За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
История за чуждестранните медици в Китай по време на войната
2015-06-04 18:28:07 cri

(Репортаж на журналистката Хъ Илей, Радио Китай)

По повод 70-та годишнина от победата в Световната война срещу фашизма и Антияпонската война, Радио Китай и Радиото на провинция Гуейджоу проведоха благотворителното мероприятие – „В търсене на чуждестранните приятели". След старта на инициативата, Радио Гуейджоу получи редица писма, едно от които на пенсиониран служител на медията, написано собственоръчно. В писмото си, той споделя история за група чуждестранни лекари, дошли в Китай да помогнат на ранените по времето на Втората световна война.

През октомври, 1938 г. подстъпът Туюн в провинция Гуейджоу е седалището на спасителната група при Китайския червен кръст. Там пристига тази група чуждестранни лекари, които впоследствие дават голям принос за китайската борба срещу японските агресори.

Лекарите са интербригадисти, участвали в Гражданската война в Испания. Международната асоциация за лекарска помощ за Китай изпраща 26 доброволци от Полша, Германия, Австрия, България, Румъния, Чехия, Унгария и Съветския Съюз.

През септември, председателят на „Коалицията за защита на Китай" г-жа Сун Цинлин се среща с групата. След като пристигат в Туюн, те са официално включени в централния спасителен корпус при Китайския червен кръст. Доктор Лин Шънкъ от Медицинската школа на Единбург е ръководител на корпуса. После медиците са изпратени в различни фронтове и допринасят много за китайската война срещу японците.

Г-н Пън Хуншу, пенсионерът от Радио Гуейджоу, разказва с вълнение тази неизвестна досега история с лекарите. Той каза, че всички лекари са променили имената си на китайски, за да улеснят комуникацията с пациентите и китайски си колеги. Например, полският лекар Виктор Таубенфлигел се преименува на „Тао Вейдъ", а българският лекар Янто Канети получава името „Ган Яндао". След няколко месеца престой и непрекъснати усилия тези чуждестранни лекари вече могат да обменят мнения с китайските лекари на местния език.

Българинът Янто Канети дори се жени за китайката г-жа Джан Сунфън, завършила за медицинска сестра в Пекинския университет. Те се запознават и влюбват по време на работата си и тази „международна любов" процъфтява в България. След победата на Китай в Антияпонската война двамата се връщат в България и активно участват в обществените дейности, прочувайки се сред китайската общност в България. Г-жа Джан се включва в преподавателската дейност и помага на професор Джу Дъси, първия преподавател по китайски в България. Тя не само продава китайски, но и съставя първия „Българско-китайски тематичен речник". Може да се каже, че тя полага основата за изследването на синологията в България и разпространението на китайската култура в страната. Двамата се посвещават на делото да увеличат културния обмен между Китай и България и са истински „посланици" на приятелството между двете страни.

Истории от над 3000 семейства

(Репортаж от журналистката Ся Лъ, Радио Китай)

Подстъпът Туюн е южният изход на гр. Гуейян, провинция Гуейджоу. Мястото се отличава с високите си планини и гъсти гори, покрити с дебели облаци и мъгли. То притежава идеалните условия за установяването на прикрит лагер за лекуване и почивка на ранените бойци по време на война.

В периода на Антияпонската война Седалището на Китайския червен кръст се установява там в продължение на 6 години. Съобщено бе, че за този период общо 34-ма чужденци работят там, 26 от които европейци. Седалището е разполагало с над 200 коли, 150 от тях за превоз на лекарства и медицински апарати и над 50 линейки. Общо около 8000 лекари и медицински сестри са служили в подстъпа Туюн и извършили над 120 хиляди операции.

Тази статистика беше засегната от г-жа Ян Йонсюен. С продължаването на разказа й, разбрахме защо тези числа са толкова важни за нея.

Бащата на Ян Йонсюен – г-н Ян Сишоу пристига да служи в подстъпа Туюн през 1945 г. През зимата е живял в колиба без никакво отопление. В нея се е намирало само едно легло и сандък, нямало е дори маса. По онова време отоплението се използвало само за помещенията на пациентите. При подобни трудни условия тези лекари и медицински сестри са работили над 10 часа всеки ден без почивен ден.

Спомените на тези лекарите обаче далеч не са изпълнени само със страдание. Според г-жа Ян Йонсюен баща й често си спомнял за приятелството, което се зародило между китайските и чуждестранни лекари. Те се събирали заедно, обсъждали медицински теми, дори опитвали местните специалитети в малкото си свободно време. Чужденците оставали учудени от лекуването с традиционна китайска медицина. Въпреки липсата на медицински ресурси лекарите успявали да сглобят операционни легла и дори инструменти от бамбук. Според г-н Ян Йонсюен тогава е имало сравнително достатъчно лекарства и апаратура, и дори е можело да се правят рентгенови снимки. Много от тях били дарени от китайци от САЩ. Пациентите са били войници, бежанци, местни жители или военнопленници. Освен лекуването на ранените лекарите се занимавали с поддържането на хигиената, обезпаразитяването в болниците и др. Когато войниците се борили на фронта, лекарите в Туюн полагали всички усилия да надвият техните рани.

Ян Йонсюен дава един пример за близките връзки, които се заформили между хората от целия свят в подстъпа Туюн. Когато била дете, майка й изплела един пуловер. Преждата, която използвала за него била от подарени й от американски войник дълги плетени чорапи.

Ян Йонсюен чувства, че историите от подстъпа Туюн подобни на нейната споделят безброй семейства по целия свят. Затова когато се пенсионира през 2005 г. тя започна да проучва историите и издирва хората, служили в Туюн и техните наследници. През изминалите 10 години е успяла да намери няколко свързани с тази историята на Туюн, например, дъщерята на учителя на нейния баща, както и един възрастен китаец, напуснал Туюн на 10 годишна възраст и после успял да нарисува карта на седалището на червения кръст по спомени.

Много чуждестранни лекари се завърнали по родните си краища след войната и е трудно да се издирят техните наследници. Някои китайски лекари се преместили в Тайван, САЩ и други места. Обаче Ян Йонсюен не се отчайва и продължава и до днес да търси истории за тези хора. Тя каза, че когато нейният баща работил там е имало над 3000 лекари и медицински сестри, всеки със своята история и семейство.

Син разказва за спомените на баща си, заместник командир на батальон, в подстъпа Туюн

(Репортаж на журналиста Чю Пъндзие, Радио Китай)

Г-н Ли Синган е синът на заместник командир на батальон към партията Гуоминдан по време на войната. Ли Синган разказва за историята на баща му - Ли Джъмин, който е бил спасен в подстъпа Туюн по време на антияпонската война.

Ли Синган каза, че баща му е бил ранен през 1944 г. Той преживява много трудности, но благодарение на помощта на други войници пристига в подстъпа Туюн, където е лекуван от австрийския лекар Фу Хуадъ. Той остава трогнат от грижите и вниманието на лекаря.

Ли Синган каза, че тогава баща му бил сериозно ранен и си мислил, че краката му няма да оздравеят. Обаче лекарят Фу Хуадъ благодарение на познанията си успял да го излекува напълно. Всеки път, когато баща му разказвал историята за добрия лекар, в думите му се усещала голямата благодарност и почит към медика.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China