20161215sh |
След като прочита статия в интернет на тема „бавното търсене на работа", тя остава изумена от две неща: Първо, предвижда се през 2016 г. новозавършилите студенти да наброяват 10 милиона, които вероятно ще се влеят в пазара на труда. Една огромна цифра! Второ, според статията много младежи днес имат различно отношение спрямо работата и не спазват традицията „да започнат да работят веднага щом завършат". Те не бързат и предпочитат „да пътуват, да прекарат известно време с родителите, да проучат пазара".
Обаче, кой всъщност може да си позволи да отложи намирането на работа?
Позицията на студентите в последен курс
Една от студентките на преподавателката започнала работа веднага след завършването си. След две години, когато преподавателят се свързва с нея, тя я пита: „Може ли да опишеш за отрицателните си чувства? "
Преподавателката си спомня, че студентката била независимо и амбициозно момиче по време на следването. В разказа си тя обаче написала, че сега „е по-мълчалива и предпазлива", "в ума й често изплувала думата „мечта", но нищо не можела да направи, защото първо трябвало да осигури прехраната, а после да мечтае."
Ако не отиде на работа няма да разполага с финанси. Като дете от обикновено семейство през изминалите 16 години тя била издържана от родителите, сега когато най-накрая дошло времето да си изкарва сама прехраната, как би могла да не работи?
Студентката заминала за в гр. Нанкин, където наела апартамент заедно с 10 други съквартиранти. Без лично пространство, тя притежавала само едно легло, а първата заплата й заплата била едва 3000 юана.
Както знаем, студентите в последния курс в университета са тези, които най-силно се безпокоят за бъдещето. Родителите с връзки отрано намират работа на децата си, а повечето родители нямат възможност да помогнат и могат единствено да ги окуражават да пробват и търсят възможности.
Според студентката нейната майка никога не се е намесвала в живота й. Още от 5ти клас, всяка година двете ходят на екскурзии, а в гимназията наема апартамента близо до училището й. В последната година на гимназията дъщерята изведнъж решава да учи за хореограф и участва на приемен изпит в университет по изкуствата. В университета тя ходи навсякъде да гони звездите и гледа концерти и след завършването си настоява да замине за Нанкин... Майка й никога не я е спирала за нищо.
Обаче, заради това студентката бърза да намери добра работа да успокои майка си.
Друга студентка след като завършва заминава в Пекин само с 2000 юана в джоба си. Тя живеела извън 6-тия кръг в южната част на столицата и за да стигне до работата си първо трябва да измине 10 спирки с автобус до станцията на метрото, а с него до центъра на града. Всеки ден има разходи, но не иска да иска от родителите си. Как да не бърза да си търси работа? Дори не може да си помисли за отлагане.
Отношението на обществото
Каква е позицията на обществото спрямо завършилите студенти?
Работодателите често се оплакват, че завършилите студенти не са способни, а младежите често се оплакват от тежката работа и ниското заплащане – без заплата по време на стаж, а понякога дори трябва плащат за него на компаниите. Всички младежи, започнали отрано работа, в началото преминават през труден период.
Ето как един от студентите описва първия си работен ден:
„В края на работното време не смеех да изляза, защото виждах че другите са още заети. След 2 часа излязох заедно с другите. По пътя ги питах колко е месечната заплата? Отговорът беше 1500 юана. След това се обадих на шефа и го питах: „Нали се уговорихме за 3500 юана месечно?" Шефът отговори: „До края на месеца с приспадания процент би трябвало да има 3500."
Причината за строго отношение към завършилите е липсата на опит, не е важно колко години си учил. При това положение младежите разбира се бързат да трупат опит.
Друг студент пътува с нощния автобус от провинция Хайнан до гр. Шънджън на интервю за първата си работа. Преди интервюто той бил информиран, че пътните му разходи ще бъдат компенсирани. Това всъщност били първите пари, които не е получил от родителите си за изминалите 20 години – без да прави нищо за компанията. Той остава изненадан и трогнат, защото това противоречи на практиките в обществото.
Младежите не могат да искат от обществото да се промени, те само могат единствено да се грижат по-добре за себе си.
Една студентка, която вече работи, е мислила да вземе изпит за магистратура, но решава да започне работа. Тя обича да готви, особено когато се чувства уморена и тъжна. Напоследък даже открива нов бизнес – да продава бърза закуска.
Макар че не всички ще те оценят, все пак има начин да се цениш сам себе си. Преподавателят й вярва, че чрез готвенето тя постепенно ще се почувства по-силна, ще почувства удовлетворение от живота.
Друг студент решава да се занимава с нещо съвсем различно от неговата специалност. Той винаги „е попадал на погрешното място", по думите му. Всъщност повечето младежи няма как да планират техния живот, само могат да се осланят на инстинкта и късмета. Не знаят дали пътят по който са поели е правилен, само могат да вървят напред.
Кой може да си позволи да забави намирането на работа?
След 6 години на работа един студент днес живее в гр. Фуджоу заедно с родителите, сестра си и брат си. Тя каза, че била гордостта на семейството, но след като работи известно време и сменя няколко работни места, не успява да изкара много пари. Освен това не може да се адаптира към принципите, които другите са способни да приемат. Тя често живее в срам и се чувства виновна, няма как да носи слава на родителите и не може да се успокои. Не знае как да се подобри и не вижда изход от ситуацията.
Нейният брат продава коли и всеки ден е натоварен. Тя го съветва да започне да се занимава с нещо, което му харесва. Братът обаче не се вслушва в съвета й. Тя го пита какво обича да прави? Отговорът е да спечели пари и да открие бизнес с роднини и приятели. Тя отговори, че парите не са най-важни, а да преследва собствените си интереси. Братът й отвръща раздразнено: „Какво знаеш ти? Скоро ще бъдеш на 30 години, виж как живееш? Точно ти ли ще ми даваш съвети?"
Тя признава, че се чувства провалена в живота. „През тези 6 години моите състуденти, брат и сестра се адаптираха към обществото. Само аз още не мога да намеря мястото си. От малка са ми казвали, че трябва да накарам родителите да се гордеят с мен. Да им нося винаги добри оценки вкъщи. Сега обаче трябва да намеря работа от която да печеля добре. "
Заплатата й е едва 3000 юана. Въпреки това може да издържа себе си. Затова нейният брат е горд, тя обаче се чувства засрамена. Тогава щом тя отдаде работа и избра „бавното намиране на работа" никой няма да я разбере.
Хората са свикнали да измерват всичко с пари. Всичко е свързано с пари вместо скорост.
Никой не знае какво ще се случи в бъдещето ако не започват работа. Родителите остаряват и няма да могат да ви помагат винаги, някои даже се нуждаят от финансова помощ от децата.
Ето и данните: през 2001 г. завършилите студенти са 1,15 милиона, а през 2016 г. – 7,65 милиона.
След като започват работа младежите са подложени на голям натиск. Една студентка завършила магистратура в Хонконг си намира работа в Пекин. Тя каза, че „ще загубя ако живея като обикновен човек."
Защо ще загуби и откъде е недоволна? Не й е ясно. Обаче, тя знае, какво е преживяла през изминалите 20 години. Тези неща събрани заедно я притискат, затова тя не може да намери щастието. Само може да се бърза всеки миг с темповете на обществото.
