20160204sh

След броени дни Китай ще посрещне Новата година по лунния календар, най-големия празник за китайците. В Китай има една поговорка: „С или без пари, трябва да се върнеш у дома за новата година". Традицията за прекарване на празника у дома е в кръвта на всеки китаец. Един от често задаваните въпроси между приятели през последните години е „Ще се прибираш ли у дома за Нова година?". Част от китайците обаче, се оказва, че не бързат толкова да се приберат вкъщи и дори се страхуват да го сторят. Защо това е така, ще разберем в следващите минути.

Готовите на всичко да прекарат Нова година у дома

Джун Хуайдзин работи далеч от родния си град от три години насам. Той е куриер, затова Пролетният празник е единственото време, когато може да се прибере вкъщи. През последните дни, той трескаво се подготвя за наближаването на празника, купувайки подаръци за близките. Единственото, което го притеснява е, че няма да може да си купи билет за влака. През миналата година, за да спести пари, решава заедно със свой колега да пътува с мотоциклет до дома. Тъй като на моторите не е позволено да пътуват по магистралите, двамата трябва да изберат обиколни пътища. Не познавайки пътя те се объркват на няколко места. Карат през деня и си почиват вечерта. Въпреки притесненията на близките, двамата решават, че е по-добре да спестят разходите за път, избирайки да се приберат на мотор. За тази година, Джун все още няма билет, но е решен на всичко да се прибере вкъщи за празника. За него, прекарването на китайската Нова Година е единственото нещо, което очаква с нетърпение през цялата година.

Нетърпеливите да се приберат вкъщи

След обявяването на официалните почивни дни за Новата година, Ли промени статуса си в QQ (платформа за социална комуникация) на „Работи усърдно и се подготви за връщането вкъщи". През тази година Ли се дипломира и успява да си намери работа. Заради натоварената работа и отдалечеността от родния край, той не успява да се върне вкъщи. Сега е радостен, защото празника наближава и той най-накрая ще види родителите си. Ли е приготвил мобилен телефон за майка и телевизор за семейството. „Представям си момента, в който се прибера и щастието по лицата им. Много се вълнувам. Непременно трябва да се върна вкъщи." – казва Ли.

Страхуващите се да се върнат вкъщи

Искам да се върна, обаче нямам пари

„Мамо, охраната в кварталния район през празника не достига, затова компанията не ми разреши отпуск за празниците тази година.", каза Ли Сиенюн по телефона с майка си. Ли е охранител в квартал. По време на празника прибирането винаги е трудно, но не това е главната причина за него, да не се прибере. От две години Ли работи далеч от дома. Неговото желание е да работи във фирма, но не може заради ниското си образование. „Искам да се върна, обаче без добра работа, ме е срам." Неговите страхове са свързани с въпросите на близките, които ще го питат какво работи, колко му е заплатата, има ли си приятелка и др.

За много китайци причината да не се приберат вкъщи е същата като тази на Ли. Това са хора на по 20, 30 години. Най-големият проблем за тях е финансовият. Някои не искат да се прибират, за да избегнат почерпките и подаряването на „червени пликове" с пари на близки и приятели.

Лин Ю се дипломира през м. юни миналата година, обаче и досега не е успяла да намери подходящата работа. Затова сега е на непостоянна работа, но е казала на родителите си, че има стабилна такава. Ако се върне вкъщи, лъжата й ще бъде разкрита. Раздаването на червените пликове на възрастните, децата, близките, които нямат работа или не са омъжени е традиция в родния й край. „Сега съм на непостоянна работа и нямам достатъчно пари за червени пликове." Затова тя решава, че няма да се прибира за празника.

Ще се върна след като си намеря работа

„Не съм си намерил работа и не мога да се върна." 24-годишният Уан следва аспирантура и ще се дипломира през лятото. Заради по-слабите оценки и липсата на практика, той няма предимства в търсенето на работа. Въпреки че търси работа от миналата година и досега не е намерил. Няколко пъти е бил на интервюта в големи компании, но без успех. Повечето от състудентите му вече са намерили работа, затова той е изправен пред голям натиск. „След като се върна в родния край, много близки ще ме питат за работата. Сигурно ще се върна за два три дни вкъщи и после обратно в университета и търсенето на работа."

Проблема с липсата на гадже

29-годишната Уей работи за вестник. Досега не си е намерила приятел. Родителите й се надяват тя да се омъжи по-рано, затова през Пролетния празник организират за нея срещи с момчета. Според Уей сватбата е нещо, което не става изведнъж, необходими са определени условия. Тя се притеснява, а близките й се притесняват още повече. Всеки Пролетен празник те й натякват. „Когато си спомня за тези неприятни неща, нямам желание да се върна вкъщи."

Празниците са изморителни

„Няма да се върна в родния край. Празниците са доста изморителни за мен." , казва 30-годишната Ма.

Ма и съпругът й са от едно градче в провинция Шанси. Те имат много роднини. „Само братята и сестрите на родителите ни са много. Ако трябва да посетим всеки един от тях, 7 дена няма да ни стигнат."

Ма има едно неповторимо преживяване по време на път за дома за празниците преди няколко години. През онази година, тя се прибрала в родния край заедно с мъжа и дъщеря си, карайки кола. Според местния обичай, те накупили много подаръци за близките и приготвили пари за децата. Багажникът на колата им бил пълен с вкусотии от Пекин и други подаръци. Обаче когато пристигнали, се оказали недостатъчни. Те купили и други подаръци от местния супермаркет. След като се връщат в Пекин, трябвало да си починат два дена, защото целият празничен процес бил изморителен. Сега Ма се прибира по родния край само за празника „1 май" и „1 октомври".

По отношение на китайците, които се страхуват да се приберат за празника по родните краища, експерти казват следното:

„Някои не искат или не се прибират, което е едно нормално явление. Не е подходящо да се включат тези хора в групата на „страхуващите се." Каза членът на ОСНП Джан Гуошу, който казва, че сега живеем във време, в което транспортът и комуникациите са много удобни, връзките между хората се лесни. Затова избледняването на празничната атмосфера е неизбежно. „Според мен, избягването и страхуването не е добър начин. Хората, които се страхуват от връщането, трябва да се върнат. Ако има условия и време, най-хубавото е да се върнат вкъщи." Той счита, че тези хора, ще намерят повече шансове в родните си краища, като например участват в срещите, организирани от родителите, дори да няма резултат, нищо не губят. Ако нямат хубава работа, могат да изслушат съветите на родителите, които да ги насочат."

Докторът по психология Лиен Жун счита, че страхът на младите хора да се върнат вкъщи е културно явление и е типично източно психологично явление.

Източната култура обръща повече внимание на резултата, а не на процеса. Хората се влияят от оценката и мнението на другите хора. Всъщност връщането и събирането заедно със семейството през Новата Година е радостно преживяване, което не бива да се превръща в арена за показ на благосъстоянието.

Хората, които работят извън родните си краища трябва да се върнат по време на Новата Година, иначе ще се изолират от близките и родителите. „Най-важното значение на китайската Нова Година е събирането на семейството. Ако няма нещо спешно, което да ги спира, най-добре е да се върнат. Родителите не очакват младите хора да спечелят веднага много пари. Прекарването на празника с децата за родителите е по-важно от парите."