За повечето деца, обличането на нова дреха е нещо просто и забавно, за някои от тях обаче се оказва трудно. Обикновените деца свързват увеселителния парк с игри и забавления, за други обаче е стряскащо място. Една малка промяна в разположението на предметите вкъщи не би направила впечатление на повечето деца, но у някои тя може да предизвика силно чувство на безпокойство. По-специалните деца, за които говорим, са именно аутистите.

На 2-и април отбелязваме 9-ия Световния ден на информираност за аутизма. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун призова света да се гарантира пълноценното участие и интеграция на децата аутисти в обществото. В Китай все повече институции и обществени агенции помагат на децата с аутизъм да се интегрират в обществото чрез „приобщаващо образование".

Учене на китайски, на занаяти, свирене на музика; подобно на много други детски градини, Центърът за аутизъм „Нова надежда" в Пекин е пълен със смеха на децата, благодарение на интересните занимания. Когато в градината се появят непознати гости, повечето деца в началото се чувстват неспокойни. Приобщаващото образование се състои в интегрирането на специалните деца, включително тези с аутизъм, към нормалната обществена среда като по този начин се развиват социалните им умения.

Според анкета, в Пекин, Шънджън и Гуанджоу характеризиращите се с разстройства от аутистичния спектър в нашата страна са около 1%. Изчислява се, че в цялата страна страдащите от аутизъм надхвърлят 10 милиона, от тях децата на възраст до 14 години наброяват два милиона.

7-годишният Сюенсюен е дете с аутизъм. Благодарение на приобщаващото образование, състоянието му се подобрява с всеки изминат ден. Той учи в детска градина предлагаща приобщаващо образование.

Напредъкът на Сюенсюен се дължи на съществуването на една „специална група" деца. Това са обикновени деца, чиито родители избират да ги изпратят именно в такива детски градини и учебни заведения. Това се случва все по-често. Някои деца обичат да помагат на приятелите си с аутизъм, като в същото време се учат на състрадание и да оказват помощ на другите.

„Не се притеснявам от училищата с приобщаващо образование. Дъщеря ми често казва, че помага на останалите. Това носи радост на специалните деца, както и на обикновените."

Обществото следи с внимание съществуването на специалните групи с деца аутисти, но не разбира изцяло какво представлява приобщаващото образование. Началникът на Центъра за аутизъм „Нова надежда" в Пекин Кин Иша призова обществото да прояви повече разбиране към въпроса.

„В работата ни с други детски градини открихме, че повечето предпочитат да изпратят децата аутисти в специални заведения, а не мислят как могат да привлекат квалифицирани учители за техните нужди или пък да изпратят учители за обучение в нашия център. Те се надяват децата аутисти да учат в специални институции, а всъщност могат да участват в приобщаващото образование."

За да могат децата аутисти да се „отворят" към света, близките им хора трябва да ги разбират и насърчават, за да създадат благоприятна среда за развитието и израстването им.

„В миналото обръщах повече внимание на работата, а не на семейството, децата и привързаността. След като научих, че детето ми е аутист, забавих ритъма и погледнах към другата страна на живота, което ме накара да го заобичам още повече."

Благотворителен концерт в помощ на децата с аутизъм

В навечерието на Световния ден на информираност за аутизма, се проведе концерт в Пекин. Оркестър „Юеуейай" в състав от пет деца с аутизъм и 10 студенти от Централната музикална консерватория се представи на сцената.

На концерта оркестърът изпълни шест мелодии, включително „Замък в небето", „Канон", „Аз и ти" и пр. Музикалните творби са адаптирани според нивото на изпълнение на децата с аутизъм. За тях, говоренето е трудно, обаче чрез музиката те разказаха историята си.

Джан Ханджъ, родена през 90-те години, е основател на „Юеуейай", тя свири на инструмента ърху. Преди пет години е била студентка в Централната музикална консерватория, където сформира малък оркестър, който свири безплатно за децата аутисти деца и родителите им в заведения за рехабилитация. Така случайно се запознава и с пет деца с аутизъм, които могат да свирят на музикалните инструменти пиано, тромпет, китара, китайска флейта и традиционния гуджън. За да могат да се представят на сцена, тя моли състудентите си да композират мелодии, подходящи за изпълнение на тези деца и организира повече студенти да им помагат. Впоследствие оркестър„Юеуейай" привлича обществения интерес.

Пътят им обаче не е никак лесен.

Джан: „Засега не смеем да мечтаем за бъдещето. Изправени сме пред много трудности, като приемането на аутистите от обществото, мястото за репетиции и пр. Понякога репетираме в моята къща, а понякога в консерваторията. Как да разпределяме разходите си и да продължим да съществуваме, всичко това е проблем."

Сега в Китай заради недостатъчната информираност за аутизма, предразсъдъците и традиционните нагласи, липсата на усъвършенствана система за професионална подкрепа, аутистите са изолирани от обществото, дори гарантирането на основните им права е трудно. За бащата на детето с аутизъм Ючън, участието в оркестъра и в някои обществени акции е голям комфорт.

„Това, което най-много липсва на детето ми са обществените контакти, а оркестърът създава добри условия за развиване на социалните умения. Ние създаваме добра семейна атмосфера, а оркестърът е обществена среда, която оказва положително влияние върху тях. Нямаме друг начин да му помогнем, освен да съдействаме за израстването му в нормална среда и постепенно да навлезе в живота. Чрез това той ще разбере и опознае околния свят. Нямаме конкретна цел, само да участва в различни мероприятия. Независимо дали са краткосрочни, или дългосрочни, това за нас е от огромна помощ."

В сравнение с останалите такива деца, участието на тези пет в оркестъра, може да се каже, че е късмет. Повечето аутисти имат затруднения в различна степен. За много семейства с такива деца, единият от родителите напуска работата си, за да се грижи за него. Тъй като обикновено финансовият товар се увеличава, семейството не може да прати детето си да учи музика. Научавайки, че Ючън има аутизъм, баща му се включва в самоогранизирани групи от семейства с такива деца. Той е наясно с трудностите, които изпитват тези семейства:

„Разговарял съм с родители от различни места на страната. Сега методите за лекуване на аутизма се подобряват, но не са изцяло ефективни. Затова повечето родители опитват различни начини. Търсят добри институции за грижи и помощ към децата аутисти, включват ги в различни дейности. Много е трудно."

От откриването на първия случай с аутизъм в Китай през 1984 г., днес броят на страдащите от него е 10 милиона. Сред тях децата аутисти под 14 години надхвърлят 2 милиона, т.е. на всеки 150 деца едно е с аутизъм.

Обществото обръща все по-голямо внимание на въпроса. Въпреки това, как децата аутисти да се интегрират в обществото, да осъществят мечтите си, да живеят нормално и достойно, това е обществен проблем. Необходимо е не само повече внимание и любов, както и система за обществена подкрепа и усилията на всички членове на обществото.