Село Лянджунчан, околия Балагъдай, се намира в източната част на Вътрешна Монголия. В селото живеят 84 семейства, с общо 316 души. Тези дни наш журналист научи, че миналата година средния доход на човек в селото е достигнал 12,000 юана. Това е първото село в околията, което напълно се е избавило от бедността. Освен това е успяло да превърне материал като сламата в дървесни пелети (топливни гранули) и е сред първите села, използващи фотоволтаични панели. Използването на чиста енергия в селото не само движи икономическото развитие, но и опазва околната среда. Какво е довело до тези големи промени в селото? Днес ще разберем от репортажа на нашия журналист Хоу Игуан.

Околията "Балагъдай" на монголски означава "място с върби", а селото се нарича "Лянджунчан" заради плодородните си ниви, които са подходящи за отглеждането на "лянджун", т.е. добри сортове. През 2014 г. в селото живеят 50 бедни семейства или общо 169 души. През изминалите 3 години в селото се създават кооперации за отглеждане на животни, производство на зърнени храни и на земеделски машини. Така селяните си гарантират не само основни годишни доходи и дивиденти, но и могат да печелят пари чрез работа. В края на 2016 г. средният годишен доход на глава от населението достига 12,000 юана и всичките 50 бедни семейства успяват да се измъкнат от бедността. Така село Лянджунчан се превръща в първото в околията, което напълно е премахнало бедността.

Според селяните най-голяма заслуга за това има партийният секретар на селото Пан Сюеуън. Трите кооперации си сътрудничат в производството и функциите, и постепенно сформират механизъм, който да избави селото от бедността. Три години подред Пан Сюеуън всеки ден е зает с управлението на трите производствени вериги. Сега, когато селото е добре икономически, секретарят Пан отново започва да мисли – как да се предотврати евентуалното връщане към бедността? Как да се повиши капацитета на трите кооперации и доходите на селяните?

Всяка пролет селяните събрат сламата в нивите, да ги горят. Всяко семейство запазва малко слама за горене и отопление през зимата. На Пан му хрумва нова идея, след като вижда дебелия смог от горящата слама и машините за обработка на фураж в двора на Кооперацията за земеделски машини.

"Гледах как нещо полезно се унищожава, а в същото време замърсява околната среда! Затова помислих как да съберем всичката слама и да я използваме рационално. Първоначално исках да я използвам за фураж, но само част от нея ставаше. През една зима открихме, че сламата гори доста добре и може да се използва за отопление. Така тази част от сламата, която не става за фураж, използваме за огрев."

Секретарят Пан тогава сложил сламата в машината за обработка на фураж и я превърнал в дървени пелети, после пробвал как гори. След няколко експеримента успял да произведе добър продукт. Впоследствие приложил технологията и за уред, с който може едновременно да се отопляваш, готвиш храна др., а температурата може да се поддържа 12 часа, стига да се добавя гориво.

Една къща от 100 квадратни метра се нуждае от около 2 до 3 тона слама за една зима. С топлинните гранули обаче се спестява място, една торба от 50 кг. може да се използва 2 до 3 дена. Освен това дървесните пелети може да се произвеждат в Кооперацията на селото на място и всеки може да отиде да си вземе когато поиска.

Секретарят Пан каза гордо, че дървесните пелети са променили традиционния начин на горене на слама и са направили селото по-чисто. Сламата в нивите всяка година се обработва от машини извън селото, запазвайки го чисто. Отговорникът за защитата на околната среда на околия Багъдай - г-н Уан Гуохуей каза, че сламата вече не влиза в селото. Това не само подобрява визията на селото, но и помага много за противопожарната сигурност.

"Сега селяните не хвърлят безразборно сламата, което е добре за противопожарната сигурност. Понякога през есента ако в една къща има пожар, съседните семейства ще пострадат и ще причинят жертви и финансови щети. Освен това околната среда се подобрява. "

Как стои въпросът обаче с енергията през лятото? Секретарят Пан и за това изготвя план, т.е. да развива фотоволтаични панели.

През последните години токът в околията Багъдай често спира след силни ветрове заради обновяване на електропреносната мрежа. Това пречи на производството и живота на селяните. Фотоволтаичните панели разрешиха този въпрос. Селото Лянджунчай се намира в равнина, наоколо няма високи планини, има достатъчни слънце през деня. Слънчевите панели се инсталират директно върху покривите на къщите и не заемат пространство вкъщи, няма шум и замърсяване. Пускането на произведения от тях ток може да се управлява дори със смартфон.

"Това улеснява живота на хората. Обикновено едно семейство плаща 100 юана за ток месечно, т.е. 1200 юана годишно. След инсталиране на фотоволтаичните панели, им остава излишен ток, който може да продадат. Ако решат да продават целия произведен ток от панелите, на година ще си изкарват по 2000 юана."

От иновационните дървесни пелети от слама до фотоволтаични панели, секретарят Пан Сюеуън със своя изследователски и новаторски дух избавя селяните от Лянджунчан от бедността и въвежда чистите енергии. Селяните Ян Гуйфън и Ду Сяомин така коментират секретаря Пан:

Ян Гуйфън: "Когато имахме проблеми в ежедневието като вода и ток, секретарят винаги ги разрешаваше. Всеки ден той е зает да помага на малки и големи. Всички сме свидетели на неговия труд. "

Ду Сяомин: "В околията Багъдай хората говорят, че секретарят Пане е най-работлив. Когато има работа или получи някаква молба веднага тръгва да я разрешава. Не случайно Пан има най-тъмния тен в селото, защото често работи на открито, ние го наричаме "Тъмния секретар"."

В процеса на подобряване на живота и развиване на икономиката Пан Сюеуън и неговите селяни разбират, че всичките им усилия сега ще облагодетелстват и следващите поколения.