За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Каналът на Дафа – една история за човешкия дух и упоритост
2017-05-04 16:26:26 cri

За 36 години или 13 140 дена повечето хора могат да свършат много неща. Но в селото Туандзие в провинция Гуейджоу един човек на име Хуан Дафа е посветил цялото това време за изграждането на напоителен канал, дълъг цели 10 000 метра, който се вие в изключително труден скалист планински терен.

Когато настъпи пролетта, земята се събуди за нов живот и дойде време за сеитба, нивите край село Туандзие, в което живеят представители на малцинството гълао, се изпълват с хора. Един от тях – Сю Гуотай, нови вода от резервоар край нивата си, с която да полива оризовите кълнове. „В оризището отглеждам също риба и тази година планирам да продам над 1000 килограма", казва той и добавя: „Преди в селото ни имахме такъв израз – човек може да се задави с твърда царевица всеки ден, докато ориз се яде само по Нова година".

Преди 1995 г. селяните от Туандзие отглеждали само царевица, тъй като мястото е слабо снабдено с вода. „По това време – продължава разказа си Сю Гуотай – ядяхме само царевица, а ориз купувахме за Нова година, имаше хора, които не можеха да си позволят достатъчно и варяха оризова супа, която даваха най-напред на възрастните. Всички в Туандзие бяхме бедни". И причината за това, обяснява Сю, е географското положение на селото – заобиколено от скалисти планини, с малко и лошо качество на обработваемата земя, и най-важното – липса на вода.

По думите на друг от селяните – Хуан Бинкай, борбата да докарат малко вода била нещо нормално за хората от Туандзие: „Климатът тук е сух, борихме се за вода, за да оцелеем, когато се намереше източник започваха кавги. За мъжете беше трудно да се задомят и много от младежите оставаха ергени. Хората казваха, че тук е прокълнато място щом няма вода за пиене".

Пътят към промяната обаче започва в далечната 1959 г., когато местният младеж на име Хуан Дафа е избран за партиен секретар на Туандзие. „Хората ми повярваха, защото исках да направя нещо за тях. Най-напред смятах да разреша проблема с водата", спомня си за това време вече старият мъж.

Хуан обаче не е първият, който се е наемал с тежката задача. Недалеч от Туандзие има воден източник, но пътят до него е изключително труден и е било необходимо прокопаването на канал, част от който минава в почти отвесни скали на височина от 300 метра. Това именно е обезкуражавало всички дотогава, а жителите на Туандзие разчитали за реколтата си на милостта на Небето.

Младият партиен секретар Хуан Дафа е първият, който реално започва работа по прокопаването на канала, но всичко е било много примитивно – необходимите измервания са били вършени на око и с помощта на бамбукови пръти, поради липсата на цимент стените на канала били облепени с глина. И тъй като нито Хуан Дафа, нито някой от станалите жители на Туандзие, разбирали технологията за изграждане на канали, за изграждането на странични вади за отвеждане на водата и дренове, при първото наводнение творението им било разрушено. След това отишли почти десет години в ремонти, но в крайна сметка селото така и не видяло вода. „Поправяхме канала десетина години, но не направихме нищо и водата не достигна до селото", казва Хуан Дафа, спомняйки си с горчивина провала, разочарованието у хората и нежеланието им да продължат с изграждането на канала. Мъжът обаче не се предава: „Всеки ден, във всеки един момент не преставах да мисля как и кога ще успеем да направим канала, така че хората да могат да ядат ориз всеки ден".

Първоначалният неуспех накарал Хуан Дафа да осъзнае, че за да бъде изграден водния канал ще са необходими технологии. И макар вече да е на 53 години, той започва да работи в помпена станция, където през следващите три години натрупва необходимите знания за изграждането на канала. На 56, Хуан Дафа се връща в селото си, събира хората и ги убеждава да започнат наново. Появява се обаче нов проблем – за строежа били необходими пари, а те нямало откъде да дойдат и Хуан помолил съселяните си да отделят собствени средства, което, разбира се, довело до протести от страна на някои. За десет години не успя да направи първия канал, как сеща ще успее с новия, мислели не малко хората от Туандзие, и отказвали да дадат средства. Хуан обаче не се отказал и тръгнал от врата на врата да убеждава съселяните си. Въпреки съмненията на някои, повечето били готови да направят всичко само и само да се избавят от бедността, в която ги била поставила природата. Местните власти също оказали финансова и технологична подкрепа и проектът можело отново да започне.

„Трябваше да почистим тинята, да махнем камъните и като цяло отново да направим канала. Трябваше и да го стопанисваме добре ако искахме да ни носи полза и да сбъднем мечтата си да ядем ориз повече от веднъж годишно", казва Хуан Дафа.

Изграждането на канала в Туандзие отнема десетки години, минава през трудности и провали. Уан Джънмин, един от хората, участвали в изграждането му обаче казва, че вярата в ползите, които ще донесе на хората водата, е била тази, ги е карала да продължават.

„Бентът бе изграден изцяло от камъни, които носихме на ръце. Някои от тях тежаха по 400-500 кг. Вдигахме ги сами, пясъкът и циментът за вадите също носихме на ръце по пътеките, тъй като преди тук нямаше шосе. Хуан Дафа вече не бе млад, но и той участваше активно в работата", спомня си Уан.

След нови тригодишни усилия, водата най-после идва в Туандзие. И го променя. Предишните сухи ниви стават оризища, селяните започват да отглеждат и други земеделски култури, да развъждат риба. „Вече имаме вода и животът ни се променя към по-добро", казва Хуан Дафа, който в момента е на 81 години и често ходи да наглежда съоръжението, който всички в Туандзие наричат „Каналът на Дафа".

Минералните бани „Сундзао"

Минералните бани са едно от най-приятните и предпочитани места за отдих и почивка на много китайци. Сред любимите на китайците са минералните бани в Илан на остров Тайван. Една от тях носи името „Цундзао" и е особено интересна, защото съчетава приятна атмосфера, иновации и изкуство. В банята има шест стаи с творби на местни художници, пред които много хора се снимат и споделят в социалните мрежи. Самото място е спокойно и уютно, декорирано е в характерен стил. Преди „Цундзао" е бил спа-хотел, но бизнесът не вървял добре и предишните му собственици го продали през 2015 г. на няколко души, сред които дизайнера У Сяожу. Именно той дава идеите за това как да променят мястото, за да го направят по-атрактивно за посетителите. „Първият йероглиф от името на банята означава „лук", като прочутите за тукашния район палачинки с лук, които предлагаме. Поканихме няколко известни художници, които изрисуваха шестте стаи и те станаха наистина страхотни", обяснява У. Разбира се не липсват всякакви удобства, включително телевизори в самата баня, ресторантът пък предлага вкусни местни специалитети. До прозорците на банята са оставени много книги, които дават възможност на човек да прекара наистина спокойно и приятно времето си в „Цундзао".

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China