Създателят на „Hover Camera " се казва Уан Мънциу. Това всъщност е левитираща камера, която може да се задържа във въздуха, автоматично да се балансира и да регулира посоката на снимане, даже да прави 360 градусови панорамни снимки, като следи човешките лица и фигури.

Новаторският продукт бързо привлече вниманието на медиите и инвеститорите с представянето си на Световната конференция за мобилен интернет.

Ако проверите „приятелския кръг" в Уичат на Уан Мънциу ще откриете, че от 2012 г. насам той е публикувал едва няколко статуса. През незаписаното време Уан вложил цялото си внимание в проекта „Hover Camera".

През април тази година той пусна следния статус: „Много приятели ме питат, къде съм изчезнал през изминалите две години? Наистина минаха две години, почти не публикувах в приятелския кръг. За мен нямаше уикенди, нямаше почивки, аз и още над 80 партньори се бяхме затворили в един офис в Пекин и денонощно работихме по проект. Вложихме душата и всичките си сили в създаването на новия продукт. "

След като се дипломира като магистър по компютърни науки в университета „Карнеги Мелон" Уан Мънцю продължава да следва докторантура в университета Станфърд. По същото време печели награда за „Отлична дисертация и най-добър проект" към Американската асоциация за изкуствен интелект". След завършване на обучението си Уан е работил в известните интернет компании като Facebook и Twitter. В крайна сметка обаче решава да ги напусне и се завърне в родината, където да открие собствен бизнес.

В начало на 2014 г. Уан и колегата му наемат малък апартамент, 80 кв.м. на 19-тия етаж. Двамата работят и спят в офиса. Кварталът е малък и налягането на водата е слабо, затова те всеки ден трябва да слизат долу във фитнес залата за да си вземат душ. Това продължава 11 месеца.

След две години на разработка се появява Hover Camera. Докато Уан Мънцю и неговият екип се трудят на продукта, за тези две години в интернет индустрията в Китай настъпват много пикове и спадове, което той коментира така: „Трябваше да се откажа от тези шумове и се концентрирам върху своя продукт. Не беше никак лесно."

Още от първия ден Уан и неговият екип се изправят пред редица въпроси. Тъй като подобно устройство е ново и никой досега не го е правил, нямахме база за сравнение, спомня си Уан.

Уан Мънцю е роден през 1982 г., но вече косата му е побеляла от двете страни. „Преди две години, когато се върнах в Китай нямах нито един бял косъм.",

Уан Мънцю е роден авантюрист. В неговите очи думата „стабилност" е равна на „скука". Например, когато избира американския пазар за пускането на първия си продукт, много хора го съветват: „Ти си китайска компания и е достатъчно да работиш на китайския пазар."

Той не иска да приеме това. „Защо само китайския пазар? Само защото съм китайска компания, не трябва да търся предизвикателствата?" Той смята, че това е просто страх: „Със сигурност ще загубите ако се страхувате от загубата", каза Уан Мънцю.

При обявяването на продукта Уан се среща с над 20 американски медии и го демонстрира на място. Тези медии останаха убедени от качеството на камерата. Публикувани бяха статии за нея в известни американски списания и сайтове като – Forbes, Fast Company, Cnet и Engadget. „Нашият продукт трябва да убеди американците в качеството на Made in China".

Младеж следващ традицията

Уан Мънцю хем е типичен пример за поколението родено през 80те години, роден след 1980 г., но и не съвсем.

Той вярва, че стига да бъде трудолюбив ще успее. Безброй пъти си е казвал „трябва да се постарая да направя един истински и смислен продукт". В една среда, доминирана от инвестиции, неговите думи - „Работата е слава" вероятно ще прозвучат фалшиво. „Сега хората мислят, че парите са слава и мечтаят да забогатеят за една нощ, да работят или не – няма значение". Според Уан парите не са всичко.

