За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
За хляба и мармалада – Историята на семейство Сюн
2017-05-11 14:02:36 cri

Семейство Сюн са заедно вече от 30 години и любовта им е все така нестихваща. За това време, двамата никога не са се карали. Хората, които са пробвали произведения от тях хляб казват, че в него се усеща вкусът на любовта. В днешната история ще разберем, какво значи да обичаш един човек цял живот.

Г-н Сюн е на 64 години, а съпругата му три години по-малка от него. Преди да се пенсионират, двамата работят в Китайската централна телевизия. Г-н Сюн пише коментари за програма за класическа музика, а съпругата му е главен продуцент. Работата им зад кулисите, прилича много на техния характер. Те не обичат шумните събирания, предпочитат да прекарват времето си заедно вкъщи след работа.

Преди няколко години г-н Сюн купува къща с двор в подножието на Китайската стена в района Бадалин, с надеждата там да отглеждат с жена си зеленчуци и цветя, да се наслаждават на класическа музика докато си пият чая. Подобно на много млади хора, които решават да напуснат големите градове като Пекин, Шанхай и Гуанджоу, семейство Сюн също се насочва към този избор. Много хора не ги разбират, обаче г-н Сюн казва: „Колкото повече неща притежава човек, толкова повече се страхува да не ги изгуби и толкова повече е товарът, който трябва да носи."

Г-н Сюн счита, че животът след пенсия открива нови възможности за преоткриване на света. Г-жа Сюн вече може по-често да посещава зеленчуковия пазар, съпругът й пък си купува карта за градския транспорт, докато преди това сам е карал кола или е пътувал с такси. „Много ни харесва да се возим в градския транспорт заедно, особено в метрото."

Тъй като г-жа Сюн обича цветята, съпругът й купува много различи семена, в резултат на което дворът им много бързо се превръща в цветна градина, със зеление растения пълзящи и извиващите се по стените.

Днес, бракът на много хора продължава едва пет до десет години. А семейство Сюн сякаш са останали влюбени цял живот. Каква е тайната на щастливия брак? Двамата споделят: „Независимо колкото си зает, трябва да прекарваш повече време с половинката си."

Любовта на семейството към изкуството и културата проличава в декорацията на дома им. Далеч от хаоса на града, те са превърнали своя малък свят в поезия.

В двора, г-жа Сюн отглежда зеленчуци и плодове. Докато тя се занимава в градината, съпругът й обича да я гледа, пушейки тютюн. Вечер, той запалва огъня в камината, а жена му сготвя вкусни ястия с набраните през деня зеленчуци. Самият той често й помага в готвенето.

Поддържането на щастлив брак е отговорност и на двамата. Тук на това място, със смяната на сезоните, те живеят спокойно и мирно като растения в земята. В живота на бавни обороти, те намират наслада.

Един ден, г-жа Сюн споделя, че иска да осъществи някогашната си мечтата, да се занимава с хлебопекарство. Г-н Сюн й помага да купи необходимите уреди и приспособления. За разлика от техните връстници, които предпочитат да приготвят хляб по китайски, семейство Сюн обича да френското пекарство. Това се дължи от сина им, който учи във Френския кулинарен институт. Въпреки че идеята идва от съпругата му, г-н се превръща в главния пекар в семейството. След половин годишна практика, Сюн става майстор-пекар. Всеки уикенд двамата споделят хлябовете си със съседите на пазара. Г-жа Сюн събира цветя или плодове и дава на всеки клиент по едно. В дните, през които не продават на пазара, хората, които искат да опитат от хляба им предпочитат да ги посещават, като пият чай в двора и се наслаждават на приятния следобед. Всъщност младите хора не идват при тях само да похапнат, а защото им лисва семейството. Много хора също им завиждат на близките отношения и силна любов.

„Ей, хлебчо!" „Ей, мармаладче!" , така обичат да се обръщат един към друг съпрузите. Всеки път, когато хлябът се изпече и го извади от фурната, г-н Сюн дава на жена си да опита. Ако тя каже, че е вкусно, той смята, че усилията му са си заслужавали.

През 30 годишния си брак, двамата никога не са се карали. Въпреки че вече минават 60 години, те живеят като двама млади влюбени.

66 годишен китаец прекарва 8 години в превръщането на 5 декара пусти земи, в най-красивото имение в Китай

„Тази сгушена сред море от бамбук градина, е едно райско кътче. Тя е обширна и се отличава с европейския си стил. Дори на Запад би предизвикала възхищение." Така едно от най-четените американски списания „Better Homes & Gardens" описва имението „Санкъшу" (Трите дървета). Много чужденци не могат да повярват, че в Китай може да съществува такова красиво имение.

Негов собственик е лудият по фотографията китаец Джан Тайпей. Той е пътувал 12 пъти в Тибет, 40 пъти в платото Чуансъ и много пъти в различни места на страната, където е направил повече от 100 хиляди снимки. Хобито му се заражда под влияние на баща му, който обича растенията и природата. „Не мога да живея в града, не понасям хаоса там.", казва той. Като малък, Джан живее в къща с двор, затова освен фотографията, той мечтаел един ден да построи собствено имение.

Дълги години той се подготвя за това, като търси подходящо място, обикаляйки планини и земи. През 2002 г. късметът му се усмихва. Той намира една изоставена горска ферма, с площ от малко повече от 5 декара, обградена от бамбукова гора. Джан я наема за 50 години и подписва договор за построяване на имение, а самата ферма е съборена. След 10-месечен процес, Джан очертава план за дизайна, като се спира на европейския стил. Той решава да не ползва услугите на проектант, а създава според идеята си. Въз основа на старите сгради, той укрепва вътрешната и външната стена и ремонтира в британски стил. След 8-годишен строеж приключва основния ремонт. После се заема с насаждането на над хиляди вида тропически, субтропически цветя и растения. Издига парник за цветя на три етажа на площ от 150 кв.м. В двора се разхождат различни животни, като коне, пауни и лебеди.

Намерението на Джан е да се създаде градината на мечтите си и никога не е планирал да я отвори за посещение. Тя обаче се прочува сред любителите цветари, много хора се надяват да я посещават. Затова през 2015г. Джан започва да приема посетители. Много посетители от други места считат обаче, че еднодневното посещение е недостатъчно без нощувка. Заради това, Джан решава да приеме предложенията им и започва да дава нощувки за гостите през 2016г.

Старите стаи са ремонтирани в стаи за гости. Всичко е направено от дърво. Дизайнът на всяка стая е различен. Баните са проектиран от него, и са с инсталиран стъклен покрив. Така клиентите могат да се наслаждават на небето докато се къпят.

По време на пътуването си в гр. Лидзян, провинция Юннан, дъщеря му и зет му харесват едно кафене там и искат да създадат кафене в имението. Джан се съгласява и заедно с тях проектира, измерва, рисува и построява. Кафенето също е прекрасно. Това за него и е изненада: „ След дългогодишни усилия, запустялата земя постепенно се превръща в красиво място в ръцете ми."

Градината наистина е изумително красива, много хора искат да я посетят, което прави Джан щастлив. Много младоженци обичат да си правят сватбените снимки и церемонията тук, така Джан си докарва и допълнителен доход, който използва за поддръжка на имението.

Постепенно имение „Трите дървета" се прочува чак до Америка, което привлича погледа на американското списание. Във втория конкурс за частни имения на Китай, „ Санкъшу" получи златен медал. Организаторът го покани в чужбина за обмен с други известни имения.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China