20170216sh

Благодарение на благоприятното си разположение, в последно време град Гуан се превръща в оживен пазар за недвижими имоти. Той се намира на юг от Пекин и е свързан директно със столицата с магистрала и скоростен път. В този град в момента се строят огромно количество сгради. Младите хора, които искат да се развиват и работят в гр. Пекин, избират да се установят именно в Гуан.

Ли Анжан, работи в Пекин вече от осем години и води „живот в два града". Всеки ден тя изминава разстоянието между Пекин и Гуан в двете посоки за 6 часа. За да осъществи мечтата си и се развива в близост до столицата, това е единственият начин за много млади хора като Ли.

Заети от сутрин до вечер

Рано сутрин, когато слънцето още не е изгряло, в жилищните квартали на Гуан лампите вече светят. В 6 ч. сутринта на автобусната спирка за Пекин са се събрали много пътници, а около нея има колички за храна, откъдето си купуват закуска.

В едно студено есенно утро, докато чака на спирката и се оглежда за автобуса, Ли Анжан започва все повече да се притеснява, че ще закъснее за работната среща в 9:30. В това време, вижда един шофьор, който казва, че за 15 юана ще я закара до спирката на метрото. Без да се колебае много, Ли решава да се качи в колата. По време на 40 минутното пътуване, тя използва шанса да си доспи, тъй като в метрото я чака друга „битка".

Предната вечер Ли се е прибрала вкъщи чак в 12 часа вечерта заради извънредна работа. „Бях много изморена, права можех да заспя.", казва тя, но все пак си приготви раницата и дрехите за следващия ден преди да си легне. За да пести време сутрин, тя има навика да си приготвя всичко за следващия ден независимо колко е изморена.

Успяла да си легне в 1:00 часа, след 4 часа и 20 минути будилникът я събужда за новия ден. „В началото като се установих в Гуан, не знаех дори как изглежда квартала ми през деня." спомня си Ли.

В 6 часа сутринта, тя се нарежда на опашката за автобуса. Успява да качи едва на втория. „Толкова много хора има, че е трудно да се диша вътре." По пътя автобусът трябва да мине през станция за проверка, което отнема половин час. Обикновено за изминаване разстоянието от 26км. от спирката в Гуан до метростанция Тиенгунюен е необходим един час. За да стигне до компанията, в която работи, тя трябва да смени три линии на метрото.

Понякога при екстремно време и затруднена пътна обстановка, Ли излиза от вкъщи в 6 часа сутринта, но не успява да стигне до работното си място дори до 10 ч. „В тези ситуации чувствам пълно отчаяние и се питам, докога ще продължавам този начин на живот?"

Тричасовото пътуване до работа се е превърнало в рутина за Ли Анжан, заемайки 1/4 от целия й ден. Семейството и приятелите не я разбират, а майка й решава да се премести да живее заедно с нея, защото се притеснява. Опитва се да я убеди да наеме апартамент близо до компанията.

Ли: „Тя не обича да пътувам толкова дълго време и се тревожи, че не си доспивам, както и за сигурността ми вечер. Аз обаче смятам, че мога да издържа."

С времето, Ли Анжан намира начин да спестява време и улесни пътуването си. Тя намира група хора за споделено пътуване с кола от квартала.

Ли: „Споделям пътуването до метрото с един съсед и неговата кола. Ако той е зает, си хващам автобуса. Но почти винаги вече пътувам с кола. Това ми помага да спестявам време."

90 минутното пътуване в метрото също не е лесно. Ли Анжан опитва да убеди себе си, че това й помага да отслабне. Пътуването обратно за вкъщи е по-трудно. Когато има извънредна работа, Ли Анжан си тръгва чак към 10:00 часа. „Ако не успея да вземе последното метро, се налага да се прибирам вкъщи с такси."

След като се установява в Гуан, Ли Анжан се запознава с много съседи, чрез споделяне на пътуване с кола. Много хора като нея са избрали живота между два града и всеки от тях има своята история, свързана с Пекин.

„В началото като започнах работа в Пекин, беше много трудно." През 2008 г. Ли Анжан си намира работа като стажант в компания за проектиране, с месечна заплата едва 2 хиляди юана. Като изключим ежедневните разходи, почти нищо ни й остава. Всеки ден тя спи в козметичния салон на една своя близка. Козметичният салон няма почивен ден. Когато клиентите са много през празници и уикенди, за Ли Анжан не остава място.

