Село Сядзи, намиращо се в околия Ситун, град Ханджоу може да се похвали с природно изобилие, за съжаление обаче е откъснато от главните транспортни възли и с население от едва сто домакинства, то не е особено известно и рядко посещавано от туристи.

През 2016 г. под призива на околията, селото стартира плана „Три стъпки". 2016 г. е определена за година за подобряване на управлението, 2017 г. за повишаване равнището на развитие, 2018 г. за разкрасяване на селото.

По пътя към родния край

Пътят към село Сядзи не е особено удобен. За да се влезе и излезе от него има един единствен път и мост. Селяните тук са си изкарвали прехраната главно с труд в мините. По време на дъждовния период в югоизточната част на Китай, единственият път се превръща в кално поле. Когато не вали пък е затрупан с прах. Членът на Партийния комитет на селото Бао Ифън решава, че преди да започне реформата, първо трябва да се ремонтира пътят.

„Когато стартира плана за реформа на селото, първата ми мисъл беше да ремонтираме пътя. В миналото тук имаше кей и беше доста мръсно. От двете страни на пътя се трупаха пясъци, нямаше как, трябваше да го ремонтираме."

Сега новият път е готов, от двете му страни са разположени улични светлини и изоставени петролни варели, превърнати от умелите селяни в знаци посрещащи гостите на селото. Влизайки в селището, виждаме спретнати къщи с традиционни стари тухли, изписани с интересни стенописи, което създават привличаща окото гледка.

В миналото обаче гледката била съвсем различна. Къщите били в безпорядък, в дворовете се трупали изпражнения от домашните животни. В началото на миналата година в селото започва да настъпва промяната. Отпадъците са почистени, пътищата циментирани, изградено е баскетболно игрище и паркинг, ремонтирана е местната сцена, а селяните са поощрявани да поддържат красиви и образцови домове. Старият чакъл, счупените сини тухли и изоставените обори, които в миналото загрозявали селото, днес благодарение на занаятчиите се превръщат в съкровища и стават най-специфичната гледка в селото.

„От ремонтирането на къщите до построяването на пътищата са инвестирани само около 2 милиона юана. Ако бяхме наели архитекти, разходите щяха да нараснат. Ние предпочетохме сами да се справим и да спестим средства." – казва Бао Ифън.

Екологичният ремонт на селото не спира до тук. Под призива на провинция Джъдзян за справяне със замърсената вода, наводненията, осигуряване на питейна вода и пестенето ѝ, селото създава екологична и ефективна управленческа форма посредством централизирано пречистване на битовите отпадъчни води на цялото село.

Доскоро непознато за мнозина, днес село Сядзи се посещава от много туристи. През първата половина на годината селото е приело повече от сто групи от близо десет хиляди туристи. Сега началникът на околия Уан Юджие има нова идея за бъдещото изграждане на селото. „Първата крачка е да привлечем селяните да се върнат в родния край, за да няма само старци и деца тук. Втората крачка е да привлечем хора отвън. С разкрасяването на селото, културното ниво на селяните се повиши, ще се опитаме да развиваме индустрии, за което са необходими съвместните действия на правителството и предприятията. Това ще донесе ползи за селяните."

Тук са моите корени

Известният китайски писател Уан Диндзюн казва, че родният край е мястото, където всеки се завръща и на което всеки принадлежи.

Бао Сюфан, роден през 1963 г. работи като главен архитект в шанхайска компания. Подобно на много други отраснали в селото хора, той го напуска след възстановяването на системата за приемни изпити в университетите. През 2013 г. той се връща в Сядзи и построява триетажна сграда върху основите на оставената от баща му къща.

По време на Лунния празник тази година Бао Сюфан довежда емигриралата в Лос Анджелис дъщеря и двете си внучки в селото и прекара празника заедно с четирите си големи сестри. „Тази къща е оставена от дядо ми на баща ми, тук са корените ни. Жалко, че не успях да върна оригиналния ѝ облик, но за да опазя част от нея, построих цветна леха със старите плочки. Те ни напомнят за дедите. Както казва сестра ми, сега отново имаме родна къща."

Бао Сюфан казва, че кадрите в селото са му осигурили преференциална политика, целяща опазване на корените.

„По време на ремонтирането на старите къщи, ако те не пречат на главните пътища и не са опасни за живеене, се запазват. Ние изграждаме едно красиво село, опазвайки наследството, то не е просто една красива празна обвивка. Независимо какво правим, не може да отхвърлим духа на селото."

Селото не е голямо и членът на Партийния комитет Бао Ифън предпочита да посещава семействата, да изслуша предложенията на селяните и да се запознае с идеите им.

„В днешните села липсват съветници като нас. Но най-големият проблем е това, че не можем да се върнем. Но Бао Ифън е направил хубаво нещо, запазвайки старите къщи, които са корените ни. Ако селото не беше позволило да построим къщата, това щеше да бъде голяма загуба за семейството ни, загуба на корена ни."

Известен китайски социолог казва, настоящето на човек включва проекцията на миналото, т.е. натрупване на житейските избори във времето. Ако изчезнат спомените, времето ни е прекъснато. Ремонтирането на село Сядзъ отразява опазването на семейното наследство.

Сортиране на отпадъци – повишаване на нивото на красивото село

Човечеството променя околната среда и околната среда променя постепенно човека. Както повечето селяни на средна възраст, Бао Хуейдзюн, родена през 1959 г. има апартамент в града, но предпочита по празници да се връща в селото и прекарва време с голямото си семейство. Този път тя открива, че пред всяка къща са поставени по две кошчета за боклук в различен цвят, върху които пише „за рециклиране" и „не за рециклиране". Съседката, една 90-годишна баба ѝ казала, че боклуците на всяко семейство се сортират и ѝ напомня като изхвърля боклука да отделя хартиените кърпички от него. Това е голяма изненада за Бао Хуейдзюн, която живее в града вече от повече от 40 години.

„За живеещите в града хора, сортирането на боклука е много трудно. Ако кажем, че разкрасяването на селото е версия 1.0, то въвеждането на сортиране на боклука е версия 2.0."

В началото на тази година под призива на околия Синтун, селото започва да сортира отпадъците си. Управителят на околията Уан Юдзие каза: „В началото боклукът се разделяше на четири типа, но беше трудно за селяните, затова въведохме два типа „за рециклиране" и „не за рециклиране". Това се оказа по-лесно."

В околия Синтун има седем села, които разполагат с две ресурсни станции. „Целта на сортирането на боклуците е рециклирането и вторичната им, като от една страна се намалява количеството на боклука, от друга страна кухненските отпадъци се превръщат в органични торове чрез преработка, които се дават на селяните."

„Да се виждат планините, водата и да се помни духа на селото." Това е изискването на централното правителство към изграждането на селата. Тук липсва хаосът на търговските улици и тълпите хора, а цари само спокойствие и мир. Пред двора на къщата расте османтус на 50 години, който е на същата възраст като стопанина на къщата. Под него са седнали три поколения на семейството, които се забавляват и разговарят весело.

Реформа с иновации, създаване на ползи за селяните, подобряване на условията чрез съвестна и упорита работа. Село Сядзи е изпъстрено с белезите на времето, но и пълно с живот и жизненост. То е образец за това, как трябва да се създаде едно красиво село и пример, който всеки трябва да последва.