20150806sh |
Тази песен се казва „Чудото на Изтока" и беше изпълнена от Джао Син на церемонията по откриването на Параолимпийските игри в Пекин 2008 г. в стадиона „Гнездото". Малко хора обаче знаят, че тази песен е написана от незрящ композитор.
Джао Син е израснал във военно семейство и е с вродена слепота. Въпреки че е незрящ, още в ранна възраст проявява талант към музиката. На тригодишна възраст той може вече да си тактува. На девет години, под акомпанимента на учителя на пианото, той вече лесно разпознава тоновете. За музикалната си дарба, Джан Си счита, че е благословен от Бога.
Джан: „Бог затваря една врата, но отваря друга за теб. Благодарение на слепотата си, имам доста голяма чувствителност към музиката, тя ми носи радост. Тя извира от сърцето и душата ми, тя е част от живота ми и тече в кръвта ми."
Като незрящ певец, музикалният път на Джао Син е труден. През 1992 г. след като завършва специализирана гимназия за незрящи, Джао Син не учи масаж като другите си съученици, а избира музиката. В началото, той имитира известните певци, после се опитва да се присъедини към звукозаписна компания. Обаче компаниите не желаят да инвестират в него, тъй като рискът според тях е голям. След няколко провалени опити, той се присъединява към Трупа за хора с увреждания в Пекин, с която има изпълнения в цялата страна. Той обикаля различни градове, което не само разширява кръгозора му, но и го мотивира да композира. Постепенно се поражда идеята да стане професионален музикален продуцент. Джан: „Мечтата ми да стана музикален продуцент е от дълги години, още от когато започнах да пиша песни. Постепенно осъзнах, че не е достатъчно един музикант да може да пее и композира, а трябва да владее музиката от различни страни."
През 1999 г. по една случайност, Джао Син попада на музикален синтезатор, наречен „Миди", който до голяма степен улеснява композирането на музика. С помощта на семейството, той купува електронния синтезатор Ямаха с 18 хиляди юана и осъществява мечтата си да притежава Миди.
Джао: „Това е едно много хубаво устройство, то може да върши работата на цяла група. Цената му е доста висока за мен. Убедих жената ми да ми помогне. Помолих я да прочете инструкциите и пробвах машината. Отначало ми беше много трудно, но резултатът си заслужаваше."
Дори и за обикновените хора понякога не е лесно да овладеят дадено музикално устройство. Способностите на Джан в творенето на музика на Джао обаче постепенно се повишават. Върховото постижение на Джао е песента за Олимпиада Пекин 2008 г . След няколко кръга на селекция, песента „Чудото на Изтока" победи и се изпълни на церемонията по откриването на Параолимпиада в Пекин. Самият Джао изпълни песента на сцената.
Песента накара зрителите в Китай и по света да забележат Джао Син. Изпълнението на церемонията по откриването игри е като сън за Джао Син.
Джао: „За мен най-важното е да покажа на хората отлични музикални творения. Олимпийските игри бяха дългогодишна мечта на Китай. Като част от тази мечта, аз осъзнах стойността на живота си."
Успехът с Параолимпийските игри дава сила на Джао да продължи напред. След това, той създава свое музикално студио, в което организира записи на много певци и твори филмова музика. Той често работи в своето студио по целя ден. Понякога и не се връща вкъщи, за да приключи с работата. Червеният диван до прозореца в студиото е бил спътник на Джао в безброй безсънни нощи.
Славата и мечтите винаги ще съпътстват трудолюбивите хора. През 2014 г. песента „Пекинско време", написана от Джао Син се отличава сред над 7000 песни и получи най-голямата награда за изкуство в страната. Джао Син каза, че пътят му към мечтата е труден, обаче е и приятен. В процеса за осъществяване на възраждането на китайския народ, всеки китаец върви по своя път.
Джао: „Пекинско време" е част от процеса по осъществяване на мечтата. По пътя, се надбягваме със света. Това е звука в сърцето ни. Някои няма да признаят, обаче вървят в тази посока. Това е най-важното, това е вид отношение и отразява духа ни.
За славата, Джао Син казва, че основната му мечта се е осъществила, обаче до превръщането му в един успешен музикант и композитор има да измине още път. Според него, славата и успехът отразяват само миналото, в бъдеще той ще полага още усилия в името на мечтите и музиката.
Джао: „Има неща, които са трудно осъществими за мен. Уверен съм обаче, че ако полагам усилия те ще се реализират. Само ако имаме вяра, ще надвием трудностите."
Джао Син е създал стотици песни. Той е текстописец, композитор, певец и продуцент, което го прави един завършен музикант. Джао не е забравил близките си, които са му помагали и подкрепяли. Съпругата на Джао Син се казва Луо Цини. Тя се омъжва за него преди десет години и казва, че е доволна от живота си. Всеки ден, освен да приготвя храната за Джао Син, тя няма нужда да прави нищо друго. Говорейки за миналото, тя каза, че това, което я е впечатлило в Джао Син, е неговата добросърдечност и трудолюбие.
Луо: „Характерът на Джао Син е много добър. Той е добросърдечен и трудолюбив. Всеки ден и във всеки момент той постоянно се учи, което рядко се среща у младите хора."
Когато свърши работа и се върне вкъщи, Джао Син обича да прекарва време с 6-годишната си дъщеря, било то с игра, разказване на истории или свирене на пиано.
Джао: „От позицията на възрастен човек смятам, че трябва да споделяме детската радост, така ние се превръщаме в техни приятели и другари в играта. Сега тя още няма дълбока представа за слепите хора, обаче знае, че аз не мога да виждам, затова трябва да ме води навън. Когато не мога да намеря нещо, тя ми помага." Джао Си каза, че в бъдеще той ще следва живота си като в песента „Пекинско време", надпреварвайки се със света по пътя към осъществяване на мечтата.
(Откъс от песента) „Пекинско време, ти си моята слава, всеки път като петел съобщаваш точното време на Изтока; това ме кара да се надпреварвам със света, за да осъществя мечтата си...
