За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Джоу Дзъян: За киното и мечтите
2018-03-22 15:55:36 cri

Джоу Дзъян е чувствителен човек. Това си проличава от навика му често да си поплаква. Когато за първи път изгледал заедно с продуцента филма „Стар звяр", Джоу се развълнувал до сълзи. Докато изчаквал да научи дали печели приз на Тайванските филмови награди „Златен кон", той отново се разчувствал и разплакал.

Като непрофесионален млад режисьор Джон Дзъян прекарва 10 години за направата на първия си филм „Стар звяр". През 2016, в рамките на 11-то филмово изложение за млади режисьори „FIRST", творбата му печели три награди. Малко по-късно на 54-те награди „Златен кон" той се сдобива с още три приза, за най-добър оригинален сценарий, най-добра мъжка роля и наградата на ФИПРЕСИ.

Трудностите, през които преминава Джоу Дзъян, накрая се увенчават с успех. Той успява да докаже поговорката, че „силното желание води неминуемо до резултати".

Времето не чака

Джоу Дзъян е роден през 1983 г. във Вътрешна Монголия. Като малък бил непослушен и палав, често бягал от часовете в училище, за да гледа филми.

На 20 години бъдещият режисьор се изправя пред повратна точка в живота си. На държавния зрелостен изпит изкарва 0 точки, единствен пример в историята на училището. „Понеже бях внесъл телефона си в стаята за изпита и се усъмниха, че съм преписвал, затова получих оценка 0." Бащата на Джоу е учител. Виждайки как децата на колегите му биват приети в отлични университети, Джоу започва да усеща вина и дълбоко разочарование спрямо очакванията на баща му.

Той избира да повтори последната година в училище. По онова време един от най-добрите му приятели изненадващо загива при автомобилна катастрофа. От този момент характерът на Джоу се променя драстично. Вече не обича да се смее като преди и става по-мълчалив и затворен. След като влиза в университета, вижда как състудентите му са заети да играят компютърни игри и търсят гаджета, а Джоу Дзъян иска да разбере какво е животът.

„Тогава четях много книги по философия и гледах арт филми. Европейските филми, изследващи живота и емоциите, изведнъж ме завладяха.", разказва той и добавя: „Филмите промениха моето разбиране за живота и емоционалното осъзнаване. Изведнъж усетих, че езикът все повече избледнява, а филмите са по-убедителни и триизмерни, те могат да поберат разбирането на живота. Тогава реших, че искам да заснема филм и чрез него да опиша, това което искам да кажа на важните за мен хора."

В трети курс в университета Джоу Дзъян снима кратък филм да участва в изложение и бива окуражен за усилията си. Това засилва решителността му да върви по пътя на киното. „Тогава разбрах, че 26-годишният Стивън Содербърг е спечелил наградата „Златна палма" на Берлинския кинофестивал, а 28-годишният Дзя Джанкъ младежката награда към същия фестивал. Тогава си казах, че трябва да направя свой пълнометражен филм преди да стана на 26 години."

Тази нагласа, че времето не чака, всъщност се дължи на загубата на добрия му приятел. „На 20 и няколко години усетих, че животът е много крехък. Тогава си каза, че „Ако ми остават 3 години да живея, искам да оставя един филм."

Обаче пътят на филмите не е лесен – специалността му в университета е индустриален дизайн. Около завършването Джоу Дзъян и състуденти заснемат един драматичен и един документален филм. Въпреки че добиват признание, това не помага за бъдещото им развитие. По същото време икономиката в гр. Ордос започва да се развива много бързо, Джоу Дзъян иска да спечели пари да следва в САЩ и после да стане независим продуцент.

В Ордос Джоу прекарва седем, осем месеца, но не намира шанс да натрупа средства. „Приятелите играеха маджонг, аз гледах филми в съседната стая. Един ден наблюдавах от балкона минувачите по улицата, виждах възрастни и деца да се прозяват, един младеж как кара електронен велосипед с приятелката си седяща отзад… изведнъж ме налегна чувството за преходността на живота. Осъзнах, колко е важно, да правя това, което обичам. Неусетно се разплаках."

