Джай Сунян е интериорен дизайнер, с изключителен усет към цветовете. Той много харесва съчетанието от небесно синьо и облачно бяло. Изморен от забързания живот в градовете, всяка година той отделя време, за да пътува до Лидзян, да се наслади на чистото синьо небе, белите облаци и да изпълни сърцето си с чувство на удовлетворение. Казват, че град Лидзян привлича с вълшебството си и много хора искат да останат там завинаги. Но Джай Сунян не мисли така. Според него Лидзян е място, където можеш да останеш временно, а не за постоянно, докато една случайна среща не променя този възглед.

През пролетта на 2016 г. по време на поредното си пътешествие до Лидзян, Джай Сунян тръгва с велосипед към старото градче Байша. Тревата от двете страни на пътя като че ли гори в червено от лъчите на залязващото следобедно слънце. В далечината сияе снежната планина Юлун и се отразява на лицето, очите и ръцете му. Тази игра на светлината се превръща в нещо изключително красиво. Преминавайки през едно старо село, Джай Сунян е удивен от нацъфтелите по плетовете рози. Той си мисли, че са култивирани, но много скоро открива, че са диви. В края на пътя впечатление му прави стара и разрушена къща, на входа на която седи възрастна жена. Джан Сунян не може да се сдържи и я заговаря и дълго време не може да си тръгне.

Дворът на къщата е доста голям, в средата му има една огромна праскова. В селото разказват, че там отдавна не живее никой, но дървото продължава да расте и вече е над 300-годишно. Загледан в старата къща и разхвърляните керемиди, заслушан в неясните истории на възрастната жена, изведнъж в сърцето на Джан Сунян трепва нещо. През последните години той е направил дизайна на много изящни и модерни домове, освен това е привикнал към пъстрия градски живот, но тези изпълнени с жизненост малък двор и древно село го привличат толкова силно, че той не може да си тръгне. Джай Сунян иска да остане тук и да живее спокойно. Той пита за цената и веднага наема къщата.

Като започва ремонта Джай Сунян разбира, че наетото от него място е 2000 кв.м. Покривът е покрит със сажди и прах, кирпичените тухли са напукани, а някои от тях увредени, което затруднява работата. Много майстори го съветват да се откаже и просто да построи нова къща. Но за него всяка керемида и тухла са част от историята и той се е ангажирал да ги запази и да им даде нов живот, колкото и да е трудно. Никой обаче не се съгласява да свърши подобна работа и Джай Сунян е принуден сам да направи ремонта. Той обаче е интериорен дизайнер и не разбира нищо от строителство, затова се налага да вложи много енергия, за да усвои необходимите знания и завърши ремонта на сградата.

След 365 дни, преодолявайки различни трудности, къщата в стила на националност Наси е възстановена. Джай Сунян, който е последовател на тибетския будизъм, нарича новия си дом „Праджна", което на санскрит означава „мъдрост, разпознаване, проницателност". Той се надява да овладее и опознае мъдростта.

„Праджна"се намира в близост до снежната планина и прилича на рай. Цялото семейство на Джай Сунян се премества да живее тук.

Когато влезеш в къщата, дървената ѝ структура навява носталгия, а двора със стената с резби в будистки стил и различни буди, и разнообразието от цветя, над които синее небето и се реят белите облаци на Лидзян, създават красива и спокойна атмосфера. В езерцето плаващите листа от цветове на рози, придават романтизъм на обстановката. От стаите на първия етаж се вижда красивия двор, а от втория човек може да се любува на нощното небе и снежната планина. Къщата има и зеленчукова градина, където едни гости съдят, а други събират реколтата. Този непрекъснат цикъл като че ли е една удивителна предопределеност. Може би продуктите за вкусното ястие в чинията ви са засадени някога от стар приятел.

В симпатичната кухня може сами да си сготвите и да се насладите на един друг свят. Този, който реши да остане тук, трябва да забрави за моторните превозни средства, да се придвижва на велосипед, да се разхожда заедно с кучето из селото, да отглежда цветя, да гледа изгрева и залеза в старото село и така да почувства природата и типичния за националността Наси живот. Прекрасните пейзажи създават усещането, че си в рая. Така пътешествието до тук се превръща в нещо много специално.