Тя си спомня, че през почивните дни и празниците, когато колегите се прибират радостни вкъщи да се съберат с близките, тя се притеснява, че няма къде да остане. В тези ситуации Ли често доброволно поема извънредна работа или се разхожда по магазините в края на деня. „По това време заплатата ми беше толкова малка, че не можех да си позволя дори да отида в KFC или Старбакс. Прекарвах времето в четене в безплатните зони в търговските центрове." Често й се налага дори да спи на диван в компанията.

Понякога Ли поемала задачата да надзирава инсталирането на сцени за тържества на компанията на площада. В средата на лятото, там било пълно с комари, но Ли Анжан следяла внимателно работата на работниците. В шест часа сутринта, възрастни хора пристигали на площада да танцуват, и чак тогава изграждането приключвало. „През нощта, когато се изморя, оставах да спя на площада."

След като започва официално работа в компанията, Ли Анжан наела заедно с колежка апартамент. Наемът бил хиляда юана на човек. Впоследствие сменила съквартиранта, после и работата си, а в края решила да заживее сама. Надявала се независимо къде живее, да внесе в апартамента домашен уют. Тя чистела общите помещения и поддържала стаята си чиста, но тъй като мястото било под наем, не можела своеволно да променя декора.

Да живееш в 6 кв. м. стая

Собственичката на колата, с която Ли споделя пътуването до работа, се казва Сун Сиен, от провинция Хъбей. През 2000 г. тя напуска дома и се мести на работа в Пекин. Не след дълго се омъжва. След сватбата двамата на няколко пъти сменят работата си и всеки път се местят да живеят на ново място. Най-малката стая, я която са живели била само 6 кв. м. Кухнята се намирала в коридора.

От 2006 г. насам, Сун Сиен работи в печатарска фабрика. Семейството наема апартамент от 13 квадрата. Заедно със сметките за парно, ток и интернет всеки месец плащали по 550 юана. „Тъй като искаме да отгледаме дете, а и да пестим пари, не желаем да даваме много пари за наем.", казва тя. После, тъй като започнал строеж на метро в района, те се преместили в района на Тиенгунюен в апартамент 10 квадрата.

Заради ограниченията на мястото, още от раждането, детето е поверено на грижите на родителите й. Чак когато идва времето да тръгне на детска градина, то заживява заедно с тях в Пекин. Впоследствие заради трудните условия, те се принуждават отново да изпратя детето обратно при баба и дядо.

Сун: „Нямаме възможност и не можем да печелим повече пари, детето страда от това." Сун каза, че в родния й край почти няма опции за работа. Повечето млади хора работят далеч от дома, някои от тях купуват или наемат апартамент. Малко от тях остават на село да се занимават със земеделска работа. Условията в родния край на съпруга й са още по-лоши. Чак миналата година е бил изграден път до селото му. Сун: „Независимо от трудностите, ще продължаваме да се борим."

„Да пуснеш корени в Пекин"

„Макар да живея в Пекин от толкова много години, в мен още се крие усещането за несигурност. Завиждам на хората, които имат апартамент и семейство в Пекин." След 4-годишно скитосване из Пекин, проблемите за наемане на апартамент я карат да се замисли за купуването на собствено жилище, но без помощта на родителите. С повишаване на заплатата и спестявания, Ли решава че е време да се огледа за подходящ апартамент. Тъй като работното й място се намира в източния район на града, тя иска да намери нещо близо до него. Само че задръстванията по пътищата и високите цени на апартаментите там я карата да се насочи към близкия гр. Гуан. Той се намира южно от Пекин, но там се строи второто летище на столицата, което ще стимулира развитието на транспорта. Най-важното е, че цените на апартаментите там са по-ниски. Като жител на провинция Хъбей, тя може да вземе кредит с преференциални условия. В крайна сметка, купува апартамент от 90 квадрата.

В края на 2015 г. Ли Анжан се нанася в собственото си жилище, където интериорът е изцяло проектиран от нея. Въпреки че се намира на 70 км. от столицата, тя я усеща като свой нов роден край.

За разлика от Ли Анжан, Сун Сиен от още по-рано се замисля да си купи апартамент в Пекин. Семейството й обаче се противопоставя, затова се отказва. През 2009 г. родителите й и детето се преместват да живеят заедно с тях в Пекин, което отново повдига въпроса за купуване на жилище. Тъй като мъжа й си сменя работата, доходите на семейството не са стабилни, планът отново се проваля. След четири години Сун научава, че цените на жилищата в Гуан са паднали. Семейството успява да си купи апартамент с кредит. След една година си купуват и кола. Разходите на семейството се увеличават, затова решават да се включат в споделеното пътуване с кола. На 25 август 2015г. цялото семейство се мести в новото жилище. Въпреки че апартаментът е малко пренаселен, обаче в него се усеща един истински семеен уют.