За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
По-бедни ли са младите хора днес?
2016-06-30 18:23:48 cri

Резултати от скорошно изследване сочат, че днес младите хора са по-бедни, отколкото преди, защото увеличаването на доходите им е по-ниско от средното ниво за обществото. Този проблем изненадващо доминира в развитите страни и региони. Наблюдава ли се това явление и в Китай? Защо? Днес ще говорим по тази тема.

Липсата на опит и професионална квалификация е нормално да снижават доходите на току що навлизащите в обществото млади хора. Странното обаче е, че те стават все по-бедни. Сегашното поколение обикновено има по-добро образование, притежава повече ресурси и по-голям избор. Защо тогава това се случва и е особено изразено в развитите страни.

Неотдавна британският в. „Гардиън" проведе анкета, която показва, че във Великобритания, САЩ и други развити икономики, с изключение на Австралия, ръстът на доходите сред младото поколение е много по-нисък от средния за страната. Младежите родени през 80-те и 90-те печелят по-малко пари в сравнение с техните родители, когато са били на тяхната възраст, т.е. разликата в финансовото състояние между поколенията е видима.

Обедняването на младото поколение се превръща в проблем и на Китай. Хонконг и Тайван страдат най-сериозно от него. Данни сочат, че в Тайван средните годишни доходи на възрастовите групи - под 30 години, от 30 до 34 и от 35 до 39 години са под средното ниво от преди 15 години. Хонконгско изследване показва, че след отчитане на инфлацията, началните заплати на новозавършилите студенти и скоростта им на увеличаване, очевидно са спаднали през последните години.

Освен разликата в доходите между поколенията, самите млади хора обедняват. Например, проблемът с „работещите бедни" привлича голямо внимание. Повечето млади дори да успеят да си намерят работа и са усърдни, заплащането им е ниско, съответно се причисляват към групата на бедните. В Тайван най-ниското заплащане на завършили студенти е едва 22 хиляда тайвански долара или около 616 евро. Това ниво не се е променяло през изминалите години.

В континенталната част на Китай няма достатъчно изследвания и конкретни данни, но може да използваме метода на в. „Гардиън" и да сравним скоростта на увеличаване на доходите на младите хора с разполагаемите доходи на глава от населението. От 2012 до 2015 г. ръстът на доходите сред новозавършилите студенти е под средното ниво. Ако не отчитаме ниските начални заплати, а говорим само за ръст, то той не отговаря на средното ниво за страната, това вече доказва, че съществува проблем.

Освен ниското заплащане, младите китайци са изправени и пред трудността с намирането на работа. Използвайки данни от проучване на 1% от населението през 2005 г., учените изчисляват, че безработицата сред младежите между 16 и 24 години в градовете е 9,48%, много по-висока от тази на други възрастови групи.

Този резултат отговаря на световната тенденция. Международната организация на труда /МОТ/ съобщава, че безработицата сред младежите между 15 и 24 години по света е 12,1%, което е по-високо от общото ниво за безработицата – 5,8%.

Освен това китайските младежи, които работят извън родните си краища, трябва да започнат от нулата ако техните семейства не са способни да предложат финансова подкрепа. Според една агенция за жилища под наем, съотношението между цената за наем на апартамент и дохода в Пекин и Шанхай е достигнало 40%. В други големи градове като Ханджоу това съотношение е вече 30%. От тези данни разбираме на какъв стрес са подложени младите хора.

Според икономиста Хъ Фан китайците родени през 60-те и 70-те са имали най-голям късмет в това отношение. Те са успели да намерят идеалната работа и заплащане достатъчно за водене на добър живот. Обаче, китайците родени през 80-те и 90-те вече чувстват голям натиск. Още в училище виждат неравенството между съучениците, което води до влошаване на социалната мобилност и малка вероятност младите да променят съдбата си.

Китайският в. „National Business Daily" в коментар за анализа на „Гардиън" пише, че причината за обедняването на младежите е, че „възвръщаемостта на труда никога няма да достигне тази на капитала". Това изказване е цитирано от популярната книга на френския икономист Тома Пикети „Капиталът през ХХІ век". Книгата предизвика голям диспут в икономическите сред – много хора я одобриха, но и много не са съгласни с нея. От гледна точка на развитите страни, където властва капитализмът, може би това е логично – „богаташите забогатяват, бедните обедняват". Само че за младите хора без капитал означава загуба на конкурентоспособност.

А в Китай капиталите също влияят на младежите. Освен това неусъвършенстваният финансов пазар е породил така наречения „праг на богатство". Ако говорим за стандарт на живот на младото поколение, не може да пропуснем покупателната способност. В момента инфлацията е сравнително висока и цените се повишават, жилищата са изключително скъпи – това сериозно понижава покупателната им способност.

Само ако възвръщаемостта на капиталите е достатъчно висока, може да се надвие инфлацията. Обаче реално погледнато хората с високи доходи имат повече начини за инвестиране, за да избегнат инфлацията, а младежите с ниски доходи се оказват в неравностойно положение.

Според изследвания на редица учени, поради несъвършенството на китайския финансов пазар се формират прагове на богатство избягващи инфлацията. Инфлацията е тази, която фактически повишава тези прагове на богатството и по-нататъшно увеличава разликата в доходите.

Освен това когато финансовият пазар не е усъвършенстван и богатите не могат да намерят добри начини за увеличаването на стойността на капиталите, им се налага да инвестират в недвижими имоти. През последните години цените на недвижими имоти непрекъснато се покачват и сформираха праг за инвестиции. В Китай младите хора са главната движеща сила на пазара за жилища. Заради голямата разлика между цените и доходите, много китайски младежи са принудени да поискат финансова помощ от най-близките си роднини. С общите усилия на 3-те поколения те успяват да си закупят апартамент.

В сегашното общество има още няколко прага, които пречат на младежите да се присъединят към средната класа. Например, неравенството в доходите, инфлацията, поскъпването на жилищата и други, които вероятно ще продължат. Затова трябва да се повиши нивото на развитие на финансовия пазар в Китай, за да предложи шанс на младите да увеличават стойността на малкото капитал, който притежават. Иначе покупателната им способност ще спада и разликата между бедни и богати ще продължи да расте.

Британското правителство вече осъзнава важността от подпомагане на младежите и повишаването на социалната им мобилност. През 2011 г. излезе Бялата книга „Отворени врати и пречупване на бариерите". В нея се разглежда процесът на развитие на хората в 4 етапа - основи, обучение, преход и зрялост. Във всички етапи правителството ще създаде политики в помощ на уязвимите групи. Тази концепция и политика заслужава да се последва.

Общо казано, едно справедливо общество трябва да е отворено. Всички в него трябва да имат шанс за успех. Китайското правителство трябва да осъзнае, че решението на въпроса е много по-сложно от просто осигуряване на заетост.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China