Той не е учил нито ден в художествена академия, но се е посветил изцяло на изкуството. Живее на село, обаче може да „води диалог" с Пикасо, Леже и Шагал. Той е силно загрижен за постепенно изчезващия селски живот в настоящата ера и изпитва антипатия към растящата урбанизация. Всички тези чувства и усещания той пресъздава с четка върху платното. Творческата му мисъл винаги се е развивала напред, не е била ограничавана от пазарните тенденции и не показва признаци за спиране.

Ако искате да намерите един истински художник, който излива душата и сърцето си на платното, обърнете внимание на Сюн Цинхуа.

Ако мразите суетата и празнотата на пазара за изкуство, следете Сюн Цинхуа.

Ако мислите, че сте пропуснали много неща в миналото, следете Сюн Цинхуа.

Още когато за първи път започва да рисува на 6 годишна възраст, селяните от обкръжението му започват безмилостно да му се подиграват. 28 години подигравките не са спирали заради това, че „работи безполезно". Някои считат, че той е пренебрегнал земята и родния край.

Днес обаче този художник от село изуми онези хора, които доскоро му се присмиваха, с разпродадените си картини. Сюн направи самостоятелна изложба миналата година. На 31-и юли, в галерия Чън в арт зоната 798 в Пекин се проведе изложбата му озаглавена „Увековеченото село" и промоцията на новата му книга „Картофи без задръжки". Написването на книгата отнема няколко месеца на Сюн Цинхуа, който успява да я завърши през пролетта на тази година. В нея са описани преживяванията му свързани с рисуването, неговите творби и др. „Разказал съм историята си и връзката със земята, описана с четка", казва Сюн.

Главните мотиви в картините на Сюн са свързани с живота на село, всичко онова, което му е познато. Те се отличават със своята оригиналност, неподправеност и чист дух.

Животът му е изпълнен с трудности, което обаче не повлиява на отношението му към творчеството. От всяка една негова творба лъха креативност и енергия. Сюн показва магията на реализма и очарованието на селския живот в картините си. Той чертае нови хоризонти и създава художествено пространство, което кара останалите да се замислят.

Сюн Цинхуа е роден в едно пусто село в провинция Хубей. Той започва да рисува на 6 години. Хората започват да му се присмиват и той се зарича, един ден да почне да рисува „по-красиво и от картинките в книгите". Успява да събере пари за илюстрирана детска книжка и започва да се упражнява. В основното училище, виждайки рисунката му на дърво, учителят възкликва „Ще станеш велик художник."

Сюн Цинхуа казва, че по това време е имал интерес само към изобразителното изкуство, а се е провалил по останалите предмети. „Не обичах училище. Всеки ден плачех, когато трябваше да ходя, защото родителите ме заплашваха." Затова той често бягал от часовете и обикалял къщите на селяните, по чиито врати имало закачени рисунки. Пренебрегвайки призивите на семейството, на 16 години Сюн спира да ходи на училище. Извън натоварения сезон за обработка на земята, той се заминавал с четене и рисуване. Когато имал пари, изминавал 80км с колело до града, за да си купи четки и книги за известни художници.

Семейството му притежава два хектара обработваема земя, което му предоставя спокоен живот. Баща му е майстор дърводелец. Кой да си помисли, че синът му ще наследи творческия ген от баща си.

След като се задомява, Сюн среща трудности с изкарването на прехраната. Пробвал е да обработва земя, рибарство, работа в други градове, разнасяне на мляко…всичко това внася цвят в живота му. За 30 години е сътворил около хиляда маслени картини, живопис и скици. Тези картини са отражение на неговия живот и селото му. Всичко, което е нарисувал, сам е видял, било то играещи деца, ловящи рибари или трудещите се на полето хора.

Сюн Цинпин си спомня, че независимо от студа през зимата или жегата през лятото, той никога не спирал да рисува. По това време, бил на 28 години, бебето му на 4 години. В студиото, натрупаният куп от картини вече надвишавал 2 метра, но джобовете били празни. „Живял съм по градовете, но не ме привличат. За мен там има само хаос.".

Неуспявайки да свикне с градския живот, той се завръща в родния край. След две години заминава за село Дафън, което е известно с маслената си живопис. Той прави опити да работи като художник, които се провалят. „Тук се нуждаем от продукти, а не от оригинално изкуство.", му казват работодателите. Впоследствие Сюн се връща в родното село и започва да разнася мляко по къщите. Едновременно с това, продължава и да рисува. „Искам всяка творба да е уникална, да има нови неща." Когато близките и съучениците му видят рисунките остават изумени. Осъзнават колко са различни неговите творби от останалите, които са се наложили като стил днес.

Художник с характер

Фокусът в картините на Сюн Цинхуа попада върху тежкия живот на работниците мигранти, съдбата на селяните и проблемите на градовете и селата. Изкуствоведите в първия момент не разбират какъв вид отношение се крие в картините му. Някои считат, че творбите му са изпълнени с див идеализъм.

Сюн бързо се прочува, след като приятелите му снимат картините и ги публикуват в интернет. Най-накрая 34-годишният Сюн Цинхуа постига успех.

Сега по-голямата част от времето си той прекарва в къщата на село заедно със семейството. Понякога го посещават почитатели на творбите му, като разговарят с него за творчеството, или купуват картините му. След провеждането на изложбата, условията на живот на Сюн Цинхуа се променят. Той каза: „В миналото купувах най-евтините бои, а сега мога да си купя качествени." Сюн споделя, че освен това, животът му днес не се е променил много и живее скромно. Той не обича живота в градовете и дори да прекара няколко дена там, той усеща, че загуби ентусиазъм и вдъхновение за творене. Сюн предпочита да рисува на село, нещо което му е познато, близко и източник на вдъхновение.

Ежедневието на Сюн Цинхуа

Ежедневието на художника се състои в това през по-голямата част от деня да рисува, в останалото време да се храни. И това се повтаря всеки ден. В миналото са го питали защо няма странични занимания, защо не се забавлява, за да премине деня по-бързо. Сюн отвръща, че и така денят му минава много бързо защото винаги е зает, винаги има много работа да свърши.

В миналото обичал да се занимава с техника. Често ремонтирал електрическите уреди на съседите ако се развалят и това той вършел безплатно. Понякога повредата била сериозна и ремонтът труден и сложен. Отнемало му повече от половин ден да ги поправи. Въпреки чувството на удовлетвореност, Сюн съжалявал за загубата на време. През последните години той постепенно се отказал от тази си дейност, от което съседите не останали никак доволни. Сюн счита, че те са свикнали прекалено много да се разчитат на него и са почнали да го търсят и за най-дребните неща, което в един момент се оказва изморително. Затова решил да остави повече време за себе си.

Едно от хобитата на Сюн Цинпин е да обикаля селото с велосипед сутрин или вечер. Това е времето когато обича да разпуска, да мечтае и да си представя ситуации в които например е голям известен художник или пък генерал и т.н какво би се случило…

С фотоапарата си пък той обича да снима облаците или живота на птиците. Понякога така преминава неусетно почти целия му ден, но никога не пропуска да рисува.

Животът на село е такъв, всеки ден виждаш познатите хора и бързо приключва денят.

„До скоро в очите на останалите бях неудачник. Днес обаче, с четката в ръка се чувствам щастлив."