201704220sh |
Днес все повече родолюбци отварят очи и се включват в дейности по защитата на ценните следи от миналото. Непокътнатите древни градове и села ще привържат младите към родината.
Жуан Исан е един от „защитниците на стари градове". Според него в процеса на развитие и модернизация трябва да се съхранят останките от древните градове и села. Това е неизбежен етап от опазването на културните традиции .
Спасяването на гр. Пиняо
По време на войната петгодишният Жуан Исан се мести заедно с майка си в родния й гр. Янджоу. Това е и родното място на прадядо му Жуан Юен, който е известен писател и политик от династия Цин. В Янджоу Жуан и сестра му всеки ден заедно ходят на училище.
Като първи син в семейството баща му иска той да се грижи за библиотеката. Тогава Жуан всеки ден чете в леглото и често чува майка му да вика: „Исан, Исан, хайде угасяй лампата и заспивай." Той обаче винаги угася лампата за момент и след това отново я светва и продължава четенето. Така в сърцето му покълва семето на традиционната култура.
На 17 години Жуан Исан се записва във военноморския флот. След пет години е приет във факултета по архитектура и градоустройство на Университета Тундзи. Тогава негов преподавател е специалистът по парково изкуство и китайска древна архитертура Чън Цунджоу, който чете лекции по китайска архитектура. Още на първата лекция Чън пита Жун дали не е от известната фамилия Жуан от гр. Янджоу.
Оттогава между двамата започва приятелство. Заедно със своя преподавател Жуан Исан редактира учебници и изследва древната архитектура. По-късно Чън Цунджоу вече няма часове с класа на Жуан, но връзката между тях не е прекъсната. Когато ходят по различни места за проучвания, Жуан носи чантите и води бележки. Тъй като Чън Цунджоу говори на диалект, често се налага младият Жуан да превежда на официалния китайски в часовете му. Чрез своя преподавател Жуан получава възможност да се запознае с майстори от Пекин и те често го търсят, за да им препоръча някой интересен град.
По-късно Жуан учи история на строителството на китайските градове при професор Дун Дзиенхун. Всяка лятна ваканция заедно с него обикаля по различни градове, за да събират материали за книгата „История на строителството на китайските градове". Когато възрастта започва да възпрепятства преподавателя му и той вече не е в състояние да пътува, Жуан продължава сам. Така за 20 години посещава над 100 града в Китай, не само древни, но и малки градчета. „Тогава градовете макар и поостарели, бяха изключително красиви. Всяко място имаше своя специфика. В Южен Китай бяха живописните природни пейзажи, а на северозапад - градските стени."
След дипломирането Жуан остава да преподава в университета Тундзи, но през повечето време е зает със защитата на старите градове.
През 80-те години на миналия век в Китай започна мащабно строителство. Под влияние на съвременните идеи в градовете много бързо се появиха множество модерни сгради, изчезнаха старите улички и квартали. Много от жителите, дори и управниците на древните градове, не осъзнаваха стойността на тези места. Те не разбираха, че в стремежа към модернизация унищожават корените на историята и културата.
Като студент Жуан посещава и изследва заедно с преподавателя си древните останки край гр. Датун, провинция Шанси. Тогава градовете в провинциите Шанси и Шаанси пазят облика си от династиите Тан и Сун. След 10 години обаче, когато води студенти в Шанси, за да участват в градоустройството, Пиняо е почти унищожен. Плановете са да бъдат прокарани няколко големи улици в стария град, да се построи площад в центъра и нова търговска улица.
Жуан Исан е шокиран от новия план. Той открива, че в западната част на Пиняо вече е започнато строителството. Над 100 сгради от династиите Мин и Цин са унищожени, а градската стена е разрушена на много места. Много от къщите са съборени, за да се разшири пътя. Той настойчиво изисква от управата на Пиняо незабавно да спре и предлага да възстанови безплатно плана на стария град. Жуан веднага се връща в Шанхай и взема заем от 3000 юана. Той използва лятната ваканция и заедно с 11 студента се връща в Пиняо.
Загрижен за съдбата на древния град, Жуан Исан веднага се обръща към комитета по строителство на провинция Шанси и призовава да бъде прекратено рушенето на старите сгради. Но от там му отговарят, че могат да спрат само за месец и за този срок градоустройственият му план трябва да е готов. Жуан веднага кани професор Дун Дзиенхун за консултант и любимия си преподавател Чън Цунджоу да даде своите предложения. За да е сигурен, че управата на Пиняо ще приеме този „неподходящ план", Жуан изпраща всички материали в Пекин, включително плана за опазване на древния град и обяснение за високата му историческа стойност. С това кани няколко известни и влиятелни инженери да посетят Пиняо, за да привлече вниманието на управата на провинция Шанси и град Пиняо.
„Тогава животът в Пиняо беше много труден.", спомня си един от студентите на Жуан. „Живеехме в хостел на управата на Пиняо. Всяка вечер оставяхме чаша с вода. На следващата сутрин на дъното й се утаяваше пясъка, а чистата вода използвахме, за да си мием зъбите." Понеже планът за възстановяване на стария град се различава силно от стремежа за модернизирането му, местните управници са на мнение, че това ще попречи на развитието на Пиняо и не са в добри отношения с Жуан и екипа му. Често ги обиждат, но. Жуан Исан не обръща внимание и на собствени разноски изпраща представители на местната власт да участват в квалификационни курсове по защита на древните градове в университета Тундзи.
Най-накрая предишният облик на град Пиняо е възстановен изцяло, след което той е включен в списъка на Световното културно наследство. С тази класическа история за „спасяването на град Пиняо от изключителна опасност" Жуан поема по пътя на „защитниците на старите градове".
