Уан Синю е хубаво момче от Шанхай, завършило университета Фудан в специалност международни отношения. До преди малко повече от година следва в Нюйоркския университет и е успял да посети над половината Европа. Днес обаче той живее в село в западната част на провинция Хунан до кочина, където няма нормално течаща вода и тоалетна. Всеки ден спи на каменно легло, а вечер го придружават звуците на прасетата.

Сянси: изборът на шанхайското момче

Групата предприемачи „Записки от село" се състои от високо образовани младежи. Освен магистъра от Нюйоркския университет Уан Синю, в нея има и магистър от шанхайския университет Тондзи и бакалавър от Пекинския университет. Най-добрият партньор на Уан Синю е неговият съквартирант от Фуданския университет – Дзин Ифей. Той работи в Комисията на младежката лига на район Фънсиен, Шанхай.

Във всички тези хора неочаквано се породил дълбок интерес към едно село в западната част на Хунан.

Първият контакт на Уан Синю с благотворителността е бил в университета Фудан. Той и Дзин Ифей се включват заедно със съквартиранта си в училищен базар на една марка. Те създават група, планират покупките, разпространението и продажбата и организират мероприятието като една малка бизнес компания.

„Когато понаучих малко за благотворителността, наближи времето да завършвам." После Уан Синю заминава в университет в Хелзинки на обмен за една година. По време на престоя си там, той успява да обиколи много места в Северна Европа. Любимите му места са малките градчета и села там. „Хубави пейзажи, честни хора и лесен живот.", разказва той.

Уан е израснал в Шанхай, но като малък е живял и в село Джоупу близо до града. След като тръгва на училище се премества в центъра на Шанхай. „Никога не съм водил труден живот и винаги съм си мислил, че всички села са като Дждупу, с прасковени дръвчета, навсякъде с цветя."

Когато следва за магистър в САЩ, той посещава села в Силиконовата долина и Бостън. Преди да пристигне в Хунан, това момче, израснало в най-развития град в Китай и посетил развитите страни в Европа и САЩ, не е знаело, че има друг вид села.

След дипломирането си, когато състудентите му са заети с търсене на високоплатена работа в 4-те най-големи счетоводни фирми и консултантски компании, Уан Синю е помолил родителите си за 2 години време, през които да свърши нещо в бедните села. Неправителствената организация „Служи на Китай" (Serve for China) привлича неговото внимание. Преди да се включи към нея, Уан Синю тайно посещава проекта на компанията в село Ханлай, околия Хуанхуан, Западен Хунан.

Качва се на влак до гр. Хуанхуа, провинция Хуан, после с автобус до входа на селото. Уан Синю остава шокиран от местоположението. То е откъснато и до него се стига само пеша, пресичайки стръмна долина.

Уан Синю описва пейзажа в селото като Шангрила. „Освен, че животът не е лесен, всички останали аспекти са еднакви като селата в Северна Европа и САЩ." Той се замисля, освен продажбата на местни изделия, какво друго може да направи за това красиво село?

Защо китайски ученици прекарват време в Африка

Селяните в западен Хунан не знаят, че в далечните Пекин, Шанхай и Гуанджоу има деца, които искат да изпитат трудностите в живота и и различния начин на живот. Годишните доходи на техните семейства са над 1 милион юана. Те искат да учат в чуждестранни университети, но им липсва социална практика и опит. Затова много родители влагат големи средства за изпращането им в Африка, където да „почерпят опит". Някои участват в защитата на диви животни в Африка. Други помагат за строежа на къщи, пренасят тухли. Трети стават доброволци в домове за сираци, даряват канцеларски принадлежности на децата там. Реално обаче не влагат много усилия, а го правят за снимките.

„В китайските села има перфектен шанс за практика. Защо ходят в Африка без да познават първо китайските села?" Уан Синю напуска организацията „Служи на Китай". Той убеждава своя добър приятел Дзин Ифей заедно да създадат компанията „Записки от село", всеки от тях влага 100 хиляди юана.

Потенциалните клиенти на „Записки от село" са ученици търсещи истинска обществена практика. В цял Китай в момента текат реформи на изпитите за влизане в средни училища и университети. Това е най-голямата причина двете момчета да се откажат от високоплатените позиции и се занимават в сферата на общественото благо.

Според плана за реформа на матурите, в бъдеще оценките няма да бъдат единственият акцент, а обществената практика, индивидуалните способности на учениците също ще заемат голям дял. „Тези нужди ще се увеличават. След като не сме успели да подобрим нашите села, защо харчим толкова пари за принос в Африка?", пита Уан.

Уан Синю решава да организира малко изследване. Сред шанхайските ученици се оказва, че рядко има такива, които познават отблизо истинските села. „В очите на много шанхайски деца селата са еднакви като моето в детството. Например лозята в Дзядин, градините с праскови в Нанхуей, полята с дини в Чуанша, ягодовите парници във Фънсиен, речните раци в Янчън." Фактически в западен Хунан селата са по-типични „китайски"- без водопреносна и електрическа мрежа, без нормални тоалетни и т.н.

В сравнение с Африка, от Шанхай до западен Хунан излиза много по-евтино. Според изчисляване на компанията разстоянието от Шанхай до Хуайхуа се изминава за 6 часа с високоскоростния влак. От Хуанхуа до селата в западен Хунан, настаняване в местни хотели, храна и транспорт – за всичко това са нужни само 5-6 хиляди юана.

През зимната ваканция тази година „Записки от село" ще организира първите 60 студенти да посетят село Дзинлун там. Те ще изпитат местната култура и традиции и ще изследват икономическото развитие. Ще бъдат поканени известни учители да водят ученици за изследване на земята и планиране на селското развитие. Сред участниците има много кадри от студентски съюз.

Решен да посети всички бедни села в Китай

През последните месеци Уан Синю прекарва повечето време в село Дзинлун. Той живее заедно със селяните, ходи заедно с тях на пазар до градчето, помага като учител в селското училище, планира маршрута за зимен лагер, търси подходящи места за настаняване на участниците.

Диалектът е голям проблем за Уан Синю. Селяните там почти не говорят путунхуа, а диалектът е много труден. За него това е по-трудно дори стажа във финансовите органи на Уол Стрийт в Ню Йорк.

Когато следва за магистър в Ню Йорк Уан Синю прави стажа си в няколко финансови органи. Там хората уважават „отговорния дух". Независимо от работата, хората автоматично поемат отговорност и задълженията си след подписването на договор. Обаче, в западен Хунан някои работници и обикновени хора бързо забравят както са обещали.

Уан Синю и Дзин Ифей трябва да повтарят многократно учебните планове, планирането на мероприятията, после да уточняват няколко пъти времето, мястото и съдържанието на мероприятията, за да гарантират, че селяните ще запомнят какво точно трябва да направят и как.

Двамата младежи вече са регистрирани финансови анализатори. Те са решили в бъдеще да продължат да се развиват в посока на подпомагане на селата. Западен Хунан не е единствената им цел. „Обмисляме и искаме да посетим провинциите Гуанси, Хубей, Юннан… да посетим всички красиви села в Китай и да дадем нашия принос за развитието им. "