Оказва се, че след пенсионирането си, някои от тях поемат отговорност за отглеждането на внуците, други се отдават на почивка и релаксация, като полагат грижи за здравето си, трети пък се оказват изолирани и самотни.
Пенсионирането е равно на отглеждане на внуци
През декември миналата година в семейство Джао се появява внук. Откакто научават за бременността на снахата, бабата и дядото отново се връщат на „работа", поемайки грижите за бъдещата майка и внука. Старите хора планират бъдещето си около грижите за тях: „Докато е малко детето ще се грижим за него. Като тръгне на училище ще го изпращаме и прибираме. Когато вече не се нуждае от нас ще гледаме старините си." В първите две години от пенсионирането си, двамата си намират нова работа. „Не беше заради пари, искахме да се занимаваме с нещо". Впоследствие двамата напускат работа. „Купихме много книги и приготвяхме различни вкусни ястия за нея." Грижите за младата майка и внучето се превръщат в нова цел в живота им, изпълваща ги с енергия. „Грижите за бебето бебе са изморителни и семейните проблеми неминуемо се увеличат. Но да гледаш как детето израства пред очите ти, това чувство не може да се замени с нищо на света", казват двамата пенсионери.
73-годишният дядо Джоу отделя цялото си внимание на внука. Сутрин жена му пазарува зеленчуци, а той изпраща детето на училище, след това се разхожда около квартала и посреща внука за обяд, който жена му е приготвила. Следобед дядо Джоу изпраща внука пак на училище и го посреща. След училище дядо Джоу изпраща детето на различни извънкласни курсове. Ако са далеч от квартала, го чака да свърши курса навън, и после прибира детето вкъщи. От раждането на внука, дядо Джоу и жена му нямат време за себе си и заради накъсаното време, никъде не могат да отидат. Понякога синът им предлага другите баба и дядо да наглеждат детето, за да не се изморяват толкова, обаче те отказват. „Какъв смисъл има живота без внука ни, тревожим се ако някой друг трябва да го посреща и изпраща."
Никаква идея за живота след пенсия
Дядо Ли се пенсионира през ноември 2015г. По това време жена му вече е излязла в пенсия от пет шест години. Синът му живее в гр. Циндао. След пенсионирането, ритъмът му на живот се забавя. Всяка сутрин той ходи да купува зеленчуци, независимо дали има нужда или не. Той никога не се връща с празни ръце. След закуска гледа телевизия или слуша радио. След това преглежда пазара на акции. Той е свикнал да инвестира малки суми в него, обаче чакането за отварянето и затварянето на пазара се е превърнало в най-важната част от ежедневието. Ако времето е топло, дядо Ли се разхожда заедно с жена си в парковете привечер. „Лятото минава бързо, като парковете са пълни с хора. Зимата е трудна, никъде няма никой. Седим сами вкъщи и гледаме телевизия.", разказва той. Дядото днес съжалява, че като млад не е развил хоби. „Не мога да свиря на никакъв инструмент, или да рисувам и спортувам." Преди си е мислил да започне да учи нещо или да пътува заедно с жена си, обаче нищо не привлича интереса му. „Имаме повече време, обаче не знаем какво да правим. Сърцето ни е празно."
Баба Гао обича да преглежда брошури с намаления на стоки в супермаркети. Заедно с приятелки тя често ходи да пазарува продукти на намалени цени. Още в ранни зори застава пред супермаркета, за да си купи примерно евтини яйца или лук. След пазаруването, отива на пазара, за да сравни цените. Въпреки че успява да спести едва няколко юана, баба Гао е доволна, защото го счита за постижение. „Всъщност не спестяваме кой знае колко пари, но така по-бързо и лесно минава времето. Ние старците обичаме да се събираме и разговаряме, това ми харесва." Намалените продукти, които е купила, тя често носи на сина и дъщеря си. Децата не одобряват това нейно „хоби", но на нея й харесва. За бабата, това е по-добре отколкото да седи вкъщи. „Вкъщи се чувствам самотна. Освен да гледам телевизия няма какво друго да правя. А в супермаркета е толкова оживено. Обичам да има хора около мен."
Старци живеещи „разделени"
Дядо У започва „разделения" живот с жена си след пенсиониране. Жена му помага на сина си за отглеждането на бебето в гр. Ханджоу, а той се превръща в старец с „празно гнездо". Яде, гледа телевизия, разхожда се и седи вкъщи сам. Много е изолиран. Но той може да води самостоятелен живот и сам да се грижи за себе си. Когато е изолиран, той отива при сина си заедно с жена си и прекарва една седмица с тях. А жената му не е изолирана, защото тя е заета с различни задачи от ежедневието. Обаче на всеки един или два месеца тя се връща вкъщи и се събира с приятелите. Въпреки че се чувства щастлива, само след няколко дни започва да й липсва внучката. През последните години, семейство У вече е свикнало с този начин на живот. „Няма как, трябва да помогнем на децата, когато е необходимо. Сега младите хора са изправени пред голям натиск, ние старците трябва да им помагаме и намалим товара им." Най-голямото притеснение на дядо У и жената му са болестите. През миналата седмица дядо У се подхлъзнал в банята и кракът му се подул. Тогава той се тревожил единствено да не е счупен, защото при това положение съпругата му трябва да се върне и всичко ще се обърка. За щастие, кракът му не бил счупен и се възстановил след три дена. Той не казал на жена си и сина си за това. „Сега гледам да им казвам само приятни неща, не искам да се тревожат."
„Неконвенционален" живот след пенсия
Семейство Чън са от онези пенсионери, които живеят щастливо и комфортно. Те изглеждат по-млади от другите възрастни тъй като практикуват спорт. Пътуват из различни места, като в Южна Корея например и участват в колоездене за възрастни. Освен това, обичат да практикуват зимно плуване и баскетбол. В началото като останалите пенсионери се грижили за внучката. След като тръгнала на детска градина, вече нямало с какво да запълват ежедневието си. Това започнало да влияе на физическото и психическото им здраве. Баба Чън осъзнала, че трябва да започне да се занимава с нещо интересно. Така двамата решили да разнообразят живота си. Колоезденето и плуването за тях са задължителни всяка седмица. Всяка година те пътуват веднъж в чужбина и два три пъти си правят екскурзии в страната. Но без помощта им, синът и снахата стават още по-заети. Те често са упреквани от околните хора. „Чух, че говорят за нас, че само се забавляваме, а не помагаме на децата. Дори снахата се оплаква понякога." каза баба Чън. Според нея обаче младите хора трябва да преодолеят трудностите си сами. Когато те не се нуждаят вече от нас, ние ще сме прекалено стари да пътуваме и се забавляваме. Не може животът ни да се върти винаги около децата. Ние имаме собствен живот.", казва тя.
Според публикуван в края на миналата година доклад от 2016 г. Китай навлиза в период на бързо остаряване на населението. През следващите 20 години старото население ще се увеличи до 418 милиона души от сегашните 212 милиона, като заема 29% от цялото население на страната. Ситуацията е сериозна и тенденцията се влошава. С това Китай се е превърнал в страната с най-многобройното застаряващо население в света, както и е една от страните, в които остаряването се развива с най-бързи темпове.
При тази ситуация, възрастните не могат да чакат внимание и загриженост от страната и обществото, а трябва да търсят втори живот чрез семейството, социалните си контакти, с цел намиране на нова цел в живота.
