20180503sh |
От тази гледна точка изглежда, че спечелилите китайска зелена карта, са големи късметлии. Наскоро двама носители на Нобелова награда получиха разрешение за постоянно пребиваване в Китай и много чужденци, които искат да останат в страната, попитаха: Дали ни трябва една Нобелова награда, за да получим китайска зелена карта?
Китайската мечта на чуждестранния професор
Бернард Феринга е гостуващ професор в Източнокитайския университет за наука и технологии. Той е на 66 години и е свързан с Шанхай повече от 20 години. По покана на Тиен Хъ, академик в Китайската академия на науките и професор в същия университет, професорът всяка година идва, за да даде насоки и лекции на студентите.
През 2016 г. проф. Феринга спечели Нобеловата награда за химия за "проектиране и синтез на молекулярни машини". През октомври миналата година той пое поста чуждестранен директор на Съвместния изследователски център за нобелови лауреати, който носи неговото име. Професорът работи върху проучване на материали, реагиращи на светлина, които имат обещаващи перспективи в медицината, електрониката, консервацията на енергия и други области.
Със задълбочаването на сътрудничеството професор Феринга пътува до Шанхай по-често отпреди. Професор Цю Дахуей, заместник-декан на факултета по химия и молекулярен инженеринг в университета, каза, че чуждестранните професори се нуждаят от много документи, за да получат виза за Китай, например, покана, резервация за хотел, справка от посолството и т.н. Цялата процедура отнема около месец или два. Освен това за чуждестранните учени е неудобно да пътуват, да закупят жилище или да се възползват от медицинските услуги в Китай. Имайки предвид честите си посещения в Шанхай, професор Феринга моли университета да му помогне да кандидатства за работна виза, за да улесни процедурите.
За негова изненада обаче през декември 2016 г. Министерството на обществената сигурност подкрепи новите мерки за имиграционната политика на Шанхайския център за научни иновации. Според тях, ако кандидатите са висококвалифицирани чуждестранни експерти, отговарят на необходимите критерии и имат препоръките на Националната иновационна демонстрационна зона „Джандзян" и пилотната зона за свободна търговия в Шанхай, могат да кандидатстват директно за право на постоянно пребиваване в Китай (съпрузите и непълнолетните им деца също могат да кандидатстват заедно с тях). Същевременно бе съкратен и срокът по одобряването на кандидатурите.
Благодарение на активните и прагматични политики, Източнокитайският университет за наука и технологии в сътрудничество с администрацията на Зоната за високи технологии „Джандзян" помогнаха на професор Феринга да кандидатства за зелена карта в Китай. Освен опростените и ускорени процедури, през цялото време професорът бе придружаван от служителите на шанхайското имиграционно бюро, на високотехнологичната зона и колегите му от университета. Затова не е изненада, че след като приключи с всички процедури, той възкликна „Удивително!".
Професор Феринга, заедно с изтъкнатия професор в Шанхайския университет за наука и технологии Курт Вютрих, станаха първите нобелови лауреати, които работят в Шанхай и притежават "китайска зелена карта".
След като получи право на постоянно пребиваване в Китай професор Феринга не само пътува по-лесно до страната, но и "може да се възползва от всички услуги, достъпни за китайските граждани". Чън И, заместник-директор на лабораторията на университета към Министерството на образованието, заяви, че професорът, също като китайците, може да ползва услугите на жилищния фонд, да плаща данък върху доходите, да извършва финансови операции, да кандидатства за шофьорска книжка и т.н. От тази година проф. Феринга официално ще избере първите си докторанти в университета.
През двата месеца след създаването на Съвместния изследователски център за нобелови лауреати „Феринга", който в момента се ръководи от професора и академика Тиен Хъ, бе подготвена статия, която е на нивото на научното списание „Nature". В бъдеще центърът се надява да привлече повече млади учени и висококвалифицирани специалисти от целия свят в Шанхай, а постиженията му да са от световна класа.
Китайската зелена карта е само първата стъпка. "Надяваме се, че със своите успехи един ден проф. Феринга ще кандидатства и за чуждестранен академик към Китайската академия на науките." Чън И е пълен с очаквания.
Колко трудно е получаването на китайска зелена карта?
Изглежда, че носителите на Нобелова награда най-лесно могат да получат китайска зелена карта, но за обикновените чужденци това е изключително трудно.
Сред получилите китайска зелена карта е и американският ядрен физик Джоан Хинтън, която е една от няколкото жени, участвали в проекта за създаването на първите ядрени оръжия в света и съученичка на китайския ядрен физик Ян Джъннин. Когато получи китайска зелена карта, внучката на английската писателка и композитор Етел Лилиан Войнич - автор на романа "Стършел", бе на 83 години. Тя живя в Китай цели 56 години. Когато баскетболната звезда на САЩ Стефон Марбъри получи китайска зелена карта през 2016 г. във „Fox Sports" излезе новина със заглавието "Стефон Марбъри с китайска зелена карта - каква невероятна чест!". Всъщност Китай стартира системата зелена карта, която дава право на чужденци да пребивават постоянно на територията на страната, през 2004 г. Статистиките сочат, че на година средно се издават само около 200 зелени карти.
Развиващият се Китай привлича все повече висококвалифицирани специалисти от целия свят. Според проучване на HSBC от 2016 г. за глобалната миграция, Китай е третата най-атрактивна дестинация за миграция в света след Швейцария и Сингапур. 50% от анкетираните са на мнение, че Китай е най-доброто място за нови предизвикателства, а 34% считат, че перспективата за кариера в Китай е добра.
