Насърчаване на младите таланти

Усещането, когато видите за първи път Яо Мин е неописуемо. Когато 2,26 м. се изправят пред вас, се чувствате така, сякаш сте попаднали в страна на великани.

Яо Мин често изглежда изморен, заради натоварената си програма. Един такъв примерен ден протича така: в рамките ден и половина трябва да участва на Финала по баскетбол на началните училища спонсорирани от фондацията му, да даде интервю, да участва в официална вечеря на местното правителство, да посети официалните лица от фонда „Цин" и децата избрани от училища от цял Китай за участие на финала в гр. Инчуан.

Въпреки това на следващия ден следобед Яо Мин и другият известен баскетболист Уан Джъджъ участваха на финала в добро настроение като помощник-треньори. В повечето време Яо Мин стои прав и демонстрира на децата различни техники и поправя техните грешки. Всеки път, като децата спечелят точка, те тичат при него радостни, търсейки неговото одобрение.

Яо Мин се оттегля от професионалния спорт през 2011 г. Тогава той си задава въпроса: А сега накъде? След 5 години неговият отговор е „Ще използвам една трета от времето да уча, една трета да работя, а останалата част за благотворителна дейност."

„Първоначално Яо Мин не искаше да се занимава с благотворителна дейност. Когато играеше баскетбол в NBA помагаше на много хора, изпаднали в трудност. Обаче, той вярва, че когато вършиш добро, трябва да го правиш анонимно, не е необходимо да споменаваш името си." разказа един негов близък. „Използвахме дълго време, за да го убедим, че благотворителността не е за лична полза. Хората обикновено обичат да имитират дейностите на звездите, а Яо Мин, като известна личност, не само трябва да прави добри дела, но и да ги разпространява, за да привлече повече хората към каузата. Това е негова отговорност."

Фондацията на Яо Мин е създадена през 2008 г. и отначало той финансира много училища. После Яо Мин и неговият екип започват да се питат: Какво е най-важното за едно училище? Сградата или учителите? Сградите не определят марката на училището, но учителите определят статута на училището. Затова Фондацията решава да се преориентира от финансиране на строежи на сгради към помощи и подпомагане на кадри.

През 2011 г. фондацията организира Летен лагер. Целта е да помогне на няколко деца от градовете и селата да изпитат живота на другите. Резултатът се оказва много различен от очакванията на фондацията. Яо Мин каза, че градските деца са изпитали чувство на удовлетвореност, защото трудният живот на село им е помогнал в израстването. Обаче, селските деца като се върнали вкъщи, чувствали разочарование заради голямата разлика между градовете и селата. „Запитахме се, защо резултатът не е такъв, какъвто си го представяхме? В крайна сметка как най-добре бихме могли да помогнем на децата?"

„Трябва да отидем в селата! Трябва да им отделим време и да им помогнем да израснат чрез нашите доброволчески услуги. Искаме внесем разнообразие и радост в техния живот. Идеята „да ги образоваме чрез спорта" се превърна в нашето мото."

През 2012 г. официално стартира проект за физическо възпитание в селата – „Баскетболен сезон на фондация Яо Мин" с лозунга „да образоваме децата чрез спорта". Яо Мин заяви, че до края на 2015 г. общо 320 хиляди ученици от 342 училища в 25 провинции, градове и автономни райони в цял Китай са участвали в проекта. Той включва подготовка на учители, доброволци да преподават в селата, избиране на баскетболисти и сформиране на отбори, тренировки и мачове на четири равнища – околии, градове, провинции и общонационално. Така че децата не само владеят основните техники в баскетбола, но и се учат на принципи и ред. „Помагаме им за духовното израстване, да бъдат самостоятелни, комуникативни, да имат отборен дух, да бъдат решителни, да държат на справедливата конкуренция. Така те ще разберат, че загубата и успехът са част от спорта и живота. "

През март, 2015 г. Яо Мин пристига в селско училище в провинция Съчуан като доброволец. Там той живее две седмици заедно с децата. „Може би ще питате, какво значение има дали играем баскетбол с децата? Може би отговорът е, че баскетболът е по-интересен от биенето. Толкова е просто!" Яо Мин заяви, че постепенно е разбрал, че благотворителната дейност не означава само дарения на материали и средства, а по-важното е да отделиш време за някои друг. „Това е най-скъпоценният ресурс. Само чрез практика може да създадем връзки между хората, лице в лице, очи в очи, сърце до сърце. Точно това е смисълът на доброволческата дейност."

„Много китайски села са бедни, там няма култура и изкуство, отношенията между деца и родители не са близки. Така че много деца са срамежливи, подценявани, не са способни и не обичат да учат. Много деца са оставени там с възрастните, а родителите им работят в градовете. Не са само бедни материално, но и духовно. Понеже живеят в такава атмосфера, те се нуждаят от повече радостни и положителни емоции, за да се променят. Спортът като хоби ще им даде посока." Яо Мин каза, че през двете седмици в Съчуан видял безброй звезди в небето, което е лукс за хората от града. „За образованието в селата в Китай са необходими не само няколко звезди като мен, но и безброй хора да работят заедно."

Силата на знанието

Яо Мин е човек, който лесно дава интервюта: той е откровен, има чувство за хумор, обича предизвикателни въпроси. Дори за по-необичайните и глуповати въпроси проявява достатъчно търпение и учтивост и отговаря кратко, за да спре темата.

Джан Миндзи от екипа му заяви: „Мислих, че човек, когато мине 30те години губи желание да се учи. Обаче, Яо Мин е точно обратното- желанието му за знания става все по-силно. Той обича да обсъжда с хората сериозни теми."

През 2011 г. след оттеглянето си от спорта Яо Мин се записва да учи икономика в Шанхайския университет по транспорт. Говорейки за това, Яо Мин каза, че трябва да изпълни обещанието на родителите си - „Когато подписах договор с отбора на Шанхай на 17 години им обещах, че ще завърша университет след като приключа кариерата си на баскетболист."

„Въпреки че родителите на Яо Мин са баскетболисти, те държат много на образованието и вярват в неговата сила. Това оказва голямо влияние върху израстването на Яо Мин." Ю Дзя, приятел на Яо Мин, каза, "Запознах се с него през 1999 г. и тогава за пръв път посетих общежитието му. Той ми каза, „Седни, където искаш. Изчакай малко да си дочета страниците, после ще излезем за обяд." Погледнах корицата на книгата. Беше „Моят живот" от известния китайски писател Лао Шъ. Той очевидно не я четеше за забавление, а за да обогати знанията си. Това ме изненадва. В тази връзка той прилича на друга баскетболна звезда – Уан Джъджъ. Те двамата обичат историята и културата и да пътешестват, за да обогатяват знанията си."

Според Ю Дзя Яо Мин се интересува от всички неща, с които не е добре запознат. Той обикновено иска да научи повече за тях. Яо избира да учи икономика не само от интерес, но и заради работата си в бъдеще. „Моята съпруга се занимава с финанси. Всеки път, като се съберем Яо обсъжда много икономически теми с нея." каза Ю Дзя.

Джан Миндзи каза, „Тази година Яо Мин предложи на фондацията, да намали ангажиментите му по време на лекциите, за да завърши следването си в университета. Така че в нашите обсъждания явно няма да акцентираме върху публични и бизнес дейности."

Джан Миндзи е убеден, че Яо Мин ще използва натрупаните нови знания на практика в работата. Джан коментира, че по време на събранията Яо Мин често подава професионални въпроси. „Виждам как знанията му дават сила и му помагат при вземането на решения , каза Джан.