуснал.
Си Дзинпин не може да скрие вълнението си, когато отново стъпва на тази земя, където е прекарал седем години от живота си рамо до рамо с месните жители.
Селяните го наобикалят и разговарят с него по пътя към Комитета на селото. Те не искат да се разделят с него.
Тогавашният партиен секретар на селото Лян Юмин закъснява, защото му е трудно да си пробие път в тълпата. Си Дзинпин се ръкува с развълнувания Лян Юмин, който го кани да обядват заедно.
Си Дзинпин продължава да разговоря със селяните, като ги пита, „Как изкарвате прехраната си? С какво се храните? Как са възрастните и децата? Често ли имате месо на трапезата? …"
Когато разбира, че животът на селяните става все по-добър и те ядат ориз и месо когато пожелаят, председателят е много доволен.
През 1975г. Си Дзинпин напуска село Ляндзяхъ и сега се връща за втори път тук.
Първият е през 1993г.
На 27 септември 1993г. Си Дзинпин, който тогава е постоянен член на партийния комитет на провинция Фудзиен и партиен секретар на Фуджоу, централният град на провинцията, за първи път си връща в Ляндзяхъ.
Той навестява всяко семейство в селото и им казва, че трябва да се разрешат не само проблемите с прехраната, но и с образованието. Си Дзинпин подарява на всяко семейство по един електронен часовник, за да буди сутрин децата за училище.
А при второто завръщане той подготвя новогодишни подаръци за жителите на селото - ориз, брашно, олио, месо, новогодишни куплети и картини за всяко семейство.
Си Дзинпин влиза в двора, където е живял повече от пет години. Сградата е типична къща в скалите на Льосовото плато, построена през 1970г. специално за изпратените в селото младежи. Си Дзинпин живее там до 1975г., след което напуска селото.
Влизайки в двора, Си Дзинпин разглежда внимателно всяка стая. Спира се там, където е живял, сочи долната част на прозореца и казва: „По онова време тук имаше дълга зелена маса, а от другата страна рафт за куфарите."
Си Дзинпин ръководи селяните в изграждането на първия резервоар за метан на провинцията. На стената му пише: „Разчитай на себе си и работи упорито". Си Дзинпин въздъхва и казва, че са изминали 40 години.
Всички от село Ляндзянхъ помнят Си Дзинпин, а на изградените от него и селяните оризови полета и днес продължава да се отглежда ориз.
Си Дзинпин казва, че тогава никой не е мислел какви ще са последствията за здравето, когато влизали в ледената вода. Затова за известно време, когато се застуди, го болели краката.
В очите на селяните, въпреки че сега е генерален секретар на ККП, Си Дзинпин си остава добрия и упорит младеж, който обича действието и книгите.
В онези години съседът на Си Дзинпин Джан Уейпан бил беден. За да му помогне, Си Дзинпин му дал своята дажба зърно и се хранил заедно с неговото семейство. Преди да замине за Пекин му подарил два юргана, две палта и комплект за шиене.
През 1993г., когато Си Дзинпин се връща в Ляндзяхъ, Джан Уейпан е на полето. Той веднага слиза от хълма, за да се срещне със Си Дзинпин, но от вълнение не знае какво да каже.
Си Дзинпин разказва, че селяните го научили на много неща. Тогава той бил младеж на 15 години и не умеел да прави нищо. Постепенно се научил да готви и да прави всичко сам.
На 7 март 2014 г. по време на „двете сесии" Си Дзинпин участва в разглеждането на доклада за работата на правителството на делегацията от Гуейджоу и казва: „През януари 1969 г. живях на село и местните жители ми даваха от храната си. Сега животът ми се подобрява и от сърце съчувствам на жителите в бедните райони. Като членове на ККП ние трябва да ги поставим на първо място и да работим за тях, иначе къде е нашата съвест."
Въпреки че са минали 40 години откакто е напуснал село Ляндзяхъ, Си Дзинпин не забравя жителите му.
През 1994 г. Лю Хоушън разбира, че има възпаление на костния мозък, а двумесечното лечение не дава резултат. Изхарчил е над 6000 юана и се намира в безизходица. Лю решава да пише на Си Дзинпин и след по-малко от две седмици получава от него 500 юана и покана да се лекува във Фуджоу. Си Дзинпин ходи при него всеки ден след работа и го успокоява да не се притеснява за парите, по-важното е да се излекува.
Благодарение на своевременното лечение, състоянието на Лю се подобрява. Си Дзинпин му купува самолетен билет да се върне у дома и му дава 2000 юана.
В края на октомври 1999 г. на Лю Хоушън му ампутират крака. Когато научава за това, Си Дзинпин плаща медицинските разходи, свърза се с местните кадри и им казва да му помогнат.
Въпреки интензивната работа Си Дзинпин непрекъснато полага грижи за хората от селото. Благодарение на неговите усилия, то е електрифицирано, построени са училище и мост, а селяните казват, че сърцето на Си Дзинпин винаги е заедно с тях.