Това Уан Мънцю казва не без причина. В предишни интервюта най-често задаваният въпрос е „Ще ни разкажете ли за историята на бизнеса си?" След толкова много запитвания, той започва да се замисля за логиката на въпроса. „Много хора намират историята ни за интересна, четат репортажи за нея, но всъщност просто за забавление." Той обаче не знае колко хора след като прочетат историята се замислят сериозно над това какво е коствало на предприемачите откриването на един бизнес. Колко от тях са разбрали, че първо трябва да дадеш всичко от себе си, за да бъдеш успешен и се радваш на плодовете от труда си.

Той предпочита да разкаже за най-трудните моменти в процеса на израстването. В пети клас родителите му го карали сам да носи газова бутилка нагоре по стълбите, а за награда му давали 5 юана. „Бях слабичък и изобщо не можех да я нося. Всеки път когато премествах газовата бутилка в количката и я фиксирах с кука усещах, че ще припадна." Родителите обаче не му помагат и гледат неговите упорити стъпки. Когато заминава да учи в Нова Зеландия, джобните пари не му достигат и се налага да работи в един ресторант. В края на деня бил толкова изморен, че дори трудно се движел. Това продължило три години. През четвъртата година бил избран за асистент-преподавател заради отличния си успех и получавал 200 долара на час. „За първи път усетих силата на знанието, то води до богатство."

Уан много държи на отговорността. В процеса на създаване на бизнеса най-голямата му грижа не е личния успех или провал, а това „какво ще правят другите, ако проектът се провали." „Откриването на бизнес не е да задоволиш своето чувство за стойност. Може да започнете бизнес за да научите повече от живота, но не бива да повличате други хора с вас безотговорно." Позицията на Уан е ясна.

В очите на много хора Уан Мънцю „има много правилно виждане за света, ценностите и живота". Освен това той е последователен. Освен проекта, много от колегите му избират да работят с него и заради чувството му на отговорност.

Забавлението не е най-важно

Младежите родени след 1980-та година обикновено подчертават своите лични чувства. Уан, обаче каза, че „Забавлението за мен не е никак важно."

Той е заслужил титлата „най-добрия шеф" сред колегите си. В неговата компания няма нужда от регистрация, няма фиксирано място и време за работа. Свободният модел на управление всъщност произхожда от обичта му към свободата.

Уан Мюнцю е израснал в гр. Ханджоу и обича рок музиката. Сред седемте желания за университети на Държавния кандидатстудентски изпит той избира само тези в Пекин. „Понеже тогава Пекин беше за мен свещено място за рок музиката и място за освобождаване на душата."

След един семестър в Пекинския университет по аеронавтика и астронавтика Уан решава да се откаже. „Другите не можеха да разберат защо, а за мен беше безразлично."

Докато учи в Нова Зеландия и мие чинии в ресторанти, веднъж сънува следния кошмар. „Сънувах, че като стана на 40 години все още мия купички там." Сънят ме уплаши, седнах сутринта на масата и се запитах: „Какво мога да правя в бъдеще?", а отговорът беше „Нищо." Това го депресира. „Нищо не мога, нито да карам кола, нито да поправям кола, мога да играя баскетбол – непрофесионално."

Връщайки се в университета, той решава да залегне сериозно над учебниците. Още на първия изпит в края на семестъра той получава 98 точки. Впоследствие продължава обучението си в Карнеги Мелон и Станфърд. По време на следването си в Станфърд той следва принципа: изследването трябва да се базира на стабилна основа, стъпка по стъпка, никога не се залъгвай.

Той пренася този дух в своята компания и предлага мотото „брутална честност". „В процеса никога не сме се залъгвали. Ние сме задружни, но за мен не е важно всеки ден да съм весел. Това не е от никаква помощ за работата и приключването на даден проект.", казва той.

В момента Китай върви напред в областта на компютърните технологии. Уан Мънцю казва: „Нашето поколение има отговорността да поеме водачеството в новите технологии. Hover Camera е само малка стъпка към мечтата, ние не се страхуваме от трудности и крайната ни цел е да създадем една прочута компания на световно ниво!"