20150827sh |
43-годишният тибетски селянин Нима живее в село Майтон, околия Мижуй. Той разказа, че предците му се установили там заради необикновената планина Бънжъ.
„Преди Освобождението моите предци се установили за постоянно в планината Бънжъ. Преди това са живели по различни места и се препитавали с работа за други хора. След освобождението държавата им дава къща и нива и те решават да останат тук за постоянно."
Семейството на Нима е петчленно включващо родителите му, съпругата и сина му. Подобно на неговите предци всеки ден Нима се занимава с обработване на земята. Ечемик и пшеница са главните култури отглеждани от него, защото може да ги продава и изхранва семейството си с тях.
Мнозинството жители в околия също се прехранват със земеделие за разлика от съседните околии и градчета, които се занимават главно с туризъм. Партийният секретар на околията Лу Дзюнпин казва, че в сравнение с известните туристически забележителности, околия Мижуй е ограничена по отношение на инфраструктура и други фактори. Въпреки че притежава културни и туристически ресурси като планината Бънжъ, туристическата индустрия там се намира още в начален стадий.
Обаче, околията не спира да се развива. Осланяйки се на предимствата си Мижуй се ориентира към селското стопанство.
„Ние сме силна земеделска околия. Миналата година засадихме 466 хектара с царевица заедно със съседните шест села. Имаме плодородна почва, затова реколтата беше богата."
Говорейки за земеделската индустрия Лу Дзюнпин е изключително уверен. Според него арендите в Мижуй са много по-високи от съседните, защото земята е плодородна. Сега околията Мижуй разпространява засаждането на качествени плодове. От февруари 2014 г. насам в околията има разработени общо 253 хектара с овощни насаждения. От тях 146 са ябълки, а 106 са орехи. Предвижда се общите годишни приходи от насаждения да достигнат 88 милиона юана.
„Ябълките се приемат добре на пазара. Земеделската компания Шъню наема нашите ниви за отглеждане на ябълки. През октомври когато оберем ябълките, всички се разпродават за един месец. Компанията разбира се мисли много за маркетинга."
Лу Дзюнпин представи, че когато отидат на събрание извън града, от компанията Шъню подаряват на всеки участник по една торбичка с 4 ябълки и визитна картичка. Постепенно компанията получава признание на пазара.
Нима не се притеснява да промени насажденията в нивите от пшеница на ябълки.
„Преди не разполагах с уменията, а и познания за тези култури. Запознат бях предимно с дребни култури като царевица, пшеница и др.. После чух, че приходите от продажба на плодове са по-високи и за тяхното отглеждане държавата дава субсидии. Затова разширихме видовете насаждения, като ябълки, домати и др. Имаме и специалисти вече. "
Специфичното развитие на селското стопанство привлича местните младежи да се завърнат да работят по родните места. Синът на Нима решава да се включи в семейния бизнес след като завършва гимназия. Постепенно забогатяващите селяни обаче прекарват времето си повече на село и рядко ходят към града. Лу Дзюнпин:
„Домовете на нашите селяни са тук и няма да се преместят. Най-много да си купят апартамент в близкия град. Имаме и големи богаташи тук с годишни доходи от над 500 хиляди юана. Те обикновено живеят по селата, понякога пътуват на екскурзия, но винаги се връщат."
Животът на Нима, както и на останалите жители в селото, става все по-добър. С подобряването на икономическите условия Нима планира да купи апартамент в града.
„Сега имам своя къща на село, в бъдеще искам да се развивам в града. Иска ми се да си купя апартамент, където мога да оставам понякога. Много селяни тук правят така. И аз искам да достигна това ниво."
