Ян Ян: „Зайчето Мими и зайчето Гуайгуай обичат да рисуват. Мими първо нарисува едно червено слънце, а Гуайгуай нарисува небето синьо."

Учителка: „Я кажи по-силно."

Ян Ян: „Зайчето Гуайгуай рисува небето синьо, зайчето Мими иска да нарисува листа на дървото, обаче няма зелен цвят."

Учителка: „Много добре, супер!"

Янян: „Зайчето Гуайгуай носи жълт цвят и смесва жълтия със синия. Невероятно, получава се зелено."

В стая в Детския терапевтичен център за аутизъм „Синсиуан в Пекин, 6-годишното момче Ян Ян чете приказка. Ян Ян е красиво момче, с големи хубави очи, обаче от погледа му се разбира, че е малко по-различно от останалите деца. Ян Ян е дете с аутизъм.

Аутизмът е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Заболяването се характеризира с нарушение в социалните взаимоотношения, нарушения на речта и езика и стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси. Хората казват, че децата аутисти са като звезди в небето, трепкащи със слаба светлина, затова са наричани от някои „деца на звездите". До момента в медицината не е открито ефикасно лекарство за заболяването, терапията е насочена главно към поведенчески техники.

През последните години процентът на децата с аутизъм в Китай непрекъснато се повишава. Според статистика броят им надхвърля 10 милиона, от тях над 2 милиона са деца на възраст до 14 години. Тези деца се нуждаят от специално внимание, грижи и терапия в продължение на дълъг период от време, което оказва невероятен натиск върху родителите. Те се нуждаят от професионални съвети, социална помощ и грижи.

Сред хората, които се грижат и помагат на деца с аутизъм е специалният педагог Ду Дзямей, която е основател на терапевтичния център и майка на дете с аутизъм. И до днес тя си спомня за чувството, което е изпитала, когато научава преди 11 години, че дъщеря й има аутизъм. Въпреки това, Ду не се предава и за да подобри състоянието на дъщеря си, тя се превръща от обикновен преподавател в специален педагог, посветен на терапията на деца с аутизъм.

„Като ми казаха в началото за дъщеря ми, беше ми много трудно, нямах личен живот. Годините минаваха една след друга, но си казвах, като майка трябва да положа всички усилия за подобрението на дъщеря ми, за да я защитя.

Ду Дзямей каза, че в миналото най-голямата й мечта е била, дъщеря й да учи един ден в Харвардския университет. Днес обаче, най-голямата надежда на майката е детето да се научи да води самостоятелен живот. След години на терапия, днес дъщерята на Ду Дзямей вече е способна да контактува с други хора. На 8 годишна възраст, нейният психо-образователен индекс (PEP) доближава нивото на нормалните деца. Сега дъщеря й учи в обикновено училище в Пекин. Като другите родители, Ду Дзямей се надява бъдещето на дъщерята й да бъде по-светло.

„От позицията на майка се надявам дъщерята ми да бъде приета от обществото, да прекарва щастливо дните си, учи в обикновено училище, университет, да намери един ден работа и има собствено семейство."

За обикновените деца, ходенето на училище е нещо нормално. Децата с аутизъм обаче трудно контактуват с останалите хора, дори дребни задачи като почистване на масите и стаите са немислими за тях. Научавайки за успешния опит на Ду Дзямей чудо, много родители на деца с аутизъм се обръщат за помощ към нея.

Ду Дзямей от личен опит разбира много добре натиска върху родителите. Ето защо решава да създаде терапевтичен център, с цел да помогне на повече деца и родители. Терапевтичният център за деца с аутизъм „Синсиуан" отваря официално врати през м. януари 2011 г.. Той не само предлага специална терапия, но и обучение на родителите при общуване с децата.

42-годишната Дун Дзямей днес не съжалява, че си е сменила професията, обратното, тя й носи щастие и радост.

„Сега съм по-щастлива от преди. Защо? Защото децата се нуждаят от мен. Когато им давам уроци, през целия ден грея от щастие. Тази радост идва от напредъка, който вижда в децата. Чувствам огромно удовлетворение в душата си."

Давайки любов, получаваш щастие. Останалите 25 учители споделят същото чувство. 26-годишният Тао Джу е мечтаел да стане специален учител.

„Мечтаех да стана специален учител. Много обичам тези деца. Въпреки че те не са като обикновените деца в някои аспекти, духът им е чист като на бебе."

В момента в терапевтичния център има повече от 60 деца. Най-голямото е на 10 години, а най-малкото на 2 г. За четирите години от създаването си, през центъра са минали близо хиляда деца с аутизъм. Ду Дзямей вече се е превърнала в „майка на звездите". Тя влага цялата си енергия в терапията на децата. Заради натоварената си работа, тя често се случва семейството й да остава на заден план.

„Нещото, за което съжалявам донякъде е, че не сме ходили на екскурзия с цялото семейство. Преди заради терапията на дъщеря ми, а сега заради центъра. Понякога считам, че им дължа много и се надявам един ден да им се реванширам."

Постепенно популярността на центъра се разраства и прииждат все повече родители с деца с аутизъм. Ду Дзямей осъзнава, че трудно ще се справи сама и решава да потърси помощ в обществото. Съобщено бе, че за да се смекчи товара на семействата с деца аутисти, китайското правителство е изработило политика за предоставяне на месечни субсидии. Въпреки това обществото като цяло не е запознато с аутизма и липсва достатъчна подкрепа за децата с аутизъм. В това отношение, Ду Дзямей има една мечта, да види разбиране и търпение от обществото към тези деца и да се създаде механизъм за тяхната защита.

„Необходимо е цялото общество да обърне внимание на аутизма и даде по-голяма подкрепа. Като например цялата страна да изработи достатъчни механизми за защита на децата с аутизъм, това са съвсем естествени неща, не би трябвало да се борим за тях. Ако обществото им помага, те ще живеят по-добър живот."

През трите години от началото на създаването, терапевтичният център няма никакви доходи. Ду Дзямей каза, че най-голямата й трудност е липсата на средства. В началото на създаването, за да имат стаи за децата, Ду Дзямей продава къщата си използва парите за начален капитал.

„В първите три години продадох апартамента си за изплащане на заплатите на учителите. Когато реша да правя нещо, ще положа всички усилия за целта, особено когато толкова много хора ти вярват и очакват твоята подкрепа."

Въпреки трудностите, Ду Дзямей признава, че радостта, която получава от помагането на децата, надвишава стреса в работата. Тя е решена да продължи да работи в тази насока.

„Надеждата ми носи радост в живота. Животът е процес, чрез който ние възприемаме неизвестното. Резултатът не е важен, трябва да поддържаме оптимистична нагласа и бъдем активни. Само така можем да стигнем още по-далеч."

В живота ни трябва да има повече светлина. Като водач, Ду Дзямей и учителите в терапевтичния център с любов се грижат за това „слабата светлина на звездите" да не угасва. За да могат „малките звезди" да се освободят от самотата и не губят надеждата.