За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
Фотографката на деца Хуан Лу
2017-01-12 13:53:49 cri

„Въпреки че по специалност съм икономист, математиката не ми вървеше, затова и не успях да се развия във финансовата сфера.", казва младата китайка Хуан Лу, която днес изкарва прехраната си като фотограф на деца.

Преди да влезе в университет, животът на Хуан Лу протича съвсем обикновено. Нейният баща е държавен служител, а майка й – преподавател. Тя решава да послуша съвета на родителите си и записва специалност икономика в университета. След като завършва през 2001 г. Хуан прекарва известно време в гр. Шънджън, после в гр. Шанхай. Работи за няколко компании и от 2006 до 2008 г. следва магистратура по публична администрация, за да работи в неправителствени организации.

„Често чувствах умора на работа и не бях във форма. Не обичах да контактувам с началниците и към много неща не проявявах интерес. В свободното си време обаче обичах да пътувам с фотоапарата си." Тя снима пейзажи, красиви предмети или хора и често съжалява ако не е успяла да заснеме перфектната снимка в края на пътуването. Мениджърът в застрахователната компания, в която работи по това време, открива, че тя е много по-концентрирана докато снима, отколкото по време на работа.

Хуан е преживяла много по време на пътуванията си, включително и нещастна любов. След края на връзката й, тя искала да учи в Канада, затова заминава в Пекин за изпит по TOFEL. В края на 2009 кандидатства в един университет, но през 2010 й е отказана виза. Впоследствие започва работа в едно издателство за списания, но отново се изправя пред умората на работното място. Издателството се намирало близо до Летния дворец и тя често снимала там. През 2011 г. когато се завръща вкъщи да празнува Пролетния празник, майка й я кара да осъзнае, че се е провалила в живота и през последното десетилетие нищо не е постигнала. До този момент Хуа никога не се е чувствала по-потисната. Освен да подрежда снимките вкъщи и да снима, нищо друго не я интересува. „Винаги търсих правилния начин на живот през последното десетилетие, но винаги грешах."

На 20-ти март, 2011 г. е поканена на рожден ден на дъщеря на нейна приятелка. Хуан Лу снима рожденичката и после публикува снимките й в интернет, където много хора ги харесват. „И преди съм снимала деца, но чак тогава открих, че това ми носи радост и надежда."

От Пролетния празник тя започва да мисли по какъв начин да смени работата си. Приятел й предлага да снима за списание за мода, но тя отказва, защото счита, че това не й подхожда. Предпочита документалния стил без помощни средства. Тя харесва американката Диана Арбъс – една необикновена фотографка от еврейски произход. Наричана е често „Винсент ван Гог" на фотографията. Тя снима всякакви хора, особено бедните, хората с недъзи, скитниците... всякакви хора.

Според Хуан Лу истинската снимка е отражение на душата на хората, тяхната вътрешна красота. Точно тя е фокусът в снимките на Арбъс. Отначало тя се притеснява да каже на приятелите и близките си, че е решила да стане фотограф на деца.

Хуан: „Аз не мога да снимам като нея, не съм толкова силна по душа." Един приятел й споделя, че тъй като е зодия рак, затова е чувствителна по душа и има силна привързаност към семейството. По този начин я окуражава да започне да се занимава с фотографиране на деца. Освен това един документалния фотограф й казал, че обществото се нуждае от повече разкриващи истинския живот снимки, от повече топлина в тях.

Виждайки снимките й в интернет, много хора я канят да снима децата им, затова „в началото не се тревожих за клиенти".

Тя обича да снима в домовете на хората, защото децата там се отпускат повече. „Най-важното е да успея да запечатам миговете – независимо от ефекта и качеството, според мен си струва. Записвам спомени, тяхното ежедневие, всеки етап от живота им. За да могат семействата един ден да си припомнят тези дни.", казва Хуан.

„Въпреки че Арбъс снима деформирани хора, тя ги чувства красиви, за нея са приемливи, не ги счита като излагане на показ. В процеса на снимане аз подхождам както към документален запис. От тази гледна точка ние си приличаме."

Хуан Лу използва Canon 5D2 с 35 милиметров обектив с фиксиран фокус, който й позволява да снима много близо до децата. Тя научила, че ако фотографът се намира на разстояние от 1,5 м. от фотографирания, той ще се слее с атмосферата и ще се чувства по-естествено. По време на снимките тя не използва осветление, рефлектори или помощници. „Когато ходя да снимам в дома на клиентите, ако дойдат много хора, децата ще се изплашат, а родителите ще се държат неестествено."

