За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Сяойе Джеси – фотографът, който описва живота с любов
2017-03-02 09:34:23 cri

В началото на 2015 г. внук снима модна фотосесия на дядо си и веднага след като я публикува в интернет се превръща в хит. Така много хора научават за фотографа Сяойе Джеси.

Името му е всъщност псевдоним. Сяойе е прякор от девството. А Джеси е английското му име, което си избира в училище и използва и до днес. След завършването на университета, решава да съчетае двете имена в едно.

Много хора се чудят защо е избрал да направи такава фотосесия на дядо си, дали не го е планиран нарочно, за да добие популярност. Сяойе отговаря, че всичко е станало съвсем случайно и не включвало конкретен план. Той споделя, че не е очаквал снимките да станат толкова известни и да добият настоящото влияние.

Сяойе счита себе си за послушен и добър внук. Обичта към дядо му си проличава и в снимките. Повечето китайци не обръщат много внимание на старците. Според някои Сяойе сигурно е изградил по-специална връзка с дядо си. Истината е, че отношенията между двамата не се различават особено от на тези другите хора.

Сяойе: „Според мен, на добрия фотограф сърцето му трябва да е изпълнено с любов, като любов към фотографията, към живота, към семейството, както и към обществото. Всяка една моя творба е изпълнена с любов."

Сяойе е човек, дълбоко влюбен в живота, пътуването, спорта, вкусните храни, четенето, гледането на филми и т.н. Според него един отличен фотограф трябва непрекъснато да се самоусъвършенства и култивира характера си и това е свързано с всяка една част от ежедневието.

Сяойе се определя като дете, което обича да пътува, а мечтата му е да обиколи целия свят. Дете, което иска да опитва ястия от цял свят и сам да ги приготвя. Той всъщност готви много добре някои ястия. Веднъж например, за рождения ден на майка си приготвя пикантен рак. Да приготвиш специално ястие за специален човек и момент е уникално усещане. Той обича да спортува, за да поддържа тялото си здраво. А в свободното време предпочита да чете книги или гледа филми.

По време на следването си, Сяойе не обичал да чете много, но сега осъзнава колко безгранична е силата на книгата. В студентските години имал навика да гледа по един хубав филм всеки ден, защото според него, филмът е също като една прекрасна книга. Разликата между тях е само начина на прочит. Сяйе винаги си повтаря следното изречение като стимул: „Ако искаш да получиш нещо, което никога си нямал, трябва да положиш усилия каквито никога досега не си полагал."

„Човек със смело сърце, винаги е спокоен и мирен дори и в труден момент. Защото гледа с други очи на света. Той се радва на вътрешен мир, спокойствие и щастие, което останалите не разбират и не могат да усетят.", казва Сяойе.

Сяойе обича да лови риба. На десет години, успява да улови около трийсет рибки в поток край родния си край. Показал ги на дядо си и казал: „Дядо, виж, толкова много риба имаме да ядем. Ще се занимавам с риболов."

Точно подобни преживявания са източник за творбите му.

„Искам да бъда фотограф с душа. Сега все повече фотографи са забравили първоначалното си вдъхновение да започнат да снимат. Фотографията за мен е повече като хоби, част от живота. Не съм истински фотограф, защото съм си създал определени стандарти, необходими са повече творби и повече признания."

Сега Сяойе обръща повече внимание на фотографирането на възрастни хора. Той снима не само старците в градове, но и тези по селата.

Снимал е 4 възрастни двойки, които живеят сами на село, защото децата им работят в града. Обаче след една година, когато се връща отново да им направи снимки, се оказва че двама от тях са починали. Чрез тези снимки, той се стреми да покаже на хората, че независимо колко далече са родителите, те винаги мислят за нас. Независимо колко пари сме спечелили, най-голямото щастие за тях е семейството да се събере заедно. Независимо какви постижения сме постигнали, родителите винаги си мислят дали се храним добре, дали сме здрави. Мислите им винаги са за децата. Животът ни се подобрява, обаче времето прекарано с тях намалява. Остават им единствено спомените. Те се опитват винаги да са в добро настроение, о никога да не се оплакват. Сега в селата живеят много старци, които предпочитат да прекарат дните си по родните краища, отказвайки се от живота в града заедно с децата. Те са изолирани и винаги чакат децата да се приберат. Единствената им надежда е децата да се обаждат по-често и да и посещават. Това е идеята, която се крие в снимките на Сяойе Джеси.

Сяойе често снима в откъснати села. Там той се стреми да запечата всеки прекрасен момент. Освен в страната, прави снимки и в чужбина. Независимо дали са деца във Фиджи, деца в Гуейджоу, или баби и дядовци в селата, когато Сяойе Джеси им дава снимките, той вижда радостта изписана по лицата им и сърцето му се изпълва с топлина.

В края на миналата година, Джеси се връща в селата и дава на старците снимките. Когато види усмивката по лицата им, осъзнава, че всичко си е заслужавало. Тези снимки са подаръци за старците за Новата година. Той се надява снимките да внесат топлина в живота им. Като фотограф, Сяойе Джеси не обича да изразява чувствата и мислите си с езика и думите. Той предпочита да покаже на хората с действия и снимките си.

Любов към фотографията, любов към живота, това е мотото на Сяойе Джеси, един фотограф с детска душа.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China