Пън: „Изпитвам чувство на близост към Туюнгуан, защото разбрах, че няколко чужденци са били тук. През 1939 г. по време на китайско-японската война Международна медицинска група пристига в Туюнгуан да помогне с лечението на войниците. Те били включени към местния корпус на Червения кръст и настанени там."

Това пише 83-годишният г-н Пън Хуншу, автор на „Истории от Тунюнгуан - първият подстъп в южната част на провинция Гуейджоу". Туюнгуан се намира в гр. Гуейян, Югозападен Китай. В историята той ще бъде запомнен като ключов планински проход в Югозападен Китай. През 80-те години на миналия век, чрез разговори с хора, запознати с мястото, Пън Хуншу разбира за тази медицинска група. Някои от тях били изпратени в Туюнгуан, другите в различни военни зони в Китай.

„Когато в Китай избухна Антияпонската война, те дойдоха без никакво колебание. Заслужават похвала. Не са мислили за себе си, а как да помогнат на другите. Останали в Китай повече от 7 години, някои дори са пожертвали живота си. Никак не им е било лесно. Тези чуждестранни лекари имат много трогателни истории в Китай. Сред тях и българинът с китайското име Ган Яндао."

Ган Яндао, чието българско име е Янто Канети, е роден през 1910 г. в Казанлък. През 1935 г. завършва медицина в Софийския университет. Впоследствие пристига в Китай през Лондон заедно с над 30 лекаря от Чехия, Германия, Унгария, Австрия, Румъния и Полша.

По онова време условията в Китай били изключително трудни. Ръководителят на сестрите в корпуса на Китайския Червен кръст Джоу Мейю посочва в интервю: „В Туюнгуан отвсякъде виждаш планини. Хората живееха в колиби, леглата бяха триетажни. В дъждовните дни вътре също валеше. Спящите на най-горното легло трябваше да използват чадър. Стаите бяха пълни с мишки. Всяка година имаше периоди, в които нямахме храна." За трудния живот в Туюнгуан синът на Ган Яндао, 69-годишният Бао Хуа каза:

„Баща ми разказваше, че тогава всичко било трудно. Както знаете, там се е намирала фронтовата линия и доставката на храна и дрехи била трудна. Яли са каквото намерят, дори и врабчета."

Всъщност най-голямата трудност за медицинската група била езиковата бариера. Доктор Дай Пъну, който изследва историята на групата от няколко години представи:

„Те комуникирали най-вече с жестове и езика на тялото. Тогава преводачите с английски били малко, а с други езици още по-малко. Ранените били предимно китайски войници. Лекарите и пациентите не се разбирали. Тези чужденци се наложило да научат китайски, за да комуникират с пациентите."

За Ган Яндао ученето на китайски език отворило нова врата в живота му. В Туюнгуан той се запознава с медицинската сестра Джан Сунфън, която владеела английски и руски. Впоследствие тя става негова съпруга. Експертът по история в провинция Гуейджоу г-н Шъ Дзиджоу заяви:

„Джан Сунфън обичала да пее и танцува. Всеки ден учила лекарите и медицинските сестри да пеят. Един ден един от тях не пеел по-различно от другите, не точно в хармония. Това бил Ган Яндао. Затова тя му казала, че трябва да научи китайски, за да пее. После му помогнала с езика."

Двамата другари с общи идеали се събрали. През 1942 г. Ган Яндао и Джан Сунфън се оженили в Туюнгуан. През втората година им се родил първият син, който нарекли „Бао Джун", което на китайски е близо по значение с израза „да защитим Китай". След 3 години им се родил втори син с името „Бао Хуа" със същото значение. Двама сина са символ на тяхната любов и имената им символизират надеждата на родителите да защитят Китай и мира. Бао Хуа, който живял в Китай през детските си години и досега може да говори малко китайски. Но той се шегува, че неговото ниво е нищо в сравнение с на баща му.

„Баща ми не знаеше нито една китайска дума преди да замине за Китай. Обаче, когато го напусна той вече говореше перфектно езика. След като се завърна в България той даже търсеше китайски вестници и списания да чете, когато имаше време."

През 1945 г. бе сложен край на Втората световна война с безусловното предаване на Германия и Япония. През август същата година Янто Канети се завръща в родината с жена си и синовете. Българското правителство го награждава с медал за неговия принос в Световната борба срещу фашизма.

Г-н Сие Сюемин, който е бил кореспондент на агенция Синхуа в България, неколкократно е интервюирал Канети. Според него той бил човек с открит характер и силни убеждения.

„Той беше младеж, който гонеше напредъка. Убежденията му бяха повлияни от напредничавите идеи в Европа. Той считаше, че не може да търпи една нация да бъде нападана и потискана от други нации. Когато китайците бяха нападнати от японските агресори, той без колебание дойде в Китай с други чуждестранни лекари. Той имаше силни убеждения, искаше да създаде едно справедливо общество."

След като се завръщат в България двамата съдействат активно за културния обмен между Китай и България. Канети продължава с медицинската си работа и става професор в Медицинския институт. А Джан Сунфън преподава китайски в Софийския университет и съставя първия „Българо-китайски речник". През 1983 г. и 1989 г. Канети и Джан два пъти пътуват до Китай и посещават Туюнгуан. Те се снимат пред мемориалната плоча на Международната медицинска група и поднасят цветя на загиналите в Китай великобритански лекар Гао Тиени. Бао Хуа заяви:

„Войната е ужасно нещо, но ето че тя обвърза животите на двама души. Моите родители се запознаха и се влюбваха в най-трудния период на Антияпонската война и създадоха семейство. Сега в София често се провеждат мероприятия за Китай. Радвам се, че тези връзки между Китай и България продължават и се задълбочават."

През 2004 г. Янто Канети умира в дома си в София. Той е последният медик от групата, който напуска този свят. През 2010 г. жена му г-жа Джан Сунфън също почива. За китайците историята на Ган Янтао не е само за един човек и едно семейство, а превъплъщение на една държава и една епоха. Истинската любов не познава граници и заслужава уважение.