Село Цого в тибетската околия Гонбу се намира край живописното езеро Драксум Цо, заобиколено от планини. Над сто тибетски семейства живеят от поколения наред в традиционни за района жилища. Те пазят грижливо околната среда и предават традиционните обичаи.

В 9ч. вечерта, главата на селото Норбу Церинг включва от дома си високоговорител, свързан със селото, по който звучат тибетски песни. След 10 минути представителите на всяко семейство излизат от традиционните си тибетски къщи и се събират в общинската зала. Целта на събранието е да организират работата по коситбата на трева, за да подготвят сеното за яковете през зимата.

„След връщане от паша на обяд, организирах няколко селяни да помогнат на семействата с болни и липса на работна ръка, за косенето." – каза на събранието Норбу Церинг.

Откакто става глава на селото преди пет години, Норбу Церинг обръща повече внимание на общите задачи на селото след приключване на сутрешната земеделска работа. Цялото село има 150 домакинства, които живеят от поколения наред в долината на снежната планина. Помагането на семействата с трудности е задължение на главата Норбу Церинг, както и е традиция в селото.

Цого означава „извор на езерото" на тибетски език. Преминавайки мочурливи райони и гората пред селото, пристигате до езеро Драксум Цо. Снежната и ледена вода от планината пресича селото и се влива в уникалното езеро. Въпреки разположението си до известен туристически район, заради калните и труднопроходими пътища, в селото рядко идват туристи, а селяните живеят спокойно.

В селото се пазят традиционните тибетски жилища, които са построени от камък и дърво. Те могат да се похвалят с над стогодишна история. То е единственото село, в което не е въведено преструктуриране на жилищата. Норбу Церинг каза:

„Ние живеем тук от поколения и сме свикнали в живота в старите къщи. В сравнение с новите жилища, нашите притежават историческа и културна стойност."

Всъщност големият брой на старите жилища и доброто опазване са причини за съхраняването им. Селото и не се стреми към туристическо развитие, а пази естествената природната среда. Селяните много ценят условията си до степен, която кара хората да се удивяват. От края на миналия век до 2005 г., селяните сами са решили да прекратяват пушенето както и пиенето на алкохол. Норбу Церинг разказа:

„Тук поначало е туристически район и е място с голяма горска покривка. Повечето жилища в селото са направени от дърво. Пушенето може да предизвика огън, което е риск за цялото село. Пиенето на алкохол пък може да доведе до загуба на контрол, буйни емоции и т.н., ето защо го спряхме."

Въпреки лошия път, селото все пак привлича и някои туристи, които усещат тук непокътнатата традиционна култура на Тибет. По време на м. юли и август, всеки ден селото посреща от три до четири коли. Гостоприемните селяни канят туристите да пият чай с масло, а на отпътуване гостите оставят пари в знак на благодарност. Добре запазените жилища привличат туристите, обаче от известно време представляват и проблем. Заместник директорът на Комисията за развитие и реформа на околия Гонгбу Гуамда, Ся Уейфън посочи:

„Селото има 300-400 годишна история. Повечето жилища са опасни. Засега още не е ясно как да се разреши проблема, да се укрепят жилищата или се премести цялото село."

Къщата на 66-годишната Дролма е построена от камък. В миналото се е считала дори за луксозна. Нейният род е живял в нея вече над 420 години. Младите от семейството предпочитат да се преместят в ново жилище, обаче тя има собствено виждане по въпроса:

„Аз съм възрастна. Не ме е грижа за решението на децата. Аз изпитвам особени чувства към старата къща."

Старите къщи пазят спомените на възрастните хора и са духовна упора. Още не е решен окончателния проект за ремонтиране на старите къщи. Заместник управителят на Службата за ремонтиране на къщи на околията Уанчуг разясни основните принципи при ремонта:

„Жилищата в село Цого са построени от камък и дърво. В долината има такива села. Ще запазим структурата на къщите, с цел да наследим традицията."

Независимо дали ще се преместят в нови къщи или ще продължат да живеят в старите, красивият пейзаж на езеро Драксум Цо няма да се промени, трудолюбието и добросърдечността на селяните в селото винаги ще присъстват.

Новия живот в село Късун

Село Късун се намира в южната част на Тибет. Къщите са уеднаквени и всички са декорирани с тибетска специфика.

Семейството на 54-годишния Дауа се състои от 7 души. Най-големият му син работи в гр. Шигатсе, малкият син кара такси в околията, а най-малката дъщеря ще завърши медицина в Шанхай през тази година. През 1989 г. Дауа се занимава с каране на комбайн, след това открива чайна, кара туристически автобус и камион. През 2010 г. взема лиценз за опериране на таксиметров автомобил. През 2014 г. средните доходи на член от семейството му достигат 30 хиляди юана. Дауа се гордее от това и каза, че двуетажната му къща е проектирана от него и е построена с негово участие.

„В начало се занимавах с транспорт, купих два камиона. Заради проблем с бизнес лиценза, ги продадох. После се занимавах и с други дейности. В края реших да се пробвам с каране на такси. Сега вторият ми син се занимава с това. Печалбите са добри."

Село Късун има 240 домакинства с 880 тибетци, от които 43 семейства се занимават с транспорт. Те имат 38 камиона и годишните им доходи достигат 6.08 милиона юана. Сега селото Късун има три главни индустрии: земеделие, транспорт и работа извън село. През 2014 г. средните доходи на глава от населението в селото са около 12 хиляди юана. От тях, доходите от земеделието заемат 15.8%, тези от транспорта 22.2%, а работа извън селото – 62%.

Секретарят на клона на партията на селото Пенпа Церинг каза, че в живота в селото е настъпила голяма промяна. Сега всяко семейство използва втечнен нефтен газ, водата е безплатна и цената на тока е ниска. За да се увеличат доходите на селяните, от 2013 г. селото култивира над 50 хектара земи с царевица. Очаква се доходите да достигнат 45 хиляди юана на хектар.

„През последните години промяната в селото е голяма. Като например по отношение на земеделието, в миналото обработвахме земята с животинска тяга, а сега оперираме с машини. По отношение на живота, в миналото селяните живееха в къщи, построени от дърво и кал, а сега се строят от камък, дърво и стоманобетон. Освен това, се подобряват и условията с питейната вода, електрическата мрежа и пътищата."

Семейството на 66-годишния Сонам Дундруп се състои от 5 души. Най-големият му син открива игрална зала, най-малкият син се занимава с ремонт на жилища. Средните доходи на главата от семейството му са около 10 хиляди. Той каза, че в миналото условията на живот са били лоши. През 2000 г. страната построи нова къща за тях. Сега децата са вече пораснали и животът се подобрява от ден на ден. В селото е създадена клиника, която е още едно удобство в живота им.

„Ние участваме в системата за медицинско сътрудничество в селата. Сега посещението при лекар е лесно, няма нужда да ходим в болницата извън селото."

Както каза Сонам Дундруп, през последните години икономиката, медицинското развитие и образованието са постигнали голям напредък. В миналото селяните имали навика да хвърлят отпадъците навсякъде. Благодарение на подобреното управление, сега и околната среда на селото се променя. Всяка събота и вторник селото организира хора да събират боклук, който транспортират в депата за отпадъци. Пътищата в селото се почистват от селяните по график. Всички тези неща гарантират чиста среда и подредеността в селото. По отношение на бъдещото развитие, секретарят Пенпа Церинг сподели своето виждане:

„Надявам се да развиваме селото чрез туризма. Като например ще развиваме традиционното народно занаятчийство и кухня с тибетска специфика. Уверен съм, че бъдещето на село Късун е светло."