Неотдавна беше въведен „Регламент за безопасност в метрото в Пекин", според които кучетата-водачи могат да влизат в метрото. Незрящата акордьорка Чън Йен и нейното куче отдавна чакат този момент.

Чън: „Най-близката станция до дома ми е на 7 минути разстояние ходене пеша."

Под водачеството на кучето Джени, Чън Йен изминава разстоянието от дома си до станцията на метрото за 7 минути. За да може Джени да се качи в метрото, Чън чака цели четири години. През м. април 2011 г. кучето Джени се превърна в „очите" на Чън, обаче обхватът на активност на Чън Йен се смали.

Чън: „Слепите също се надяват да имат своите очи. Джени е 18-то куче-водач в Китай, а тези кучета са ново нещо в страната ни, затова на много места е забранен достъпът им."

Сред забранените места е и метрото. На Чън и кучето й е отказван достъп до метрото 11 пъти. Причината за това е, че животни не се допускат в метрото.

С въвеждането на новото правило, всичко това се промени. С помощта на служителите в метрото, Чън и Джени влизат в достъпен вагон, където има специални места за хора с увреждания. Джени ляга до краката на Чън от вътрешната стена на вагона.

Чън: „Заставам така, че другите пътници да не го настъпят. Няма нужда да ми отстъпват място, важното е кучето-водач да е на безопасно място."

Във вагона много пътници снимат Джени, не защото виждат куче-водач за първи път, а защото за първи път виждат такова в метрото.

Пътник: „Учудвам се да видя куче-водач в метрото, но съм виждал по пътя."

Пътник:„Не се страхувам от тях, обичам кучетата."

Разбира се, не всички хора могат да приемат Джени. Веднъж, при смяната на вагон от друга линия, Чън намира място и сяда с Джени до нея. Момичето от отсрещната страна показва страх от кучето. А съседният до нея пътник се опитва да я сплаши, че кучето ще я ухапе. Чън обаче я успокоява.

Чън: „То е обучено куче-водач. Много хора се страхуват да не ги ухапе, но то никога не е хапело хора, дори и някой да го настъпи."

В света повече от 30 страни и райони защищават пътуването на кучета-водач със закон, включително Япония, Австралия и САЩ. В Китай обаче поради неусъвършенствана система, високата цена за обучение и липсата на осведомеността на публиката, придружаването на незрящи хора от кучета-водачи е „лукс". В момента в страната има над 10 милиона незрящи, а кучетата-водачи са по-малко от 100.

В Пекин, въпреки че на кучета-водачи е вече позволено да се качват в релсов транспорт, обаче още няма правила за обществените транспортни средства. Чън Йен се надява, че ще се изработят повече правила, с цел защита на правата на незрящите хора, които пътуват с кучета-водачи с автомобили и такси.