20151203sh

Сихайгу в провинция Нинся е един от най-бедните райони в страната. През 2011 г. Нинся въвежда план за справяне с бедността. Благодарение на него 350 хиляди души се преместват от слаборазвити райони и се установяват в земите край Жълтата река. Главната задача за Нинся е да „създаде стабилна среда за живот и просперитет" на новите жители.

В района Хунсъбао, гр. Уджон, провинция Нинся е концентриран най-големият брой мигрирало бедно население. През януари, 1999 г. започва изграждането на региона и досега там има настанени вече близо 230 хиляди имигранти от планинските райони в южната част на Нинся. Понеже районът е много подходящ за отглеждане на грозде за вино, от 2007 г. Хунсъбао започна да развива винената индустрия.

Г-н Цай Лидъ е сред първите мигранти, които започват да отглеждат грозде. През 2001 г. той се премества в село Джонцюентан от дома си в околия Тунсин. През първите години Цай отглеждал царевица както преди, но приходите от нея били ниски. През 2007 г. Районът Хонсъбао инвестира 120 милиона юана в неговото село и там се разпространява отглеждането на грозде. Цай Лидъ взел 5000 юана кредит от селската кредитна агенция и посадил 2 хектара с грозде.

(Звук)

„Отглеждането на грозде спестява вода и носи добри доходи. Всяка година печалбата ми от хектар е 45000 до 60000 юана, а с царевицата беше само 15000 юана. "

Днес в района има общо 6667 хектара с лози и всяка година се събират по 23,8 хиляди тона грозде. Тук има вече 11 предприятия за преработка на вино, които са построили 6 завода за вино и 2 винарни. Цай Лидъ продава гроздето на заводите и чистите му доходи са се увеличили десеторно.

(Звук)

„В моя роден край, ако работя като оксиженист ще получавам от 3 до 5 хиляди юана годишно. А сега имам приходи от 30 до 40 хиляди юана годишно. В бъдеще планирам да се науча да произвеждам вино."

Село Тондъ в околия Тонси също е място, където са концентрирани фермери мигранти. Г-жа Ма Сянлан се премества там преди 2 години. Тя казва, че тук не само се подобрили условията на живот и транспорт, но благодарение на привличането на работници, се увеличили и нейните доходи.

(Звук)

„Вкъщи отглеждах само крави и нищо друго. Сега вече обаче работя в предприятие за производство на годжи-бери от около една година и съм припечелила 10 хиляди юана. Това е много в сравнение с преди."

Околия Тонси предприема различни методи за развитието на производството на годжи-бери, за да подобри стандарта на живот на жителите. Индустрията носи дългосрочни доходи, което успокоява новите имигранти. Директорът на офиса за помощ към бедните на околия Тонси – г-н Ма Сифън заяви:

(Звук)

„Нашите жители участват в различни дейности свързани с отглеждането и събирането на годжи-бери. Сега всяка година средните годишни доходи на човек са 3500 юана. Ако цялото семейство работи в компанията, техните доходи вече минават 10 хиляди юана годишно. Така че хората са спокойни и не се тревожат за пари."

Регионът Сихайгу съчетава специфичните индустрии със замогването на населението, така повишава заетостта и стимулира доходите. Сега в околии Лундъ, Сидзи, Дзинюен в региона вече са сформирани специални индустрии като животновъдство, производство на зеленчуци, овошки, билки и др.