Всеки път преди снимки тя казва на родителите, че няма нужда от специална подготовка. Не определя темите предварително. „Всяко семейство е различно. Тя просто наблюдава и записва разликите. По-големите деца правят нещата, които са им харесали напоследък. По-малките се хранят или спят."

В рамките на половин ден Хуан снима деца под 6 месеца, а за тези над 6 месеца винаги прекарва цял ден, за да има достатъчно време хората да се отпуснат и са естествени. „Рядко ръководя процеса на снимане, по-скоро само записвам, искам да покажа семейството в естествената му среда, такова каквото е. Може би това е моят стил и иновация."

Тя обича да снима събуждане на децата рано сутрин. „Сутрин децата са много сладички като се будят. Бебетата под 2 години се усмихват, а децата над 2 години – не искат да станат и се излежават в леглото до майките си." Тя също обича да снима децата, които плачат. „Някои родители не ми позволят да снимам когато децата им плачат, особено когато дядовци или баби са там. Всъщност всяка една емоция на децата е красива, особено децата под 3 години. Някои родители се оплакват, че децата не ги слушат, не гледат към фотоапарата и не се усмихват. Защо децата трябва да слушат? Защо не мога да снимам каквото искам?" Понякога Хуан Лу попада на родители, които я разбират, даже й позволяват да снима, когато детето е болно. Няколко пъти тя е запечатвала в обектива си цялото семейство в болницата с детето, както пие лекарства и т.н."Много съм благодарна, че ми позволят да видя и заснема истинския живот, това има по-голямо значение от простия портрет. Тези сцени са много истински, те именно трябва да бъдат запечатани, за да не изчезват."

Понеже снима вкъщи, някои се тревожат, че техните домове не са толкова хубави како тези на другите и снимките няма да са красиви. „В тези случаи ги питам, защо Вашият дом трябва да е еднакъв като този на другите? Той е различен, защото е вашият дом. Не всички хора обичат снимки от луксозни домове, някои от тях са обикновени, но изпълнени с топлина. Примерно, в един такъв дом бащата участва в семейните задължение, например, помага за къпането на детето или на кучето. Така е пълно с житейска атмосфера. Качеството на живота няма голяма връзка със жилището. Някои семейства въпреки че нямат собствени апартаменти, живеят много добре."

Общият елемент на щастливите семейства е, че те почти винаги приготвят храната вкъщи и главно мъжете готвят. „В повечето семейства бащите вземат много малко участие в семейството. Обаче, в щастливите семейства бащите участват активно в домашните задължения."

Под влияние на Арбъс Хуан Лу също започва да снима и не толкова щастливи семейства. „Планирах да снимам 10 деца с церебрална парализа, и чрез снимките да вдъхна кураж и надежда на други семейства." „Първоначално снимах едно дете от гр. Гуанджоу, но родителите не ми позволиха да публикувам снимките и не искаха детето да ги вижда когато порасне." През 2012 г. тя снима едно дете в гр. Ханджоу, страдащо от мозъчен тумор. Момченцето Доубао тогава е на 2 година и половина, преживяло е 7 операции, 32 радиотерапии, 8 химиотерапии и добило известност като „бебе-чудо" сред лекарските среди. През май, 2013 г. тя отново отива да снима Доубао, който вече е приключил с химиотерапията, пораснал е и напълнял. Та записва с обектива си как той вече сам ходи, а родителите и близките му се радват около него.

От май до юли се проведе изложбата „Мили деца: Фотографии на Хуан Лу" в Пекин и Ханджоу. Снимките в Ханджоу са главно тези на Доубао. Родителите на Доубао й казаха, че дори и ако детето си отиде, тези снимки ще останат скъпоценни спомени за семейството. Тогава на Хуан й хрумва идеята: „Ще снимам семейства, с които ме е свързала съдбата. Стига да има значение за семейството, няма значение дали ще влияя на другите"

След Пролетния празник през 2011 г. животът й се преобръща и започва да тече гладко. „През изминалите 10 години живях странен живот въпреки големите ми усилия да го променя. Винаги гоних щастието, но никога не бях щастлива. Вече не го гоня, но се чувствам спокойна. Преди се чувствах изморена душевно, сега ми е леко на сърцето. Днес не мисля за много неща, родителите постепенно признаха моята работа. Сега живея много добре и съм, здрава.", казва с усмивка Хуан Лу.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China