За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Донгзгез Чинбу – една тибетка, която прави бизнес и помага на хората
2017-07-05 17:34:52 cri

Якът е едно от най-важните домашни животни за хората от Цинхай-тибетското плато. За тях той е не само транспортно средство, но също така основен източник на мляко и месо, благодарение на който немалко предприемчиви тибетци успяват да се измъкнат от бедността и помогнат не само на себе си, но и много други хора – основно пастири, да водят достоен живот. Една от тях е Донгзгез Чинбу, президент на компанията за млечни продукти „Гъсанхуа" в провинция Цинхай. Петдесетгодишната тибетка е красива, усмивката не слиза от лицето ѝ, но зад нея се крие присъщата на планинците упоритост и увереност в собствените сили.

През далечната 1985 г. 18-годишната тогава Донгзгез започва работа в местна държавна млекопреработвателна компания, но 20 години по-късно тя фалира и жената остана на улицата. През 2004 г. трудният живот и нуждата да изхрани децата си, я карат да започне да се занимава с търговия. И тъй като вече познава добре работата, свързана с производството на млечни продукти, се насочва именно към тази сфера и започва да продава кисело мляко от якове. „В Гуолуо, където живеем, има добри възможности за този бизнес, самата аз натрупах опит и най-логично бе да си занимавам именно с продажбата на млечни продукти. В началото не бе лесно, имах капитал от едва 3000 юана. Правех кисело мляко вкъщи – по 10-15 кг на ден. После го товарех на ръчна количка и ходех да го продавам", разказва за началото на компанията си Донгзгез.

Именно заради недостига на средства, първоначално жената не успява да отвори магазин и продава млякото си на улицата. През 2009 г. обаче получава правителствена субсидия от 50 000 юана по линия на фонда за развитие на малкия и среден бизнес, а заради трудолюбието и упоритостта, с които се прочува между хората, местните власти ѝ отпускат още 200 000 юана. С тези пари Донгзгез Чинбу създава фабрика за производство за кисело мляко, от която в момента излизат над 20 вида продукти, включително такива, които са специалитет само на тибетците. След като получава първите си печалби, жената създава компанията „Гъсанхуа", бизнесът ѝ постепенно се разраства и разширява, тя купува модерно оборудване за проверка и контрол на качеството на млякото, създава и лаборатория за изследване на продуктите.

„В началото на 2009 г. в компанията работехме само 7 души, оборудването не бе достатъчно, а производството ограничено. От 2010 г. купих нова техника за контрол на качеството на стойност 800 хиляди юана и инвестирах други 3 милиона в проекти за изследване на кисело мляко с женшен и пастьоризация при ниска температура. Вложих общо 8 милиона юана", обяснява жената.

Печалбата е основна цел на всяко бизнес начинание, но Донгзгез Чинбу смята също, че запазването на оригиналното мляко е най-добрия принос за платото и неговите хора. Основното в случая е проверката за качеството, при която да се следи за произхода на суровината и за това киселото мляко да няма изкуствени добавки.

През 2014 г. местните власти на Гуолуо започват да отдават по-специално внимание на развитието на професионалното сътрудничество, което събира заедно различни звена по производствената и търговската верига. Това прави възможно по-лесното свързване на компанията на Донгзгез Чинбу с пастирите и на практика решава проблемите със сезонните доставки, качеството и количеството на млякото.

„В началото изкупувах мляко от пастирите на дребно, като едно домакинство ни доставяше само по 10 до 15 литра на ден. С помощта на местните власти в района бе създадена кооперация, където стопаните предаваха млякото, а компании като моята го купуваше от нея. Кооперацията организира обучение за стопаните, така че да се подобри хигиената и повиши качеството на млякото", обяснява Донгзгез Чинбу.

Сега компанията „Гъсанхуа" не само си сътрудничи с пет кооперации за изкупуване на мляко от района, но участва също в обученията на пастирите и въвеждането на нови технологии в отглеждането на животните. Донгзгез Чинбу започва да мисли също и за социалните си отговорности. През юли тази година ще започне работа поточна линия за производство на мляко на прах от якове за бебета, в който жената е инвестирала 30 милиона юана. А с разрастването на бизнеса тя обръща и все по-голямо внимание на това как да помогне на бедните пастири да се замогнат и получават стабилни доходи от труда си.

