20170526sh |
От 4 годишна възраст, кунг-фу баба никога не е спирала да практикува и затова днес е здрава. Тя казва, че се надява все повече хора да започнат да тренират кунг фу, за да може изкуството да се наследи от поколенията. Реалността е такава обаче, че все по-малко млади хора тренират кунг-фу.
В 5 - 6 ч. сутринта, баба Джан става и започва деня си. Първата ѝ работа е да излезе и тренира в двора. Преди да започне, тя измива ръцете си и прекланя се на предците. Въпреки че силата ѝ не е като на младини, но движенията показват дълбоката основа на владеене на изкуството.
Самата баба се гордее не със своето кунг-фу, а с друга дума „усърдие".
Баба Джан започва да учи кунг-фу от баща си. Освен когато си наранява ръцете на 16 годишна възраст, не пропуска нито ден да тренира кунг-фу в двора.
Баба Джан е известна в цялото село с това, че тренира кунг-фу. Пред къщата на баба Джан има виеща се рампа. Въпреки възрастта, на нея не ѝ е трудно да върви по нея. „Селяни, които са с две, три години по-малки от мен използват бастуни, аз досега не съм." Каза баба Джан, която сяда с лекота с кръстосани крака. „Отидох в болницата за преглед и нито един от показателите ми не показа проблем."
„Хората, които не са практикували кунг-фу, ако паднат лесно се раняват, аз обаче мога веднага да се изправя. Кунг-фу е много полезно."
За баба Джан, тренирането на кунг-фу не е да поддържа само добро физическо здраве, но и да калява характера си. В миналото някои ученици са тренирали, за да се борят с другите, с което баба не е съгласна. „Бойното изкуство има за цел самозащита, а не да нападаш другите, по-скоро да помогнеш на хората в беда." Един ден баба Джан видяла как мъж бие жена си, обаче успяла да го спре и да го събори на земята. Освен това, тя никога не е ранявала никого.
В миналото в двора тренирало цялото семейство на баба Джан. Постепенно се прочуло и много хора започнали да идват да учат кунг-фу. „През 80-те години на миналия век, много хора се събираха в къщата ни да тренират." Казва синът на баба Фън Чуан, който е главният учител, а баба Джан ги наставлява отстрани. Освен това, понякога има и покана за обучения навън, а групата от ученици може да достигне 40 - 50 души.
Местен жител разказва, че крайморските села близо до гр. Нинбо, може да се похвалят с над стогодишна история свързана с бойните изкуства. „Рибарите са силни, защото през династия Мин и Цин, те трябвало да се борят с пирати, дори днес в планините все още могат да се видят останки от укрепленията на войниците." А потомците на рода на Джан Хъсиен са преселници от крайбрежната провинция Фудзиен и практикуваният от тях стил има над 300 годишна история.
През десетилетията, баба Джан се прочува не само с уменията си в бойните изкуства. За нея казват, че обича да помага на хората в селото и е добър човек. Освен кунг фу, баба Джан е квалифицирана акушерка. Като млада минала успешно изпит и получила квалификация за акушерка, благодарение на което е помогнала за израждането на хиляди бебета.
Освен това, тя е майсторка по бродерия. Уменията ѝ в бродирането на божури е помогнало на много селяни за направят традиционни дрехи и юргани, използвани за сватба. Тя също е добър готвач в кухнята. Била е главен готвач на селски банкети, като е отговаряла за приготвянето на ястия за 20 до 30 трапези. Дори днес тя не може да стои и си почива вкъщи. Всеки ден следобед обича да се разхожда из селото, за да помага на семействата в нужда. По думите на сина й Фън Чуанин, любимото занимание на майка му е да помага на хората. След смъртта на съпруга ѝ, тя не иска да изостави старата къща, в която е живяла в него, въпреки че има възможност да се премести да живее със сина си в нова. Тя сама се справя с живота и не ѝ е тежко. На всеки няколко дни, тя отива в съседното градче да си купи храна и стоки за бита, изминавайки пеша 6 км.
Откакто баба Джан се прочува в интернет, много медии идват да ѝ вземат интервю, която обикновено продължава няколко часа. Баба Джан обаче е търпелива, и никога не се е оплакала. А обратно, тя демонстрира уменията си всеки път пред журналистите. „Показвам им каквото искат да снимат. Радвам се, че хората обичат кунг-фу."
Най-голямата ѝ мечта е да разпространи кунг фу, но тъй като вече е стара, се надява да прехвърли задачата на следващото поколение. В семейство Джан, традициите на бойното изкуство продължават да се предават, като най-малкият ученик е на 10 години.
Днес на площада на селото има хора, които вечер тренират бойното изкуство. Понякога са група от около 20 - 30 души, а друг път само 4 -5 души. Най-голямата разлика с миналото е това, че повечето от тях са възрастни. По думите на сина ѝ Фън Чуанин, днес средата се е изменила. Начините за спортуване са по-разнообразни, като игра с топка или танци. Стресът в живота на хората е голям, свободното време недостатъчно.
На 15 февруари 2016г. Си Ен Ен взема интервю от баба Джан по телефона, което след това публикува в интернет. Защо чуждестранните медии имат интерес към нея? Как чужденците разбират баба Джан и историята й? Кореспондентът на Си Ен Ен в Китай разясни, че след като е научил за „кунг-фу баба" е искал да научи тайната за доброто здраве на тази възраст.
Интересното е, че в имейла с молбата си за интервю, Си Ен Ен обръща голямо внимание на храната и ежедневието на баба Джан. „Какво е ежедневието на баба, с какво се храни всеки ден? Какво е от полза за практикуването на кунг фу, приемането на витамини или протеини?" Освен това, те искат да узнаят, как е започнала да тренира кунг-фу, какъв е бил стимулът ѝ.
Кореспондентът на Си Ен Ен разпитва баба Джан и за независимия живот, който води, както и преподаването на кунг фу на селяните.
Публикуваното в интернет интервю е прието с огромен интерес. Интернет-потребителите дават висока оценка на майсторството на баба Джан. Някои от тях споделят възхищението си към китайското бойно изкуство. „Наистина ли е толкова ефективно? Смятам, че и баба ми трябва да практикува кунг фу, тя е на 70 години.", пишат някои от тях. Много интернет потребители дори изразиха желание да се учат от нея чрез видео и се възхищават от нейните умения.