През 2009 г. Джоу Дзъян научава за една компания в Пекин, която набира кино кадри. Изпраща резюмето си и е одобрен. Само след една година обаче подава оставка, защото „спешно исках да снимам филм". Тогава той има само 6000 юана и „реших да се охладя страстта си на най-високия връх в света" като решава да замине за Тибет. След завръщането си прекарва три четири месеца в писане на сценарий и иска да намери финансиране в размер на 200,000 юана. Само след няколко месеца обаче, не успява да намери дори 40,000. „Липсваха пари и прескочих лимита на четири пет кредитни карти. Една вечер се срещнах с един приятел в града, той ме чака дълго, защото отидох пеша. Бяха ми останали 2 юана и трябваше да взема метрото за вкъщи."

Приятелите на Джоу го убедили да изчака 2 години преди да снима филм. „През цялото време ми беше трудно. Всеки ден се тревожих за прехраната, затова отидох в една компания за анимационни филми."

През 2013 г. Джоу навърши 30 години. Днес има семейство и кариерата му върви по правилния път. Вече нямал проблем да изкарва хляба за семейството. Отново подава оставка, защото все още не е успял да реализира мечтата си и това не му дава покой. „Чувствах се мъртъв отвътре."

После Джоу Дзъян чува за една история с деца отвлекли баща си. „Това ми донесе болка, която ме вдъхнови да напиша сценарий". Така на бял свят се появява „Стар звяр".

Във филма в няколко сцени са изобразени сънища. Например, белият кон в един от тях, е от съня на Джоу Дзъян.

Самият той споделя, че сънищата са важни за него. „Много идеи черпя от тях и те влияят на моите преценки в реалността. Някои разчитат на случки и хора за вдъхновение, а аз от съня."

Джоу Дзъян сънува една вечер баща си с побеляла коса, лежащ на шезлонг в пещера. „Не бях близък със семейството си, бях бунтовник, но този сън ме накара отново да потърся близост със семейството." На следващата сутрин той се обажда вкъщи, плачейки по телефона, едва произнасящ думите. „Сънят ми напомни, че семейството и децата са по-важни от филмите. Когато бях на 25-26 години мислех, че те са единственият смисъл в живота."

„В процеса на писането на сценарий, когато срещна трудности, отново сънувам. Веднъж в съня си чух думите - Какви са тези неща, които си написал? Гледай тазгодишните наградени филми от фестивалите във Венеция и Берлин. После в съня си наистина изгледах два филма и се почувствах страхотно. Насила се събудих и станах да опиша чувствата, които изпитах."

Да опиша точно епохата

Обичащият да сънува Джоу Дзъян, в реалността има буден ум. „Приятелите от моя роден край се чудиха защо правя игрален филм, преди да съм изкарал пари. Но всеки път като се събуждах, осъзнавах, че каквото и да снимам в бъдеще, няма да загубя."

Джон Дзъян избира първия му филм да бъде драма, защото иска да пресъздаде загубата на моралните ценности в модерното общество и да опише точно настоящата ера. Героят във филма г-н Ян има недоразумения с децата си, които впоследствие водят до семейна трагедия. Ян и децата не отстъпват от своите позиции и считат, че другата страна е виновна.

Джоу Дзъян каза, че героят Ян няма първообраз, но гледайки филма, хората ще почувстват, че им е познат отнякъде. „Преди няколко години икономиката на Ордос се сломи, тогава излязоха наяве грозни и егоистични характери, ценности базиращи се на материалното, изчезване на основните морални ценности… беше много страшно."

Джоу Дзъян обаче изпитва и съчувствие към стареца Ян. „Той оставя впечатлението, че върши делата от добрина, но характерът му го тласка извън добронамерените граници. Ян е бил богат в миналото, но след като банкрутира, хората го отхвърлят. Според мен ако имаше пари, другите нямаше да го третират така."

Любимите режисьори на Джоу Дзъян са Кшищоф Кешловски и Емир Кустурица. "Филмите им не са боксофис хитове в техните страни, но тяхното влияние върху света е несъмнено. Всеки, който е гледал техни филми, е бил повлиян по някакъв начин. Сега хората се събуждат и все повече от тях се влюбват в този тип филми."

Джоу Дзъян е изплакал не малко сълзи докато направи „Стар звяр". В последния ден от снимките той и актьорът Тумън седнали един срещу друг по чаша чай и се усмихвали без да си говорят. „За нас беше ясно, че сме заснели всичко, което искахме да изкажем. Без тази дългогодишна упоритост и постоянство, едва ли щяхме да предадем дълбоките емоции във филма. Толкова много трудности преживяхме, но изпитахме удовлетвореност. Десет години не са отишли на вятъра."

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China