„Производството на кисело мляко е достатъчно, докато млякото на прах не може да задоволи търсенето на пазара. В същото време само изкупуването на обикновеното мляко не може да помогне кой знае колко за замогването на стопаните. Затова през 2015 г. реших да отворя фабрика за мляко на прах от як за бебета. В момента заводът за кисело мляко помага на хиляда семейства на пастири, а след като новият за мляко на прах бъде готов хората, с които ще работи ще нараснат до четири хиляди, а работните места ще се увеличат с повече от 130", обяснява плановете си тибетката.

Сега Донгзгез Чинбу прекара повече време във фабриката за мляко на прах, която е няколко пъти по-голяма от тази, в която тя е работила като млада. Продуктите на компанията ѝ се продават в Синин, Шанхай, Ханджоу и други големи китайски градове, планира навлизането на пазарите и в други части на страната, както и това да бъде от полза за все повече нейни земляци, които изхранват семействата си със скотовъдство. „От 2015 г. инициирах публична програма, според която от всяка продадена бутилка кисело мляко отделяме по половин юан, които отиват за подпомагане на сираци и деца с увреждания. В момента сме помогнали на 80 от тях с около 2 милиона юана. Това е отговорност, която съм решила да поема пред себе си, пред обществото и пред бъдещите поколения", добавя Донгзгез Чинбу.

Глинените буди на младия майстор Сю Миншън

Сю Миншън и Джу Юе са типично семейство от поколението след 90-те. Преди две години те завършват образованието си от Китайската художествена академия и се връщат в родния си край – село Шатан в северната част на провинция Джъдзян, където продължават местната традиция за изработка на глинени фигури. По думите на Сю Миншън това е традиционна технология, която има много дълбоки корени в китайската култура. Макар да се занимава с това изкуство едва от две години, творбите на младото семейство са толкова популярни, че поръчките им за изработването на глинени Буди са заети за три години напред. Разбира се, двамата майстори изработват не само Буди, но и множество други скулптури, повечето от които от народния фолклор.

Изработването на скулптури от глина е едно от най-древните китайски народни изкуства, чиято история датира отпреди 4 хиляди години. Макар на пръв поглед лесно, това изкуство всъщност е доста сложно, включва близо 80 манипулации и за завършването на една фигура са необходими няколко месеца, дори години. Бащата ни Сю Миншън – Сю Лянгуо е наследствен майстор, чиито ръце са изваяли десетки статуи на буди в храмовете из Югоизточен Китай. Той е и първият и най-важен учител на сина си. Още съвсем малък Сю Миншън научава в семейството си да отдава почит на божествата, а когато е на 8-9 години сам изработва доста сполучливи глинени фигури. С възраждането и засилването на традиционната китайска култура и ценности, казва Сю Миншън, храмовете в провинциите Джъдзян и Дзянсу се възстановяват и това му създава много възможности за работа.

Според младия майстор, изработването на глинените скулптури изисква набор от умения като рисуване, калиграфия, дърводелство и резба. Обикновено човек трябва да изучава технологиите поне десет години, за да стане добър, но благодарение на семейното обучение и последвалото от художествената академия Сю Миншън успява да се наложи като уважаван майстор само за две години. Голяма подкрепа в призванието му е нежа му Джу Юе, която е завършила мода и има усет за цветовете.

В момента в Южен Китай няма много майстори, които изработват глинени скулптури, а и немалко от тях са възрастни. Това вероятно прави Сю Миншън особено ценен. Днес той работи заедно с баща си и е зает през цялата година. Изработването на скулптурите не е лесна работа, в много случаи бавна и скучна за околните хора, а самите майстори прекарват дълго време сами в работилниците си. Нищо от това обаче не притеснява Сю Миншън, който освен любов към изкуството, с което се занимава, съзнава, че чрез него помага за съхранение на традиционната китайска култура.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China