20170209sh |
Чън Юхао е от поколението на 90-те години и преди е работил като редактор на кулинарно списание. Определя себе си като „любител кулинар". Никога не пропуска да направи снимка на някое красиво ястие. Сега той е писател на свободна практика.
Като любител кулинар, той е заобиколен винаги от вкусна храна в ежедневието...
Когато ние бързаме за работа в офиса, той закусва спокойно. Ето два различни вида закуски, приготвени от него за един час: сандвич с пиле терияке и супа мисо, сандвич с пушена сьомга и авокадо с овесена каша и кисело мляко.
В четири часа следобед когато в офиса залъгваме глада с млечен чай или кафе, той си прави вкусна следобедна закуска в британски стил. Когато повечето от нас се връщат от работа изморени и изобщо не им е до готвене, той започва да приготвя богата вечеря. В 23ч. вечерта успява да направи дори и медена торта.
Всеки ден Чън приготвя четири пет ястия, като всяко едно от тях е направено изтънчено и е заснето професионално. Той готви разнообразни ястия, които обхващат китайската, западна и японска кухня. Той записва вкусните ястия на лента и се опитва да ги повтори. Красотата на ястията, историята и емоциите, всичко това се вижда през обектива му.
Влиянието на бащата
Бащата на Чън Иухао е много добър готвач. Той се отнасял строго към Чън Иухао. Когато сгрешил нещо като малък, баща му го карал да готви при него в кухнята. Чън не знае дали се е вслушвал в думите на баща си, но преживяването в кухнята породило в него силен интерес към готварството.
Затова и работата, която си намира след дипломирането от университета, е свързана с кулинарството. Редакторът на кулинарното списание му дава възможност да завърже контакти с известни готвачи, с които да се консултира и обсъжда въпроси свързани с готвенето.
Известният тайвански гастроном Сай Лан каза: „Гастрономът първо опитва ястието, след което търси използваните продукти, проучва начина на приготвяне...Така той опознава в дълбочина ястията и това се превръща в изкуство. Чън Юхао е тръгнал по същия път.
Преди пет години, пътуването с раница не е толкова популярно като сега, тогава Чън Юхао е студент в първи курс в университета. Той пътува из околните градове в уикенда и останалото свободно време, за да се избави от скуката. След като посещава много градове, той открива постепенно, че много от тях си приличат. През последните години китайските градове се развиват бързо и всеки град е загубил своята идентичност и характер.
Чрез непрекъснати наблюдения и записи, той осъзнава, че най-големите различия в отделните райони и култури, се забелязват именно при кухнята.
„Кулинарната култура въплъщава миналото и бъдещето на народа, тя ни чака да я преоткрием" – каза Чън Юхао.
Чън прекарва шест години в пътуване, обиколил е 10 страни. Той пътува или няколко дена или един месец. Другите пътници предпочитат да търсят вкусни ястия по време на пътуването, а той посещава даден град заради специалитетите. Случвало се да посещава един град два пъти. Две години след дипломирането си, той е написва пътепис за пътуванията си през тези шест години, ястията, които сам е сготвил и фотографирал с безброй снимки.
Чън е човек, който притежава решителност, постоянство и самоувереност. Както казва: „Нищо не може да спре ентусиазма ми към готвенето, дори и след 12-часова работа."
Когато ние се оплакваме от умората и натоварената работа, той готви, снима и се наслаждава на свободното време около трапеза. Снимките му носят и достатъчно доходи. Той смята, че това е късмет, защото готвенето е не само хоби, но и занаят. Любовта към готвенето и храната е всичко за него.
Въпрос: Ти обичаш да пътуваш и да изследваш различни кухни и показваш вкусни ястия. Ще споделиш ли с нас опита си?
Чън: Обичам историята, затова значението на пътуването за мен е да усетя белега на историята. Смятам, че същината на националната култура си проличава в кухнята, затова най-добрият начин за разбиране на историята е да вкуся храната. Готвенето вкъщи прилича на ръчна работа, като рисуване. Това ми носи усещане за постижение, а и пестя пари.
Въпрос: Сред градовете, които си посетил, кой ти прави най-дълбоко впечатление?
Чън: Вътре в страната обичам Цуанджоу и Шаосин, които се намират в Южен Китай. Там е спокойно и уютно. Извън страната обичам Лондон и Истанбул, защото те притежават богата историческа атмосфера.
От кулинарен любител до гастроном е необходимо да се измине дълъг път и много практика.
Преселници в Пекин
В Пекин има много хора, които работят без да имат регистрация за жителство или т.нар хукоу. Те могат да бъдат както чужденци така и хора от други части на страната. Те се характеризират със следните особености: В началото нямат постоянно жилище, често се местят, което създава впечатление за непостоянство; те не могат също да намерят идентичността си или да се адаптират към Пекин поради различни причини.
Сред тях някои са студенти, завършили образованието си в столични университети, но не са отишли да работят по разпределение в други градове, а са останали да си търсят работа в Пекин. Има и такива, които са напуснали предишните си компании и учреждения и са намерили работа в столицата. Въпреки че някои от тях имат постоянна работа, фактът, че нямат пекинско хукоу ги прави непостоянни жители.
Причините за оставане в Пекин
„Аз съм от провинция Съчуан, той е от провинция Дзянси. Запознахме се преди десет години и сега живеем заедно в Пекин от шест години. Преди две години сключихме брак. Сега имаме свое студио. Щастливи сме в Пекин."
„Аз се занимавам с анимация и работя в Пекин. Работя каквото обичам и държа на нещата, които считам за правилни. Това е много важно за мен."
„Ще приключи практиката си в Пекин. Обичам града и се надявам да се върна да работя в столицата."
„Работя заедно с брат ми. Ние двамата обичаме музика, а Пекин е място, където можем да сбъднем музикалната си мечта. Живея тук от 15 години. Не знам колко път сме изминали по този път, обаче ще продължим да вървим по него."
„Пристигнах в Пекин през 2010 г. Бил съм редактор в телевизия, служител на компания за връзки с обществеността, и сега уебсайт редактор на вестник. Често работя и вземам метро през нощта. За мен Пекин е олицетворение на младостта. Уверен съм, че в този град ще открия себе си."
„Следвах в Пекинския университет и учих в чужбина две години. Родният ми край е провинция Хейлундзян. Положих много усилия и се борих да остана в града. Никога не съм мислил да работя в други градове. В Пекин нямам семейство, обаче тук е като родния ми край."
„Дипломирам се тази година. Никога не съм мислил да напусна родния си край. Работя в Пекин сега и не искам да се върна в родния край. Пекин е голям град, който е пълен с изненади и интересни случки. Сърце не ми дава да го напусна."
