20170105sh |
Мъжът се казва Мън Ци и е от провинция Хънан. Той е собственик на две магазинчета в Пекин. Жена му се казва Ивон и е от Тайван. Тя е интериорен дизайнер. Двамата водят сравнително безгрижен начин на живот.
Не дълго след сватбата им се ражда син Джъджъ и двучленното семейство се сдобива с още един член. Въпреки всичко обаче, родителите държат на качеството на живот. Особено след раждането на Джъджъ, родителите се надяват да предоставят най-добрите условия за отглеждането му, естествена среда, топлина, една атмосфера изпълнена с щастливи мигове.
Притежаването на хубав апартамент в Пекин е мечта на много хора. Реалността обаче поставя мечтата на съхранение в обозримото бъдеще. Семейството преценя, че ако искат да осъществят мечтата си, това ще отложи детството на Джъджъ. Не може най-хубавият период на бебето да оставят в сянката на суровата реалност.
Ивон: Вероятно в Пекин можем да купим апартамент в покрайнините за 400 хиляди юана, обаче няма да имаме пари да го ремонтираме както бихме искали.
Затова двамата решават да обиколят и разгледат много места. В крайна сметка намират къща с малък двор, който се намира в стара пекинска уличка. Къщата е стара, обаче Ивон която е интериорен дизайнер, вижда нещата по различен начин. Тя решава, че мястото си заслужава и затова семейството подписва десетгодишен договор за наем с хазяина.
Жилището представлява стар съхъюен (традиционна пекинска къща), построен от бетон, с прозорци от алуминий и дървени греди боядисани в червено. Всичко това придава на къщата малко старомоден облик.
Те изчисляват, че с 400 хиляди юана за ремонт на жилището и сумата за наема, биха могли да изплатят първоначална вноска за малък апартамент в града. Ивон и Мън Ци стигат до заключението, че този вариант за в бъдеще няма да бъде най-доброто решение. Тук, в тази стара къща след ремонта, семейството им ще прекара най-хубавите години от живота си и детето им ще има спокойно и щастливо детство. Това е по-скъпоценно от притежаването на собствен апартамент.
Ето защо двамата започват да обмислят идеи за ремонт. В мозъка им изплува изображението на бунгалото от анимацията „Тоторо" на известния японски аниматор Миязаки Хаяо. Двамата си представят следната картина: деца играещи боси на дървена веранда, играещи си в стая с плъзгащи се врати върху татами, събиращи с шепи падащите дъждовни капки от покрива.
„Точно такава атмосфера искахме да създадем за Джъджъ.", разказва весело Ивон. Когато човек се захване с нещо, които обича, той фокусира цялото си внимание върху него. С идеята в главата си, Ювон започва да записва на хартия най-скъпоценните моменти от цялото преживяване.
Приятелите на семейството започват да споделят съмненията си: Необходим ли е толкова голям ремонт за едно жилище под наем? Двойката обаче е категорична: въпреки че къщата не е тяхна, те ще живеят тук през следващите десет години и трябва да я направят възможно най-удобна и приятна за живот.
След като имат вече оформена идея, Ивон и Мън Ци веднага се захващат с ремонта. Външните стени на жилището запазва оригиналния си стил, вътре обаче те решават да трансформират интериора изцяло, като започват с премахването на плоския таван и оставят на показ дървените греди.
Що се отнася до подбора на материали, за да опазят здравето на цялото семейство, те използват масивно дърво, включително за вратите, прозорците, масите и столовете, въпреки по-високите разходи. За да се увеличи светлината в жилището и създаде усещане за пространство, те остъкляват външните стени.
Вечер жилището изглежда спокойно и тихо. Всички врати и прозорци са боядисани в жълто, което създава топла атмосфера. В другата част е построена кухня, огрявана от жълти лампи, което допълнително подсилва топлата семейна среда.
Кухненските прибори, масата, хладилника и стените са бели, което придава усещане за чистота и свежест. Те добавят и цветни плочки в кухнята специално заради сина си, за да добавят усещане за жизненост в помещението.
Стаята, свързана с кухнята е всекидневната. Преди те са били отделни стаи, но за да се увеличи пространството, премахват част от стената. Върхът на рамката на отвора стената е триъгълен, което внася вид приказен елемент.
Всекидневната не е голяма, обаче има всичко, диван, телевизор, етажерка за книги, маса, както и обичаната от детето палатка. Ограниченото пространство е изпълнено с безброй щастливи моменти. Тук освен да играе и почива, понякога Джъджъ чете заедно с майка си.
Съседна на всекидневната е банята, която е запазила оригиналната си структура. На върха й са сложени стъклени прозорци, които внасят мека светлина в помещението.
От другата страна на всекидневната е спалнята на родителите. Дизайнът е прост, но керемиденият покрив и дървените греди в стар стил, както и меката светлина от стенните лампи създават усещане за спокойствие и мир в стаята. Отвъд спалнята се намира „слънчева галерия" създадена специално за Джъджъ. Тя е обляна във светлина и се отличава с китайски стил. Над галерията закачени на тавана са два красиви фенера.
Мястото е рай за детето, където то или чете, или играе, или се наслаждава на слънцето. Двойката обръща също голямо внимание на декорацията на жилището. На покрива са закачени фенери, монтиран е красив вентилатор, различни декоративни елементи се намират във всеки един ъгъл на жилището. Дори и възрастните биха усетили духа на детството тук.
Родителите на Джъджъ са обмислили добре нуждите на детето. Те са обезопасили с меки материали местата, където Джъджъ би се ударил и наранил. В банята има специална мивка за него, монтирана на по-ниско ниво. Стаята на детето разполага с редица удобства, като например ниско разположена дръжка на вратата, настолна лампа и други. По този начин той лесно и по всяко време може сам да си отваря вратата, да пуска лампата и т.н.
Ивон каза, че това помага за изграждането на независимост у детето.
На стената между двете стаи е поставено малко прозорче, през което децата могат да си подават играчки, когато си играят.
Щом настъпи вечерта, вдигайки поглед нагоре, пред вас се открива нощното небе. Осветлението от стаите придава на жилището топла атмосфера, точно както в къщата от анимацията „Тоторо".
Дворът е малкият рай на семейството. В него те са посадили цветя и три дървета: едното е секвоя за бащата, другото е ябълка за Джъджъ, третото е смокиня за майката.
Тук Джъджъ е получил и немалко знания. Той знае вече, че през пролетта се засаждат семената, през лятото растенията разцъфват, а есента се берат плодове. Това не може да се види в жилищните комплекси в градовете.
В свободното време баща и син поливат цветята и зеленчуците, играят заедно, около тях се носи мирис на зеленина, една красива гледка. В слънчевите дни, майката слага вкусна храна на масата в двора, а цялото семейство споделя закуска заедно. Разбира се и готварските умения на бащата са добри.
Освен обичайното ежедневие на семейството, в дома им често се организират събирания с приятели. Някои ги питат, какво ще правят когато им изтече срока на наема. На този въпрос Ивон отговаря: „Не съм мислила какво ни очаква след десет години, по-важното е да прекараме щастливо настоящите десет години."
„Важното е да живееш за деня, в настоящето. Да живеем свободно и комфортно." Хората трябва да умеят да се наслаждават на живота и извличат щастие от малките неща.
