20170330sh

Има един такъв човек: докосвал се е до смъртта във война, помагал е на безброй сираци на младини, пътувал е в чужбина с раница на 75 години, станал е доброволец на 93 години, записал магистратура на 95 години, поставяйки рекорд на Гинес, а на 100 години сборника му с калиграфски творби е включен в третата по-големина библиотека в света – Британската.

Той се нарича Джао Мухъ, един човек легенда, който не спира да се радва на живота. „Единственото щастие в живота е непрекъснато да вървиш напред и да се развиваш." „Човек трябва да се учи непрекъснато, чак до смъртта.", казва той. Сега 105-годишният Джао е гост-студент в Катедрата по китайски език в университета Цинхуа в Тайван и планира да се запише и на лекции за докторанти.

За Джао Мухъ, възрастта е само едно число. Този обикновен дядо е направил толкова много неща през живота си, които хората на неговата възраст не могат дори да си представят, дори и младите хора.

Дядо Джао е роден в провинция Шандун през 1911г. На 36 години, той участвал в битката при Сюбън, където се сблъсква със смъртта. На 39 години се мести в Тайван, а година по-късно става преподавател в Педагогическия университет в гр. Гаосюн, Тайван. Помага на много сираци и хора до пенсионирането си на 66 години. Докато неговите връстници приемат пенсионирането като време да отдъхнат, Джао осъзнава, че не може да бездейства. Както е казал Ромен Ролан: най-тежкият товар в живот не е работата, а скуката.

Джао Мухъ решава да използва времето за неща, които винаги е искал да направи. Сред младите е популярна идеята да „заминеш на пътешествие, когато ти се прииска". Обаче за един старец с малки пари, който не говори добре английски и не желае да пътува с туристически групи, това е едно наистина смело начинание. Когато е на 75 години той решава да пътува, за да научи повече за света. Отначало приятелите му не могат да повярват на това, обаче той отговаря: „Ако трябва да се подготвям дълго време за пътуване навън, да говоря английски и да имам повече пари, никога няма да изляза в чужбина." Някои се опитват да го убедят да пътува с туристическа агенция, което той отхвърля. Джао е категоричен, че ако искаш да правиш нещо, ще намериш начин да превъзмогнеш трудностите.

По време на пътуването, за да спести парите, е нощувал в младежки хостел, понякога е преспивал по пейки на жп гари, а веднъж дори в телефонна кабина. Не говорейки английски, той търси китайски ресторанти и моли служителите там да му помогнат с името на местата, които иска да посети и така успява да си купи билети за влака. Той не тревожи, че ще се изгуби по пътя. „Вървя след пътниците с раница и откривам хубави неща."

Най-цененото е, че не се възползва от възрастта си. Когато приема помощ от другите, той полага усилия да им се отплати. Когато прекарва нощта в дома на бившия си ученик в Лондон, той помага на семейството с чистенето на дома, а вечер приготвя вечерята заедно с тях.

Джао успява да посети Айфеловата кула, къщата на Шекспир и река Рейн. Преди отпътуването си в чужбина, приятелите го убеждават: „Не се ли тревожиш, че може и да не се върнеш?" Той отговори: „Няма значение, най-лошото е да умра в чужбина."

Когато Джао е на 87 години, внукът му се приготви за кандидатстудентски изпити. За да го окуражи, дядото също кандидатства за изпита. През първата година двамата не успяха да го преминат. Не се предават и се пробват следващата година. Дядо Джао често учи до 2 часа сутринта и успява да премине заедно с внука изпита. Записват се във факултета по изкуство на Тайванския университет Кунджун. Някои хора се опитват да го обезсърчат с думите: „Няма да завършиш университета, ако успееш, ще ти се поклоня." Дядото обаче успява да си вземе всички изпити и необходими точки през 4-те години и затваря устата на хората, които са се съмнявали в него.

Когато е на 96 години, той се уговаря заедно със сина на приятел да кандидатстват за магистратура. След тримесечни учения, той е приет във философския факултет при Университета Нанхуа. Всяка седмица ходи три пъти на лекции в университета, който се намира далеч от дома му. Дядо Джао става в пет часа рано сутрин, кара колело 20 минути до гарата. След двучасово пътуване с влак, той взема и автобус до университета.

През 3-те години, той никога не е отсъствал от лекциите и не е заспивал. Единственото закъснение за лекция е било причинено заради катастрофа с мотоциклет по пътя. На 98 години, той се дипломира като магистър, ставайки най-възрастният магистър в света, заради което е включен в Книгата на Гинес.

По време на следването си, дядо Джао поддържа добри отношения със студентите. Много от тях с желание му помагат да принтира материали, преводи от английски и се отнасят към него като към по-възрастен член на семейството. Пред професорите обаче, дядо е скромен като ученик, пред старта на лекцията, той се изправя и се покланя, а след лекциите им благодари специално. По време на лекция, който участва в дискусии и се изказва, той не стои седнал, а прав. Това той счита за задължение на един студент.

През 2015г. той следва като гост-студент във Факултета по китайски език на Националния университет Цинхуа и се приготвя за докторантура. Той каза: „Единственото ми щастие в живота е да вървя напред."

Никой калиграф не може да се похвали с това, че е практикувал умението сто години, обаче дядо Джао може. Като малък започва да учи стила на калиграф от династия Цин известен като „птица-и-насекоми ". Този вид калиграфия произхожда от периода „Пролети и есени". Стилът се отличава с това, че всеки един щрих наподобява птица или насекомо. Той е труден за изписване и вече почти изгубен. Дядо Джао се опитва да го запази и предаде на поколенията като го практикува всеки ден вече десетилетия наред. През 2011г. изписаният от него в този калиграфски стил свитък с уводните строфи от романа „Трицарствие" е добавен в Британската библиотека. През 2009г., когато се случиха наводненията в град Гаосюн, той продава калиграфските си творби и парите дарява на пострадалите в бедствието. През 2015г. Джао продава още 20 творби на благотворителен търг, за създаването на фонд за стипендии към университета Цинхуа. „Стар съм вече, раздавам калиграфиите си на хора които се интересуват, за да може този стил да се предаде на поколенията и да не се изгубва. Това е моето желание."

Дядо Джао е родено в семейство на учени хора. Преди да напусне родния си край и да дойде в Тайван, майка му го увещава: първо, в родния му край има вече жена, той не може да се жени отново. Второ, не може да има дългове. „Дори да си беден, живей скромно без да просиш." Той успява да спази обещанията към с майка. През следващите няколко десетилетия, той и жена му живеят разделени, но не прави опит да се ожени отново. Досега никога не е дължал пари на никого. Дори когато внукът му се нуждае от около 900 хиляди тайвански долара за университет, той предпочита да вземе кредит от банката и не от приятели.

Сега той е на 105 години и живее сам. Всеки ден пазарува и готви за себе си. Дори когато е бил 93 години е карал колело до болницата, където работил като доброволец, грижейки се за болни. Това той вършил две години. Когато хора искали да му помогнат инстинктивно, виждайки бялата му коса, той отказвал, защото не искал да бъде в тежест на другите. За да може да си купува билети по интернет, той започнал да се учи да използва компютър и изучава английски. Приятел го попитал: „Скоро дните ти ще свършат, защо ти е да се учиш?" Той обаче отговорил с усмивка: „Но в момента съм още жив."