20160526sh |
През 2013 г., 50 годишната французойка се отправя на своето пътешествие, записвайки детайлно преживяванията. Тя описва на хартия и със снимки постиженията в борбата с опустиняването, особено ролята на жените в защитата на водните ресурси и околната среда на страните по Пътя на коприната.
„За мен „Коприненият път" не само е важен маршрут за търговските връзки между Европа и Азия, но и важен канал за страните по пътя да споделят знания и технологии." – каза Бел Набо, като подчертава, че водата е общ ресурс на човечеството, затова хората трябва да си сътрудничат, с цел правилното използване на водните ресурси.
От Италия до Турция, до Азербайджан и Узбекистан, Бел Набо се пристига в Урумчи, Китай на 14-и юни. След това в рамките на 30 дена, от запад на изток, тя ще премине през Синдзян-уйгурския район и провинциите Гансу, Цинхай и Шанси, и в крайна сметка пристигне в Пекин.
Тя ще посети главно западно-централните райони, където се наблюдава най-сериозната липса на вода и опустиняване, ще бъде свидетел на усилията на Китай в защитата на водните ресурси, в борбата с опустиняването, в развитието на модерното земеделие и в иновацията на иригационните технологии чрез разговори със селяни, посещение на научно-изследователски институти, посещение на обработваеми земи и иригационни съоръжения. А сред тях, най-интересното за нея е ролята на китайските жени, особено селянките в подобряване на околната среда и подобряването на родните краища.
Преди три години тя посещава пет провинции и научава за участието на китайките в изграждането на местните водни ресурси, управлението им и изграждането на пречиствателно оборудване, което й прави дълбоко впечатление.
„В китайската култура и тази на другите страни по света, жената винаги е имала тясна връзка с водата. Когато все повече мъже напускат родните си краища и работят в големите градове, жените им остават да се грижат за старците, децата и земята, и те полагат усилия за подобряване на живота си."
Относно цялостното впечатление към китайките, Бел Набо каза, че китайките са отлични в търсене на равноправие между жените и мъжете, в борбата срещу сексуалната дискриминация в работата и защитата на правото на образование. Участието им в обществени дейности е по-голямо от жените в някои западни страни.
„Жените във Франция и Китай са изправени пред сходни трудности и борби, а разликата е тази, че във Франция съществуват хиляди асоциации и организации, които полагат усилия в защитата на правата на жените, които трудно се сработват, затова резултатът не е ефективен. А в Китай съществуват асоциации на жените на всички равнища със сериозна организационна структура и методи на работа, които могат да предоставят подкрепа на жените в цялата страна, за да могат те да играят по-важна роля в социалния живот." – счита Бел Набо.
Бел Набо издава книгата „Пътуването през континента: Жената и водата", която разказва за преживяванията й по време на първото пътуване по „Пътя на коприната". Много френски читатели са привлечени от историите за Китай и китайките за подобряване на околната среда. Този път тя планира да издаде нова книга, с която се надява повече французи да научат за китайските и ролята им за опазване на водните ресурси, както и да се съдейства за сътрудничеството в обучението, научното изследване, и технологични иновации в областта.
„Имам и китайска мечта, която е зелена. Зелената ми мечта е да полагам усилия заедно с всички китайки в защита на водните ресурси, с цел създаване на по-светло бъдеще." – каза Бел Набо с усмивка.
