20150625sh |
Уан Уей е типичен пекинец. Като малък, той живеел близо до Пекинската жп гара, което е и причината за интереса му към влаковете. Откакто се помни, Уан Уей харесва влаковете, в начало обичал да ги наблюдава, после започва да ги рисува и снима.
„Не знам точно кога започна интереса ми към влаковете, може би откакто съм се родил. Според мен, вероятно се дължи на средата, в която съм израснал. Влакът е голяма и бърза машина, нещо изумително за децата."
Влакът е спътник на Уан Уей през целия му живот. Той няма интерес към нищо друго освен влаковете. Когато бил в пети клас в началното училище, взема тайно фотоапарата от вкъщи и тръгва да снима влакове. В началото родителите на Уан не подкрепят хобито, като считат, че това влияе върху учението му. Въпреки това, Уан Уей не се отказва и счита, че снимането на влакове е най-добрият и най-интерес начин да се учи.
След дипломирането си от университета, хобито му се превръща в професия. Много хора не разбират избора му.
„Най-голямото недоумение на хората е амбицията ми да снимам влакове, от което не могат да се изкарат пари веднага. Обаче според мен, ако всичко се измерваше в пари, нищо нямаше да има смисъл. За мен, значението на снимката е най-важно."
С това посвещение и идея, Уан Уей продължава да следва пътя си. От началото, той предлага снимките на издателствата, които ги отхвърлят. После той се прочува в сферата и много медии го канят за интервю и купуват снимките му. Едновременно с това, често му задават въпроса, не е ли монотонно снимането на влакове. Дали творбите му ще загубят интереса на публиката, и пътят му за развитие дали ще бъде все по-тесен? Обаче Уан Уей не се тревожи:
„С течение на времето, ще снимам все повече нови и интересни неща, ще срещам много хора. По този начин ще се открият нови шансове пред мен."
Уан Уей обича да снима старите влакове. Той каза, че от една страна целта му е да си припомни детството. От друга, с развитието на влаковете, старите машини ще бъдат премахнати и железопътните линии, виещите се по планинските пътища, ще изчезнат. Уан Уей се надява да запечата на снимка всички тези неща. Много от гледките в снимките му са се превърнали в част от историята. Те показват богатата история на китайските железници.
„През тези над сто години от навлизането им в Китай, влаковете се обвързват все по-тясно с живота на китайците. Много аспекти от ежедневието ни са свързани с тях. Някои от влаковете и линиите постепенно ще изчезнат, затова е необходимо да ги съхраня чрез снимките."
Апартаментът на Уан Уей е пълен с различни книги и рисунки. През м. юли и м. септември тази година ще бъдат издадени две негови книги. Едната от тях е свързана с железопътната линия Дзинджан, в която освен снимки, има много истории за влакове. Уан Уей каза, че за да снима влаковете, е вложил много неща, включително и пари. Печалбата му в момента е едва 1/10 от инвестициите му, обаче той не обръща внимание на това и продължава да върви по този път. По думите на Уан Уей, посвещението произлиза от любовта му към влаковете и никой и нищо не може да му попречи да следва пътя си. Той счита, че ако си избрал хобито си за професия, трябва да вложиш всичките си сили докрай.
Изминали са над 20 години, откакто Уан Уей се влюбва във влаковете. Той е решен да продължи по този път и задълбочава връзката си с влаковете чрез снимките.
