Данни на Отдела по образованието на провинция Цинхай сочат, че през миналата година нивото на прием на ученици от малцинствата в началните и основни училища е спаднало. Нетният и брутен коефициент на записване в началните училища са се понижили поотделно с 0,18% и 2,01% на годишна база. А показателите за основните училища са 2,63% и 2,61%. Какво означава това? Дали има проблем с прилагането на задължителното образование в Цинхай?
Съобщено бе, че коефициентът на записване в училищата е съотношението между общия брой ученици и този на децата в определената възрастова група. Например, нетният коефициент за начално образование е съотношението между общия брой на учениците от 6 до 12 години и местното население от 6 до 12 години. Брутният коефициент е съотношението между всички ученици, включително тези под 6 и над 12 години, и местното население от 6 до 12 години. Двата показателя показват нивото и степента на образование на децата в различните възрастови групи.
Заместник-директорът на Образователния отдел на провинция Цинхай Ян Юфа обясни тези числа пред нашия журналист. Той каза, че сега в континентален Китай са изключително популярни ресторантите за „ланджоуски спагети", които всъщност се оперират от цинхайци. Затова първата причина за спада на записването е преместването на децата с родителите, които оперират ресторанти в цял Китай. Сега над 200 хиляди цинхайци работят в ресторантьорския бизнес.
Втората причина е традицията на тибетците да изпращат децата в храмове. Обикновено ако едно семейство има две момчета, те изпращат едното в храм. Това се счита за добродетел. Въпреки че сегашните млади родители не искат да следват традицията, възрастните в семейства настояват. „В по-бедните райони, има повече деца изпращани в храмове, за да се хранят."
Третата причина е бедността. Не е липсата на пари за обучение, а липсата на работна ръка. Ян Фаю счита, че занимаването с животновъдство не е толкова сложно, едно дете ако може да пасе крави или овце в планината, значи може да работи. Това е причината да напускат училищата.
Площта на провинция Цинхай е над 720 хиляди квадратни километра. Пет от шестте национални автономни префектури там са тибетски. Ян Фаю каза, че най-голямата трудност на задължителното образование е образование на малцинствата в тибетските райони. Най-важният въпрос в момента е повишаване на неговото качество и ниво, но местната икономика и обществото са сравнително изостанали, нямат пари, територията е огромна, а населението малко. Това представя допълнителни трудности.
„Например, в околия Мадуо, в радиус от 20-30 кв. км около селските училища няма почти никакви хора. Затова е трудно да се привличат учители там, да не говорим за по-високо квалифицираните." Ян Фаю признава, че процентът на получаващите задължително образование в района е по-ниско от средното ниво за страната с 1 до 2%, защото площта е огромна, условията са различни. „Наистина е трудно за нас да включим всички деца.", коментира той.
Въпреки немалкото трудности, образованието на малцинствата в провинция Цинхай се развива непрекъснато благодарение на големите инвестиции от държавата. Например, през изминалите 4 години държавата отпусна 53,46 милиона юана в Националното училище-интернат на Цинхайското езеро за оборудване, общежития за ученици и учители. В миналото най-красивите архитектурни забележителности в тибетските райони на Цинхай бяха храмовете, а сега са училищата. Освен това от пролетния учебен срок през 2016 г. във всички автономни префектури е въведено безплатно образование до 15 години – от детската градина до гимназията.
6 града и провинции в континентален Китай поотделно отпускат помощи за образованието в 6-те автономни префектури в Цинхай. През октомври миналата година 183 висококвалифицирани учители от провинция Шандун дойдоха в Тибетската автономна префектура „Хайбей" за образователен обмен. По време на мероприятието се проведоха над 700 лекции и дискусии, 82 учебни занимания, които включиха всички средни училища и 70% от началните училища в префектурата.
Като говорим за напускане на училище и отиване в храм местните тибетски учители казват, че това се дължи на религията и училището не може директно да ги спре. Обаче, правото на образование на децата трябва да се защитава. Директорът на тибетско училище-интернат в околия Ма Цин г-н Цайжан Дуодзие заяви, че благодарение на популяризирането на образованието от власите, сега тази ситуация рядко се наблюдава. „Нашето училище почти няма подобни случаи. Родителите разбраха, че децата няма да се избавят от бедността ако не ходят на училище и нямат знания."
