Журналист: „По какъв повод е създаден този паметник?"

Служител: „Този черния?"

Журналист: „Да, точно този със скулптурата.

Служител: „Не знам точно, издигнат е преди четири години..."

Днес Туюнгуан е красив горски парк, изпълнен с туристи. Малко хора обаче знаят за случилите се тук истории. Споменатите скулптури са част от паметника, посветен на корпуса на Китайския червен кръст през войната, в близост до него се намира паметника „Международния медицински екип в Китай" и надгробен камък на английския лекар Барбара Корнър.

84-годишният Пън Хуншу е жител на гр. Гуейян. Всеки път, когато посещава Туюнгуан, той отдава почит пред паметника и разказва на познатите си истории за Международния медицински екип в Китай по време на войната. Като млад, често слушал разговорите на старците в гр. Гуейян и от тях за първи път научил историите за екипа.

Пън: „Те бяха старци на по 70-80 години, които обичаха да се събират в центъра и си разказват истории. Когато за първи път чух за Международния медицински екип, ги попитах, защо го наричат така? Те обаче не успяха да ми обяснят много добре."

Още по онова време Пън Хуншу започнал да събира истории за международния медицински екип през войната в Китай. Публикувал две статии „Допълнения за Туюнгуан" и „Разказ за Международния медицински екип в Туюнгуан". Той се почувствал задължен да разпространи историите на лекарите сред жителите на Гуейян и китайците в цялата страна. Да разкаже за това, че някога в Туюнгуан имало чуждестранни лекари, които отдали младостта си заедно с китайския народ за победата във войната.

Освен Пън Хуншу, през последните години местните власти на провинция Гуейджоу също започнаха да събират архиви, с цел възстановяване на позабравената история. Сред тях е бившият заместник-директор на Музея на Гуейджоу Шъ Дзиджун. През 2004 г. той събрал и изследвал исторически сведения за Международния медицински екип в Китай, като в процеса останал изумен от безкористната им всеотдайност.

Шъ: „Знаем, че в чужбина лекарите са ценени и търсени, това е една от най-доходоносните професии. Обаче по онова време в Китай, най-високата заплата, която например д-р Йенсен вземал била 300 юана на месец, а останалите по 150 юана. Те са работили в изключително тежки условия по време на война. Преминавали са трудни терени с камиони, а когато е нямало с коне или пеша."

В очите на Шъ Дзиджун, всека един член на международния медицински екип може да бъде оприличен на известния интербригадист д-р Норман Бетюн. Те преодолявали културни бариери и граници, за да използват таланта си и изпълнявали благородната мисия по спасяване на човешки животи.

Шъ: „По онова време медицинското оборудване било изключително оскъдно. Лекарите сами изработвали операционни маси от дъски и носилки от бамбук. При такива трудни условия, те дори не са мислили за възнаграждението си нито за собствената си безопасност. Работили са шест-седем години в Китай до края на войната."

Жената на българския лекар Янто Канети, Джан Суфън, който е служил в Международния медицински екип, пише в книгата „Моя спомен за Китайския червен кръст": „Ние обсъдихме подобряването на работните условия в болницата и предложихме използването на бамбук...Не след дълго издигнахме редици от бамбукови стаи. Имаше операционна зала, маса и други оборудвания също направени от бамбук. Облепихме стените, прозорците и вратите с марли, за да осигурим основни санитарни условия."

Оказва се, че проучванията на предишните поколения, са положили основите за изследванията на следващите. През 2005 г. младият Дай Бину започва докторантура по съвременна история на Китай в Съчуанския университет и решава предмет на изследването му да е корпусът на Китайския червен кръст по времето на войната и Международния медицински екип в Китай.

„Корпусът на Китайския червен кръст не само е вътрешна организация на страната, но и международна. За нея няма бариери, като държави, партии или класи. Не можем да пренебрегнем факта, че тя е сила в международния лагер на антифашизма. Като любител на историята, имам дълг да извърша изследванията си възможно най-добре."

Най-трудната задача при изследването на историята е събирането на материали. С годините, много оригинални архиви са повредени, редица текстове липсват. Дай Бину проверявал дума по дума с лупа. Освен това, архивите са разпределени по различни места и той пътувал от Гуейян до Пекин, от Пекин до Нанкин, изследвайки всички исторически документи из страната. Според Дай Бину, историческите изследвания не са просто писане на мемоари, обективният и рационален подход на изследване е зачитане на историята, както и на хората.

Дай: „До сега няма единодушно мнение сред историците за броя на медиците в екипа. На паметника в Туюнгуан са отбелязани имената на 21 души, което не съответства на фактите. Някои считат, че има 20, някои – 26, а някои дори казват 30. Затова е необходимо да открия точните данни. След проучване стигнах до бройката 34. Обаче чрез по-обстойно изследване открих, че са 38 души. Историческото изследване представлява непрекъснато усъвършенстване и достигане до фактите чрез постепенното събиране на материали."

Дай Бину и до днес си спомня думите на преподавателя: да избереш изследването на историята е да избереш един самотен път. Той счита, че в процеса на изследването на историята за международния медицински екип, е натрупал повече сила и смелост и вече стъпва по пътя по-уверено.

Дай: „Нека погледнем някои от хората в екипа, Лин Къшън е ръководител на групата, Джоу Мейю е експерт по грижа за болните, както много студенти от Медицинския институт на Пекинския университет, Медицинския институт на университет Сиехъ и от болница Сянян. Те са се отказали от добрите семейни условия и са заминали да помогнат на хората във войната. Каква емоция носят те? Патриотизъм, желание да спасяват хора, хуманизъм, посвещаване и подкрепа. Ние като историци, родени през мирно време, имаме отговорността и задължението да вписваме историите им и да възстановим фактите."

В момента гр. Гуейян планира да създаде основа за изследване на корпуса на Китайския червен кръст в стария му щаб Туюнгуан. Дай Бину се надява да събере всички материали за международния медицински екип в Китай, намиращи се в архивите на Гуейян, на провинция Гуейджоу, втория исторически архив на Нанкин и в други места из цялата страна, с цел съставяне и публикуване на книга.

„Много аспекти в това изследване липсват, например тези международни лекари са живели в различни места по света, как са живели? Какво са работили? Как живеят децата им? Всички тези неща рябва да следим с внимание."

Поетът Робърт Фрост е написал в стихотворението „Пътя, по който не поех":

„Знам, че пътят до път води винаги.

Сам не вярвах обаче, че ще се върна.

Това ще разказвам с въздишка за тях,

щом минат години и се изгубят.

Два пътя веднъж разделени видях

и по-запустелия аз си избрах,

а това промени всичко друго."

Тази поезия точно описва пътя на членовете на международния медицински екип, както и Пун Хуншу, Дай Бину и Шъ Дзиджун, които се борят за възстановяване безсмъртната история.