20150716sh |
„Пред 76 години в Туюнгуан пристигна една огромна група. Настанени бяха тук и навсякъде из планината бяха издигнати временни сламени колиби. Имаше над 3000 лекари, сред които китайци от чужбина, лекари от известни болници от цял Китай и европейски медици, които изминават дълъг път, за да стигнат до тук."
Ян Сишоу завършва медицина в провинция Дзянси. Пристигайки в Туюнгуан, 29-годишният Ян е трябвало да покаже способностите си и бъде изпитан пред чуждестранните лекари, за да стане военнополеви лекар. Изпитът е бил преглед и анализ на състоянието на един пациент с парализа.
„Баща ми беше настанен в сламена колиба, без отопление, само с едно легло и дървен сандък. Той използваше леглото за маса, сандъка за стол. След три дни подготовка за изпита той се явил пред всички чуждестранни специалисти и представил своя анализ на английски език. Лекарите имали само една дума за него – перфектно. После му било позволено да остане в Туюнгуан. "
Ян Сишоу си спомня, че в Туюнгуан имало и немалко специалисти по китайска медицина, които лекували рани и болести с традиционни методи, като например масаж, акупунктура и др. Чуждестранните лекари гледали на това с почуда.
„Някои китайски лекари лекуваха с акупунктура. Чужденците много се чудиха на това. Понеже баща ми е учил западна медицина и не вярва много на китайската. Но вярва в акупунктурата, защото тя стимулира нервите. Не само чужденците, но и самият той гледал с удивление този метод."
През 1945 г. с наближаването на края на войната работата корпуса на Червения кръст и Международната медицинска група в Китай значително се облекчила. Макар че непрекъснато пристигали ранени, условията на живот и работа се подобрили много. След работа лекарите вече имали време за почивка и забавления.
„В свободното време те пееха заедно, затова баща ми знае много английски песни. Пеели са заедно, правили са вечеринки, яли са местни специалитети от гр. Гуейян и т.н. Въпреки че са били доста лютиви, са им се услаждали. Освен това са си разменяли и подаръци. Когато бях дете майка ми оплете вълнен пуловер от разплетени чорапи, подарени й от един чуждестранен лекар."
Другата важна задача на корпуса и медицинския екип била подготовката на кадри. В Туюнгуан била основана военнополева школа за обучение и отделение за демонстрации. Общо са обучени над 3000 медицински служители. Бившият директор на архивния институт на гр. Гуейян Чън Дзиеюен представи:
„Международните приятели от групата дадоха голям принос за медицината в Китай. Тези, които бяха с ранг командири и нагоре, после станаха отлични лекари в медицинските институти в цял Китай. Те са директори на медицински институти или началници на отделения по вътрешни болести и хирургия, има също преподаватели, даже създадели на медицински университети."
Сред тези отлични лекари е бащата на Ян Юнсюен.
„Баща ми после стана началник на отделение по извънболнично лечение в Първа народна болница. После през 1956 г. участва в създаването на Четвърта народна болница в гр. Гуейян. След като се пенсионира директорът на тази болница помоли баща ми да поеме поста му. Той използва западни методи на управление, еднакви с тези на чуждестранната група медици."
През 1995 г. г-н Ян Сишоу напуска този свят. 65-годишната Ян Юнсюен се надява, че с наближаването на 70-та годишнина от победата в Антияпонската война и Световната война срещу фашизма тези истории от Туюнгуан да се разпространят и продължават да се предават от поколенията.
„Щом там е имало три-четири хиляди хора, значи има също толкова трогателни истории от целия свят. Историите от Туюнгуан са истории от целия свят, запазили се в сърцата на всички тези лекари."
