За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
„Да преследваш мечтата си и избереш правилния път"
2018-03-08 14:20:06 cri

През повечето дни животът на Джун Циен протича в една стая с размер 15 квадрата, седнала на количка за инвалиди. В другия край на стаята на леглото лежи нейния страдащ от парализа баща.

Ръцете и краката на Джун Циен са изкривени от артрита и само може да пише на клавиатура със средния пръст на лявата си ръка. Въпреки своите трудности, тя е успяла да помогне на много хора. През 9-те години от откриването на горещата линия за психологическа помощ, Джун е консултирала над 4000 души и спасила от самоубийство близо 100. Тя подбира и описва 39 случая с обикновени хора, много от които са занесени от делегати на КНПКС за представяне на годишните сесии. Тя непрекъснато се учи, изписала е статии с над милион йероглифи, което кара редица филолози да онемеят…

Как е направила всичко това? „В трудните моменти, се взирах в мечтата си, в малките шансове. Избрах правилния път на живот, прочистих душата си и направих света си по-цветен", отговаря Джун Циен.

На 16 години, окончателно се примирих със съдбата си

През пролетта на 2001 г. когато се разболява, Джун Циен е само на 16 години и тъкмо се приготвя за матурата в края на основното училище.

Първите симптоми, които получава са висока температура, умора, загуба на тегло. На Джун Циен ѝ е поставена диагнозата „юношески артрит". Тя обаче настоява да се яви на изпита. След края на изпита осъзнава, че не може да се изправи и се налага учителят да ѝ помогне да излезе от стаята.

Впоследствие лекарите диагностицират Джун с ревматоиден артрит в краен стадий. Болестта ѝ е нелечима. Един ден Джун получава известие, че е приета в гимназия, но заради влошеното ѝ здраве не може да отиде. Ставите на крайниците на Джун започват да се деформират и тя загубва мобилността си. От 55 кг. тегло стига до под 25 кг. Болката непрекъснато измъчва младото момиче.

В този труден период приятел ѝ носи книгата „Мечта в инвалидна количка" от писателката Джан Хайди, която като факла отново разпалва душата на момичето. „Трябва да продължа въпреки всичко", сама си вдъхва кураж Джун Циен.

След 5 години лечение с китайска традиционна медицина Джун Циен постепенно вече успява да седне, да чете и да учи сама. Всяка нощ, седнала в леглото тя се упражнява да пише върху специална поставка, въпреки изкривените пръсти, и си води дневник. Често ставите толкова я болят, че крещи от болка. Така минава една година в края на която Джун участва и печели награда от състезание по калиграфия с писалки в гр. Дзинан.

„Гражданин в инвалидна количка": Да стоплиш сърцата на хората с надежда

През 2008 г. съдбата отново нанася тежък удар на семейството. Бащата на Джун Циен изгубва съзнание поради кръвоизлив в мозъка и остава парализиран. Жестокото преживяване я кара да се замисли: без помощта на доброволци и добронамерени хора от обществото, двамата с баща ѝ как биха могли да се справят сами? Какво може тя да направи за обществото?

Джун Циен започва да пробва различни идеи. Хрумва ѝ да открие гореща линия за психологическа помощ, надявайки се да помогне на нуждаещите се хора. През 2008 г. тази гореща линия се разпространява и чрез други канали като QQ, радио и писма. Все повече хора търсят нейната помощ.

Джун още си спомня добре първия зов за помощ по горещата линия. Едно момче от университет в Южен Китай иска да се откаже от изпита за магистри поради стреса.

„Шансът, от който искаш да се откажеш, е моя мечта.", му казва Джун. След четири пет разговора с момчето, то решава, че все пак ще отиде на изпита. Когато разбира, че момчето е взело успешно изпита, Джун Циен от вълнение се разплаква, „Наистина мога да помогна на хората!"

През 9-те години в малката стая, тя дава над 4000 консултации по телефона. След като внимателно изслушват съветите ѝ, бедни студенти добиват увереност в себе си, хора намират любовта, инвалиди се отказват от идеята за самоубийство … През 2010 г. Джун Циен взема изпит за психологичен съветник от 3то ниво, за да добие по-професионална квалификация.

После тя се присъединява към обществено-благотворителна организация в гр. Дзинан и помага за събирането на средства за закупуване на кохлеарни импланти за глухи деца. Тя също е училищен съветник и насърчава децата да участват в благотворителни дейности. Впоследствие прави отчет за работата си в над 30 университета и училища.

През 2013 г. Джун Циен участва в първото заседание на 11-то КНПКС на провинция Шандун като представител на обществото. Тя отправя няколко предложения: субсидии за бедните хора с тежки увреждания, система за субсидии за ползването на таксиметрови услуги от инвалиди и др. В процеса по подбиране на най-добрите предложения от провинция Шандун, четири поредни години тя печели награда. Веднъж е връчила 13 предложения наведнъж. Едно от тях призоваващо за необходимостта от законодателство по въпроса за осигуряване на безпрепятствен достъп и съоръжения за инвалиди, беше представено от делегата от КНПКС Чън Дъджан пред държавните сесии.

„Всеки има чувство за отговорност, инвалидите не са изключение.", казва Джун и добавя, „На първо място аз съм гражданин, после съм младеж, и най-накрая съм инвалид."

С писалка в ръка в най-трудните мигове

Един от любимите писатели на Джун е Франц Кафка. Тя сравнява своето преживяване с „Метаморфоза". Отвъд стреса и болката те чакат неочаквани изненади: среща с литературата, която ти носи нов живот. Откакто се захваща да пише преди 8 години, Джун така и не е прекъсвала.

Първоначално пробва да изпраща статии за вестник безрезултатно. Въпреки разочарованието тя е убедена от приятели, че ако продължи да пише и се упражнява, един ден със сигурност нещата ѝ ще бъдат публикувани.

И така ден след ден Джун се труди над клавиатурата, често забравя да яде или да ходи до тоалетна. Това продължава по седем осем часа. Когато изключи компютъра често направо припада върху леглото и заспива без да помръдне.

Липсата на достатъчно знания кара Джун Циен да прочете колко се може повече книги. В списъка ѝ влизат както китайски така и чуждестранни творби. Дори и днес тя чете по 7 книги на седмица.

Тясната ѝ стая е отрупана с книги, които могат да се видят дори по леглото. През празниците Джун Циен не си купува нови дрехи, парите отделя за скъпите лекарства за лечението на баща си, а каквото ѝ остане използва за книги.

И така един ден статиите ѝ започват да се появяват във вестниците. Псевдонимът Сюе Ин (снежна сакура), с който се подписва под статиите си в списанията, започва да се разпознава от все повече хора. Тя описва чистите извори в родния си край – гр. Дзинан, изследва историята на града и разказва за съдбата и живота си. Днес Джун Циен вече е член на Китайската асоциация на писателите и има публикувани два сборника с проза – „Разцъфване в сълзи" и „Поглед към извора".

Зам.-председателят на Китайската асоциация на писателите и председател на асоциацията на писателите на Шандун, Джан Вей казва за творчеството на Джун Циен: „Нека ние да притежаваме толкова много любов като нея, да обичаме всичко свързано с живота и целия свят. За тази любов можем да бъдем по-смели и безкористни, по-упорити и по-безстрашни."

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China